В последните дни отново сме свидетели на ескалирала ситуация, в която главни действащи лица са хора от сферата на образованието. Този текст няма за цел да вземе страна в конкретния случай, а да хвърли светлина върху проблема с прегарянето при учителите.

От къде идва прегарянето при учителите

На първо място – това е процес.
Възстановяването от прегарянето също следва да е процес, независимо в каква професионална сфера си.
Според интензитета му, отнема между 6 месеца и две години. Със сигурност не става с организирани веднъж годишно семинари.
Според тази статия в България едва 6% от фирмите имат политики срещу прегаряне. За българското образование няма актуални данни, но едва ли е с по-висок дял.
Второ, говорейки конкретно за учителите – тяхната професия е с една от най-високите степени на емоционално изтощение, което обуславя острите форми на бърнаут.
Защо?
Да избереш професия на просветител изисква определен набор от лични ценности и нагласата да даваш повече, за да направиш някого по-добър и успешен.

Защо се случва?

Какво отличава наистина добрите учители?
Те често поставят интересите на учениците над своите собствени и се ангажират не само с конкретния урок, но и с личността на детето.
Възприемат мисията си не само да предадат материал, но и да променят малкия човек към по-добро, да му помогнат да развие потенциала си.
Тук е един от ключовете на загадката – този тип учители са мотивирани от признанието, което биха получили за изпълнението на своята мисия.
Но влиянието, което те оказват върху децата, се проявява нерядко след години. Дотогава децата вече са извън училище, а учителите са останали да се питат „какъв е смисълът от работата ми?“
Този въпрос получава отговор всеки ден.
Най-често под формата на неблагодарност и лошо лично отношение от хората, на които се посвещаваш. И от техните родители.
Когато това е всекидневната ти „награда“, е много трудно да се поддържа същото високо ниво на работа. Тръгваш надолу към апатията и безучастността.
Тук прекъсвам за миг, за да изляза от училище.
Замислете се за вашата ежедневна работа. Как бихте се държали, ако всеки ден правите нещо добро и важно за ваш колега, а той ви се отблагодарява, като ви лепва прякори, директно демонстрира неуважение към вас и не се свени дори да ви напсува.
И ако това е напълно неприемливо за вас дори и само от един човек, какво се случва с учител, който е изложен на същото това нещо, умножено около двадесет пъти?

Причини за прегарянето при учителите

Връщам се към прегарянето. Обикновено то си има две големи групи причини – вътрешни и външни. Повече за тях можете да прочетете в друга моя статия, която можете да намерите тук. 
Съответно такива са и начините да се справиш с тях. Сред вътрешните са способността да използваш, промениш и мобилизираш собствените си нагласи, ресурси, компетентности, личностни особености, които могат овладеят развитието на бърнаут, както и да създадат подходяща превенция срещу повтаряемост на процеса.
Външните са начините за справяне чрез ресурсите на средата (директори, организации, колеги, близки, психолози и т.н.).
Моят опит в работата с прегарянето показва, че най-работещият вариант е да се съчетаят двете стратегии. В конкретния пример учителят, който има проблем с прегарянето, започва да усеща първо точно това емоционално изтощение – винаги първо е разочарованието и огорчението.
Знаем, че всяка емоция има своя физически отпечатък в тялото.
Тук се появяват изтощението, главоболието, високото кръвно. Факт – ако не обърнеш внимание в самото начало, за да откриеш правилните причини, проблемът може да ескалира и да даде по-сериозни отражения върху здравето в дългосрочен план.  Затова е нужно да се действа бързо. 

Какви са възможностите? 

Обикновено проблемът с прегарянето на учителите е проблем на самият прегарящ. Решаването му може да бъде по няколко различни начина. От гледна точка на коучинг, стъпките са приблизително следните:
1.  Да осъзнае, че има проблем именно с прегарянето, а не нещо друго – за да се предприеме правилната стратегия. Има различни начини да установите това. 
2. Да поеме отговорност за решаването на проблема, започвайки работа за решаването му.
Според степента на прегаряне и причините за нея, начините са различни. Ключово е разпознаването на огнищата на синдрома. На този етап работата с коуч или психолог е особено удачна. 
Нужно е обективно осмисляне на собствения опит и реална самопреценка можеш ли да се справиш сам и какво е нужно да направиш.
Няколко добри въпроса, които учителят може да си зададе тук, са:
Kъде в сегашната ми работа са най-големите разочарования?
Какво бих желал/а да изпитвам по-малко и какви са причините за него?
Къде трябва да сложа граници, които ме предпазват?
Как мога да се грижа по-добре за себе си?
Какво ще направя, за да се почувствам добре?
3. Създаване на стратегия за справяне с проблема под формата на поредица от премислени действия. Именно за това е важно да си зададете правилните въпроси – което е същността на коучинг.
Прегарянето на учителите се решава най-често с бягане от проблема – като напуснеш работа. Това крие определени рискове – отивайки на новата работа с нерешен казус, ти си пренасяш негативните нагласи там и ги проектираш върху нови колеги.
Много често това води до едно продължително движение по хоризонтала – честа смяна на еднотипни позиции в различна среда и бягане от конкретните проблеми там. Тогава? 
Проактивни решения на проблема
Казват, че бърнаут е това, което ти се случва, когато твърде дълго си забравял да бъдеш човек. Създай си нови позитивни навици и нагласи, изградени върху осъзнаване на причините за собственото благоденствие.
Върху ценностите, които са те подтикнали на първо място да избереш професията на учителя. 
Една причина е емоционалното изтощение. Учител, видял директните ползи от своя труд, получава моментален емоционален заряд. Плюс сериозен дълготраен ефект, който дава отражение в извънработно време.
Прибираш се вкъщи с достатъчно енергия, която да посветиш на близките си. Имайки усещането за смисъл, помага да се чувстваме по-компетентни и самоуверени. Което пък от своя страна е важен антидот срещу липсата на обществена подкрепа (която е фактор в прегарянето на учителите).
В дългосрочен план помага за привличане на вниманието на родителската общност и ангажирането им в позитивен аспект. 
Външния аспект – гарантирано ще прегориш, ако не правиш нищо срещу въздействията. Да, топката вечно се подхвърля между родители, учители и система. На кого помага отказът от отговорност? Не е ли това причината за ескалацията на ситуации като в Бургас?
Опитът ме научи – винаги има как да спечелиш уважението на един човек. Колкото и малък да е той. Винаги има и как да го загубиш.
Не казвам, че е лесно. Не става веднага!
Ръководейки екип от 50 човека, знам какво е да живееш всеки ден с техните проблеми и колко изтощаващо е да бъдеш винаги на разположение.
Особено когато благодарността така и не идва.
Но ако вградиш сърцето си в работата, в края на деня чувството е винаги страхотно, независимо дали обучаваш деца да смятат или възрастни да продават. И за това си струва да се бориш. А тази битка е със себе си и първо нея трябва да печелим ден след ден! 

0 коментара

Подобни публикации