„Тайната на владетеля е товар, който често се превръща в горящ въглен.“

Думите на Балтазар Грациан спокойно могат да бъдат съотнесени към всеки от нас. Замисляш се – във време, когато споделянето и комуникацията са по-лесни от всякога – и може би тъкмо заради това – ние таим в себе си повече емоции, проблеми, стремежи. Говоря за онези „неща“, които не можеш да споделиш дори с най-близките си хора. Теми, около които стъпваш на пръсти и проявяваш особена креативност, бягайки от тях. При това те далеч не са само отрицателни! Тук влизат твоите планове, лични цели и мечти. Тогава…

Защо не говорим за тях?

Всички сме имали миг, в който искаме да споделим нещо. Отваряме уста… само за да открием, че не намираме думите или те прозвучават погрешно. Дължим го на високия стрес в социалните ситуации, в които очакваме, че просто няма да бъдем чути. Или по-лошо – ще бъдем съдени или идеите ни ще бъдат отхвърлени. Случва се още в най-ранните детски години, когато се научаваме, че реалността „трябва“ да надделее над мечтите. Задържайки в себе си желания и цели, започваме да губим увереност. Появяват се съмненията в нашите способности. Когато не събираме смелост да кажем това, което ни дълбае, започваме да отлагаме. За по-подходящ момент. За утре… винаги ще има утре, нали? Но то идва и нищо не решава… И започваш да търсиш не решения, а извинения. „Нямам време… Няма да го оценят … Не съм достатъчно добър …“ Всички тези мисли, които никога не решават нищо. Потискат потенциала ти и не позволяват да продължиш към целите си.

И все пак, ние пробваме. Понякога успяваме, а по-често… учим, че трябва да опитаме по друг начин. Или…  ИЗОБЩО да не опитваме. Моя клиентка ми призна, че поставя като цел на работата ни проект, носен в нея с години. „Стигна ли до това, винаги се преструвам, че нямам времето, желанието и възможността. Всъщност се тревожа какво ще си кажат хората около мен за тази моя идея. “ В един момент проблемът става нашето мислене. Ние не знаем със сигурност какво ще си помислят Другите. Предположили сме вместо тях, спирайки сами себе си. 

Какво имаме дотук? Някаква наша идея, цел, план, от който животът не е достатъчно силен да ни откаже. Живее си в нас, скрит някъде дълбоко. И оставайки там дълго време, той започва да се превръща в какво? В естественото човешко разочарование, че не можем да сбъднем стремежите си. Прав е Мич Албом – „Нищо не ни обсебва така, както нещата, за които не говорим.“ Стигайки до преструвките, че всъщност нямаме нужда от това, ние отхвърляме частица от себе си. Как се чувства човек тогава?

Ползата от поверителния разговор с коуч

Тя е недооценена и малко позната, а причините са разнородни. Има различни коучинг училища и организации, които поставят различна тежест върху етичната страна на професията. Аз се гордея да съм член на ICF – в чийто Етичен кодекс въпросът е отлично уреден. Условието да осигуриш защитена среда за клиента, е условие да практикуваш. От него зависи професионалната ти репутация и не е само обещание към клиента. Това е неразделна част от коучинг взаимоотношението. Клиентите разбират, че са в безопасно пространство и говорят свободно, без риск от осъждане или отхвърляне. Едва тогава се раждат възможностите за положителни промени и растеж. 

Наистина, защо е важна защитената среда? Представи си достатъчно време само за теб. В което излагаш всяка своя идея, без страх от критика и негативни оценки. Вместо отхвърляне, получаваш предизвикателство да развихриш въображението си. Вместо „това не може да стане“ – „Ако можеше да имаш абсолютно всичко в живота, какво ще е то“? Вместо „откажи се“ – „Какво ще направиш, ако със сигурност знаеш, че няма да се провалиш?“ Мога да добавя и още, но мисля, че разбираш.  Това е същността на поверителния разговор с коуч и тя е изцяло посветена на смелостта да бъдеш най-доброто си Аз. Или, по-думите на споменатата вече клиентка – „жадувам за това, а мога да го кажа гласно само пред теб“. 

  „Cause we all have wings, but some of us don’t know why…„

Този път вместо класически автор, цитирам рок звезда. Но стихът от песен на INXS е удачна метафора към изложението. Вместо да ограничи личността ти, коучинг помага да разбереш ЗАЩО са ти дадени твоите крила. Как да ги използваш. И към КАКВО да полетиш… Често казват, че коучът мотивира клиентът. Това не е така! Мотивацията в коучинг сесия идва от теб. Ти виждаш как надежди, цели и мечти, които таиш в себе си, придобиват реални измерения. От илюзия се превръщат в план. В който вярваш и искаш да изпълниш. 

В заключение

Какво научи за поверителния разговор с коуч днес? Че ако имаш цел, която желаеш да изследваш, ще получиш безпристрастна и подкрепяща обратна връзка. Това, което изложиш като идеи и намерения, ще бъде поверително. Създава се и остава в творческото пространство между теб и твоя коуч. И е важно да осъзнаеш, че тази конфиденциалност я има и служи на теб. Само тогава даваш път на радикалната честност. И знаеш, че не криеш нищо повече. Най-вече от себе си. Тогава се раждат най-верните решения, които те движат напред. Тогава … осмели се да заявиш себе си!

Имаш още въпроси за конфиденциалността в коучинг или за други аспекти на процеса? Можеш да ги зададеш на мейл rosen@rosenrashkov.com и аз обещавам да ти отговоря в разумен срок.