Разрешаваш ли да направя едно наблюдение? – прекъснах клиентката – В последните минути за трети път се поставяш в зависимост от „тях” – когато говориш за шефа и колегите си.  Това е твоят план. Ако се окаже провал, кой ще е отговорен?

– Ами… те, защото не са…

Слагам пауза,за да дам малко повече контекст.

„Мария” ме потърси да работим по целта да придобие повече контрол върху живота си – служебен и личен.

Мария, в средата на трийсетте, изживява процес на преход. Излязла от корпоративна среда, за да бъде freelancer, се връща на работа в голяма компания, търсейки стабилност за себе си и семейството си.

Търсиш стабилност – намираш несигурност?

Може би ти е познато – преминавайки в нова позиция, нова компания, дори в нов проект, неяснотите около новата ти роля, съмненията в намеренията на околните и в собствените способности (например Синдромът на измамника) – може да те разклати сериозно.

Мария отстъпва все повече инициативата, което за нея не е типично.

Енергична жена, която определя себе си като силна и независима, е принудена да премине в режим на очакване. Или поне това е историята, която си разказва сама.

В хода на коучинг сесиите Мария стигна до идеята, че е уморена от ежедневните битки и просто е решила „да се пусне” за малко. Без да предвиди, че вътре в нея един свиреп критик ще се разбунтува, настоявайки отново да мине в режим „всичко мога, всичко правя” – и то незабавно.

Отново към началото…

Да се върнем на разговора по-горе. Ако се стигне до провал, виновни ще са колегите – защото тя опитва, но ТЕ не и помагат, не я разбират, дори и пречат. Мария е изнесла отговорност извън себе си. И загуба на контрол е чувството, което изпитва.

Мария разбира, че обвинявайки другите, се чувства по-добре. Временно.

Също  разбира, че е избрала лоша стратегия, избирайки „да се пусне” от повечето обичайни отговорности. Вътрешното усещане за някаква неясна вина води до поредица от грешни решения, опитвайки се да поеме максимум задачи.

И когато не се справи с тях, се обезверява

Най-вече от започнати и недовършени проекти, които се трупат. Парадоксалното – Мария има базовото вярване, че не може да управлява потока от задачи, които я връхлитат. Докато не се връща към свое нареждане – всичко за ниво директор да мине и през нея.

Предизвикателството е да оставим в чинията на Мария само ключовите точки на контрол – където е важно тя да поеме лична отговорност. Така, намалявайки обема на входящи задачи, ще отговорим и косвено на нуждата да си поеме въздух.

Да имаш контрол върху живота си е да поемеш отговорност за него.

Стигнахме до идеята за личната отговорност като изчерпаем ресурс и създаване на личен измерител. Тоест, ако днес имам 100 единици отговорност, как ще ги разпределя? И как да си гарантирам, че ще остана в границите на 100-те, за да се предпазя от ролята на отговорник за проблемите на света.

Изборът на отговорност

Любимият въпрос – как помагам на проблемите около мен да съществуват – влезе в действие – за да помогне на Мария да раздели най-важните задачи пред себе си и да свърже съответната отговорност с конкретни свои поведения.

Определяме само три зони, където тя би искала да има повече контрол:

1. Слабият екип, в който хората са неангажирани с проектите.

2. Намесата на шефа, която Мария приема за микромениджмънт.

3. Обемът работа, от който се оплаква.

И за всяка една зона, въпросът е един и същ – чрез какви мои силни страни, опит и умения мога да имам повече контрол в ситуацията?

Не можеш да очакваш животът сам да се случи добре за теб. Поемеш ли отговорност обаче, е възможно.

Решенията

Без да са перфектни, се оказаха достатъчно добри, за да върнат усещането за контрол.

1. Мария реши, че ключовата първа стъпка в екипа е да създадат култура на отчетност. Дали ангажираността е въпрос на способности или мотивация?

В своята обърканост, посланието, което излъчва, би могло да се приема и като незаинтересованост. Дефинираме поведенията – отлагане, колебливост – с които да спре. Въвежда практика за ежедневен контрол от само две стъпки.

2. Прочистване на въздуха между нея и шефа. На какви очаквания не е отговорила?Постигане на кои цели може би затруднява? Неините очаквания?

 „Ще се осмеля да поискам подкрепа и менторство. Планирани редовни срещи 1-to-1 всяка седмица.”

3. Ясни правила за делегиране и овластяване. Как моето изпълнение се вписва по-големите цели на екип и компания – отговаряйки и в екипа, и за себе си, Мария ще затвори кръга към точка първа – ангажираност чрез смисъла на задачите.

Контрол = отговорност?
%d блогъра харесват това: