Първата част на статията как да се справим с бърнаут можете да видите тук, а втората – тук. В тях говорихме за някои фактори, които го причиняват и как коучинг може да бъде решение за преодоляване и превенцията му. 

Разказах Ви и за първата част на проведен от мен експеримент – за да се преборят със задушаващото усещане, че са „затрупани” от задачи, срокове, вещи, емоции, участниците трябваше всеки ден съзнателно да се освободят от някаква своя вещ. Като ответна реакция на това, трябваше да подновят контакти с човек, когото са „забравили” в последните 30 дни – една от честите проявни форми на бърнаут е именно изолацията. Какво се случи?

Продължението…

„Ето тук стомаха ми се свива. Да се обадя на някой, който не съм чувала поне от месец. Отначало мислех да излъжа и да кажа как съм се чула с една колежка.“Нека да помислим заедно върху това. В ден 1 за всички участници бе много лесно да махнат по нещо и дори забавно да откриват, че са затрупани с непотребни вещи. Но да протегнеш ръка към някой, когото просто си забравил? „

Покрай „неотложните“ ангажименти сме пропуснали какво се случва с хората около нас…. „или по-точно съм станала егоист“ – може би не точно това, но едно от интересните общи неща беше очакването НИЕ да бъдем търсените и първо да получим внимание, преди ние да дадем такова. Познато?

Какво се случва, когато ти вдигнеш телефона и първи кажеш „Здравей, искам да те чуя?“. Нека отговорят участниците – „Разговорът ме накара да се усмихвам повече“ .“От един разговор мога да се мотивирам и да се вдъхновя.“

Не навсякъде беше толкова позитивно в първите дни. Истинското предизвикателство беше да подкрепя някого в борбата с отчуждението и убеждението за незначителност на Другия. И да окуража човека  да продължи, въпреки тегавите или дори несъстояли се разговори.

Тук ролята на коуч според мен е ключова в процеса.

Първо, заради обратната връзка, която постоянно провокира размисли върху намерението ти да се върнеш в зоната си на комфорт и да продължиш с изолацията. Второ – самото присъствие на човек, който те подкрепя, мобилизира мотивацията ти да изпълниш взетите решения и не ти позволява да се откажеш. Според мен – дори на късните етапи на бърнаут, въпреки силното собствено разочарование, нежеланието да разочароваш Грижещ се за теб човек, е силен двигател и ценност, върху която да надграждаме.

Резултатите…

И… хората се насочиха към стремеж да подаряват, вместо да изхвърлят свои вещи. Някои от участниците отидоха дори по-напред – свързаха интуитивно предметите, с които се разделят, и хората, с които отново се свързват. Изхвърляш стари лакове, обаждаш се на приятелка, с която някога заедно сте се лакирали. Подаряваш неносени обувки, които са купени единствено с надеждата да те извадят от депресивно състояние – свързваш се с хората, които реално са те извадили от него, а после някак са били избутани в периферията от ежедневието ти. „

И както си мислиш че си си господар на душевността , изведнъж разбираш , че толкова си притъпил усещанията си“…

Друг страхотен резултат – заместването на емоциите – някога съм се чувствал добре с този човек, но това е останало само като спомен и котва в миналото. Защо да не пресъздадеш емоцията? И ако още се чудите как работи експеримента на микро ниво – отворете някоя стара папка със снимки и звъннете на някой човек, с който сте прекарвали страхотно някога – „Хей, помниш ли… А искаш ли да… ?“

Основната идея тук е?

Човекът да поеме отговорност за възстановяването на връзките, които сам е прекъснал преди това.

В една от тежките фази на бърнаут процеса се появява „изнасянето” на отговорност извън себе си. Виждаш себе си като жертва на действията на хората около теб. Винаги си следствието, а не причината. Обръщайки процеса, ставаш активната страна.

Според изследване на Ричард Флорида („The Rise of the Creative Class”) най-важният сред топ 10 мотиваторите на съвременното работно място е „Предизвикателство и отговорност”. Създадени според конкретния клиент, те разбуждат нови пламъци сред въглените на личността. И когато се почувстваш отново като „себе си”, сам осигуряваш прехода им от личен към професионален план.

От малки стъпки като това да предизвикаш колегите си да направят casual Friday тематично какриран, до увереността да кажеш – „Мисля да говоря с шефа да ме включи в новия проект. Вече съм достатъчно силен да го завърша успешно.”

Етапи на бърнаут и време за възстановяване

Според различните изследвания, преодоляването и възстановяването отнемат от 6 до 24 месеца. Тази широка времева рамка е функция от степента на прегаряне, личностни особености и възможности, както и от избраните пътища за презареждане на енергията.

Според материалите, на които попаднете, фазите на бърнаут варират между 4 и 15. Моделът на  Хърбърт Фройденбергер и Гейл Норт е класическата основа за изследване на проблема и той разделя процеса на 12 фази. Те улесняват идентифицирането на състоянието и дават насоки за работа по превенция и възстановяване. 

Могат да бъдат взаимосвързани.

Но и се проявяват в различна последователност. Или водят до бърнаут чрез преминаване през само някои от тях, но с висок интензитет.

1.Много често в началото е желанието да доказваш себе си. Изхабяването чрез демонстрация на собствената стойност; има тенденция да удари най-добрите служители, тези с ентусиазъм, които доброволно приемат повишени количества работа и отговорност. Води до загуба на физическа енергия.

2.„Усърдна” работа: невъзможност за изключване от текущи оперативни задачи – извънреден труд, лишаване от почивки на работното място, като тук започва да настъпва и загуба на емоционален заряд.

3.Неглижиране на собствените нужди: неспокоен сън и сън под шест часа няколко пъти седмично, прекъсване на нормален режим на храненето(например обилно хранене веднъж на ден), липса на социални контакти извън работа. Това е нивото, в което губим най-голямо количество физическа енергия.

4.Избягване на конфликти: отхвърлянето на проблемите; може да се почувстваме застрашени и нервни,  появяват се панически пристъпи – например при краен срок, грешки в задачи, лични ангажименти и       други. Появява се психологическо и когнитивно изтощение.

5. Ценностите са изкривени, приятелите и семейството са отхвърлени, хобитата се смятат за излишна заетост. Работата е единственият фокус, за който жертваш всички свои забавления. Във фази 5 и 6 настъпва сериозно емоционално прегаряне.

И по-сериозната част…

6. Отричане на възникващи проблеми: нетолерантност; възприемане на колегите като глупави, мързеливи, взискателни или недисциплинирани; социалните контакти имат все по-нисък приоритет; появяват се цинизъм и агресия; проблемите се разглеждат като причинени от натиска на времето и работата, а не поради промени в живота.

7.Оттегляне: социалният живот е малък или несъществуващ, търси се облекчение от стреса чрез злоупотреба с храна, алкохол и наркотици.

8.Негативни промени в поведението спрямо приятели, колеги и семейство – конфликти на лична основа вкъщи и на работното място.

9.Деперсонализацията: да не виждаме нито себе си, нито другите като ценни и да не възприемаме собствените си нужди.

10. Вътрешна пустота: усещане за празнота вътре и преодоляване на това, търсене на дейност като преяждане, секс, алкохол или наркотици; дейностите често са преувеличени.

11.Депресия: усещане за загуба и несигурност, изтощение, бъдещето изглежда мрачно и плашещо.

12.Синдром на пълно изгаряне: може да включва пълен умствен и физически срив, изисква време за специализирани медицински грижи.

Как да се справим с бърнаут чрез коучинг?

Последните четири фази са извън работното поле на коуча и изискват специализирана терапия.

Етичният кодекс на ICF препоръчва насочването на клиента към конкретни медицински грижи. Коучинг работи много успешно в първите осем фази. Създава осъзнатост за неработещите модели. Заменя ги с грижа за себе си. Ускорява процеса за възстановяванe с работа на няколко нива едновременно – физическо, емоционално, когнитивно.

Така  се изгражда и успешна превенция за бъдещи периоди! 

Работейки в рамките на коучинг програма, създадена конкретно за теб, последиците могат да бъдат преодолени в рамките на 6 месеца. Ти спестяваш ценно време, сериозно количество физически и емоционален дискомфорт, както и прекомерно психическо натоварване. Сериозна полза от коучинг е бързият ръст в лична продуктивност – с отражение и в работата, и в личния живот.

Наистина, живеем в общество, което уважава статуса и успеха, награждава резултатите и ги изисква 24х7. Твърде много хора се раздават изцяло, за да стигнат до тях. Понякога игнорирайки сигналите, които телата и съзнанието им изпращат.

Каква е истинската цена на успеха и кариерните скокове, ако наградата за тях е постоянен стрес и тревожност на работа?

Ако извън нея за най-важните хора сме винаги offline – намръщени, изморени и дори без желание да общуваме с тях?

И как ще бъдеш добър на работа, ако не си добър първо към себе си?