Разрешаваш ли да направя едно наблюдение? – попитах клиентката – В последните минути за трети път се поставяш в зависимост от „тях” – когато говориш за шефа и колегите си.  Това е твоят план. Ако се окаже провал, кой ще е отговорен?

– Ами… те, защото не са… Слагам пауза, за да дам малко повече контекст.

„Ана” ме потърси за коучинг, за да придобие повече контрол върху живота си – служебен и личен. В средата на трийсетте, изживява процес на преход. Излязла от корпоративна среда, за да бъде freelancer, се връща на работа в голяма компания, търсейки стабилност за себе си и семейството си.

Търсиш стабилност – намираш несигурност?

Може би ти е познато… Нова позиция, нова компания, неяснотите около новата ти роля, съмненията в намеренията на околните и в собствените способности (например Синдромът на измамника) – може да те разклати сериозно.

Ана отстъпва все повече инициативата, което за нея не е типично.

Енергична жена, която определя себе си като силна и независима, е преминала неусетно в режим на очакване. Или поне това е историята, която си разказва сама.

В коучинг сесия Ана стигна до идеята, че е уморена от ежедневните битки и просто е решила „да се пусне” за малко. А вътре в нея един свиреп критик се е разбунтувал, настоявайки отново да мине в режим „всичко мога, всичко правя” – незабавно!

За отговорността и вината…

Отново към началото…

Ако се стигне до провал на плана, виновни ще са колегите – защото тя опитва, но ТЕ не и помагат, не я разбират. Ана е изнесла отговорност извън себе си. И загуба на контрол е чувството, което изпитва.

Ана разбира, че обвинявайки другите, се чувства по-добре. Временно.

Тя осъзна, че „да се пусне” от повечето обичайни отговорности е лоша стратегия. А неясното чувство за вина я тласка към грешни решения – например да поеме непосилно много задачи…

И когато не се справиш с тях, се обезверяваш

Най-вече от започнати и недовършени проекти, които се трупат. Парадоксално, Ана вярваше, че не може да управлява връхлитащия я поток задачи…

Докато не се върна към свое нареждане – всичко за ниво директор да мине и през нея.

Предизвиках я да остави в чинията си само ключовите точки на контрол – където е важно да поеме лична отговорност. Така, намалявайки обема на входящи задачи, би си поела малко въздух.

Да имаш контрол върху живота си е да поемеш отговорност за него.
А докато не виждаш проблема, не можеш и да го решиш…

Появи се прозрение – личната отговорност е изчерпаем ресурс. Нужно е да го измерваме.

Тоест, ако днес имам 100 единици отговорност, как ще ги разпределя? И как да си гарантирам, че ще остана в границите на 100-те, за да се предпазя от ролята на отговорник за проблемите на света?

Изборът на отговорност

Любимият въпрос – как помагам на проблемите около мен да съществуват – влезе в действие. Ана раздели най-важните задачи пред себе си, а после свърза всяка отговорност с успешни поведения.

Определихме само три зони, където би искала да има повече контрол:

1. Слабият екип на неангажирани с проектите хора.

2. Намесата на шефа, която Ана приема за микромениджмънт.

3. Обемът работа, от който се оплаква.

И за всяка една зона, въпросът е един и същ – чрез какви мои силни страни, опит и умения мога да имам повече контрол в ситуацията?

Не можеш да очакваш животът сам да се случи добре за теб. Поемеш ли отговорност обаче, е възможно.

Решенията

Се оказаха достатъчно добри, за да върнат усещането за контрол в живота.

1. Ана реши, че ключовата първа стъпка в екипа е да създадат култура на отчетност. В своята обърканост, посланието, което излъчва лидерът, би могло да изглежда като незаинтересованост. Разкри сегашни поведения – отлагане, колебливост – с които да спре. Изобрети и практика за проследяване от само две стъпки.

2. Прочистване на въздуха между нея и шефа. На какви очаквания не е отговорила? Постигане на кои цели може би затруднява? Неините очаквания?

 „Ще се осмеля да поискам подкрепа и менторство. Планирани редовни срещи 1-to-1 всяка седмица.”

3. Ясни правила за делегиране и овластяване. Как моето изпълнение се вписва по-големите цели на екип и компания – отговаряйки и за екипа, и за себе си, Ана ще затвори кръга към точка първа – ангажираност чрез смисъла на задачите.

И светът изглежда по друг начин…

А може би твоят свят се нуждае от подреждане?
Нуждаеш се от повече контрол или преосмисляне на отговорностите си?
Коучинг е чудесно решение! Провери сам/а, вземи безплатна сесия и работи по реална своя цел с коуч Росен Рашков. Свържи се с мен на rosen@rosenrashkov.com или 0878921000 и запази удобен за теб час.

Отговорност – как да поемеш контрол в своя свят?
%d блогъра харесват това: