„Всички в даден момент от живота са изправени пред отхвърляне и неуспех, това е част от процеса на себереализирането.“
                                                                                                                                                        Лайла Акита 

Отхвърляне за начинаещи

Спомни си последния път, когато публикува нещо в социална мрежа. И не получи лайковете, коментарите и споделянията, които очакваше.

Спомни си как писа на човек, с когото искаш да общуваш. Виждаш, че е active now. Съобщението ти е seen. Без отговор. Това студено чувство, което пропълзява някъде в стомаха ти. Нарича се отхвърляне. 

О, не ползваш социални мрежи?

Х пропуснати обаждания, които чакаш Y да ти върне. Врата, на която звъниш. Чуваш шума вътре, виждаш как някой те поглежда през шпионката. И не ти отварят.

Някой не говори с теб, без да знаеш причината. Стъпките на отхвърляне можеш да проследиш далеч назад до най-ранните си детски години.

Не играехме с теб, защото си от другия блок. Защото играта не е за момчета/момичета. Стотици причини. 

Неразделна част от ежедневието ни. И въпреки многобройните ежедневни уроци по отхвърляне, които социалните ни кръгове ни сервират…

Ние сякаш така и не се научаваме как да се справим докрай с него.

Тази неспособност ни тласка към ирационални решения и страдания. И при сериозни форми на социално отхвърляне като раздяла с партньор, уволнение от работа или осъждане от семейство и приятели за направен непопулярен избор…

Можем да стигнем до взимане на радикални емоционални решения с дългосрочни лоши последици. Всеки има такава история в килера си.

Косвеният ефект

За самото отхвърляне има детайлни публикации как, какво и защо.

Но един косвен ефект често остава в сенките. Аз го забелязах, едва когато ми направи впечатление определен модел при мои коучинг клиенти. 

Индикацията е при отлагането на решения и действия. От една страна, твърдението, че имаш желание да промениш нещо. И от друга – действителност, в която нищо не променяш. Изграждаш SMART план, намираш мотивация и… не действаш! Защо?

Да я наречем Лора, дама на 32 години с успешна кариера. Която започва да буксува и нарушава сериозно нейното равновесие в личен план. Време е за някои здравословни промени. Но те не се случват. 

 Осъзнавам, че трябва да сменя работата си. Избрала съм времето пред парите. И с готовото решение се вцепенявам. Написала съм си молбата за напускане. Всеки ден си я нося в чантата, като ги сменям, първо нея местя. Вече месец. 

Защо?

Защото така светът приема Лора. И макар че това не работи добре за нея, тя приема щетите върху себе си.

Някъде там, в един отминал (но не забравен!) момент, Лора е била отхвърлена от семейството си. Преживяно и неизживявано, събитието се превръща в двигател.

Да поемеш повече отговорност, да бъдеш в услуга на другите, да оставиш себе си и желанията си на заден план. Да бъдеш добър пример. Никой не отхвърля добрите примери, нали?!

Отхвърляне VS Приемане

Никой не отхвърля добрите примери, освен… самите те.

Виждаш какво не работи за теб.

Виждаш по-добрите алтернативи.

Не действаш. Мислиш, мислиш, мислиш…

Парализирираш се от мисълта, че промяната може да доведе до ново отхвърляне.

По-добре е да останеш в зоната на комфорт, където си приет. Какво ще си кажат всички, ако се откажа сега? Фокусът е върху другите, вместо нас. Кого ще разочаровам с решението си? И въпрос, зададен по този начин, започва сам да генерира отговори.

Генерира вина. 

А какво е най-доброто, което може да ти се случи, ако останеш в тази ситуация? 

Хмм… Няма добро! Ето тук коучинг се намесва – измества фокуса от другите върху теб. Твоите решения и техните въздействия върху теб.

Какво е добро лично за теб? 

Да приемеш себе си, преди да очакваш да те приеме светът. Затова и коучинг програма, като „Стъпки към щастието“ например, стъпва върху положителна преоценка на твоята личност. Да преоткриеш своите ценности и силни страни е първата стъпка в правилната посока. Връщаш отговорността към нейния естествен приоритет – към  себе си.

Да бъдеш добър пример. Никой не отхвърля добрите примери, нали?!

Ще те оставя с едно интересно упражнение, което научих от Гай Уинч. Можеш да го направиш още сега, дори и да нямаш проблем с отхвърлянето.

Нужни са ти лист и химикал. И да, честност към себе си – да приемеш и признаеш себе си като човек със своя стойност. Тоест – никаква самокритика в следващите минути. Само честност. Обещай си!

И така, направи списък на петте си най-стойностни и важни лични качества.

Нещата, които светът би харесал в теб – добър родител (подкрепящ и разбиращ), отговорен професионалист (високи резултати по етичен път) и т.н. 

След това за всяко от тях напиши по няколко изречения (пиши, упражнението не работи толкова ефективно, когато само мислиш).

Опиши защо качеството има значение за хората около теб и как най-добре можеш да го изразиш.

Изненадващо е как няколко изречения ще повишат самочувствието ти, ще намалее емоционалната ти болка (ако в момента отхвърлянето е на дневен ред) и ще ти даде увереност да се изправиш пред страха от отхвърляне – например евентуален неуспех при интервю за работа…

Как разбираш, че се справяш?

Спокойствие и решителност заменят неувереност и отлагане. Сигурност, която идва от това, че стъпваш на своите истински ценности.

Това е най-здравата основа. И отправна точка да продължиш към своите цели. В свой собствен ритъм.  Приемаш себе си. Вярваш в себе си.

И това е истинският смисъл на промяната. И на коучинг. 

Хареса ли ти тази статия? Подкрепи ме, като я споделиш със своята социална мрежа. Вярвам, че някъде там, някой има нужда да прочете тези думи.