Преди малко повече от година получих урок по самоосъзнатост. 

По време на тренировка, поисках съвет от бодибилдър, на когото завиждах за сериозните бицепси. Споделих му, а той се засмя и каза, че при всеки има повод за завист – и той мечтае за моя ръст – защото е почти глава под мен. Съветът му – не гледай какво нямаш, цени това, което имаш.

И, дявол да го вземе, колко често обезценяваме себе си, заради неща, които бихме могли да постигнем сами, с усилие на волята!

С правилни тренировки след шест месеца аз бих имал неговите пропорции. Той няма как да има по-висок ръст.

За мен е даденост, а за друг човек е мечта. Говорейки за самооценка, не забравяй кои са силните ти страни! Не гледай само към недостатъците си. Всеки има такива!

Но помисли колко от проблемите ни започват, защотоние сме избрали чрез своите „минуси“ да определяме себе си.

Или позволим на някой друг да го направи. 

Самооценка и самочувствие 

В последните три месеца след всеки мой семинар, питах посетителите „Кои теми представляват интерес за Вас?“

София, Пловдив, Търново, Търговище… Самооценката винаги е в топ 3 на отговорите. И тази статия слага началото на разговора с изясняване на една неточност. Често използваш тези думи като синоними. А те не са. 

Самооценката е много повече за това КОЙ СИ. Самочувствието е повече за това КАКВО правиш.

То зависи от резултата на поведенията ни в личен и кариерен план. Нямам време за децата си, защото работя много – влошават се оценките. Изпитвам вина и самочувствието ми пада. Продавам много, печеля класации в моята фирма = удовлетворение, гордост, вяра – стероиди за доброто самочувствие. 

В общество, което изисква и поощрява постоянно високи резултати, натискът да постигаш, е много силен. Допълнен от посланията на масовата култура, възпитаваща постоянно недоволство към това, което имаш и правиш, става наистина тежко…

Защото тези външни фактори имат голяма роля за нашето самочувствие.

Реклама ти подсказва, че нямаш перфектна фигура. Може би не директно, а чрез личност, която следваш.  Някоя приятелка ще каже, че напълняваш… Какво започваш да чувстваш ти? 

Какво още?

Дори причини, които нямат нищо общо с личността ни, имат роля.

Защото самочувствието идва и от вещите, с които изразяваме себе си. Спомни си популярното клише – „Кажи ми каква кола караш, за да ти кажа какъв си!“ И получаваш оценка, която определя твоето самочувствие:

„Kia! Как можа да си купиш Kia? Дори вицове няма за тях!“ 

А ако нямаш кола, означава ли, че си никакъв? (замени „кола“ с каквото решиш) 

Самочувствието е динамична величина.

Може бързо да се срине. Например, в компания цялото женско внимание е за добре сложения ти приятел. Много бързо може да удари небето – когато пред пълна зала обявят, че новата позиция е твоя.

Да, досещаш се – самочувствието е сумата от сравнения, които правим. Съзнателно или не, тласка ни към това, което мислим, че другите „мислят“ за нас, въз основа на резултатите и действията ни. И ако приемем, че самооценка и самочувствие са еднакви, ще попаднем във водовъртежа на недоволството.

Винаги някой ще има, може, прави ПОВЕЧЕ от теб. 

От друга страна…

Можеш едновременно да си и пълна, и добър човек.

И можеш да си top performer, арогантен и мачкащ другите. Тук външните обстоятелства нямат значение. Формирането на самооценка е изцяло вътрешен процес. И за него ключови са Осъзнаване и Приемане. Осъзнавам недостатъците си и ги разбирам. Те също са част от личността, която съм. Те ме правят истински – това е приемането. Най-вече – да обичаш това, което си осъзнал и приел. 

В сравнение с движението на самочувствието, формирането на оценка е много по-стабилен процес. Само ти си фактор за това как се чувстваш за себе си, за живота си като качество и място. И от това осъзнаване идва Твоята личностна сила. За да се случи то, трябва да осъзнаеш своите ценности и своите силни страни. И тук коучинг е неоценим помощник, за да разкриеш

По-доброто си Аз. 

„За да приемем истините за това кои сме, откъде идваме, в какво вярваме и несъвършената природа на живота си, трябва да престанем да се тревожим и да оценим красотата на нашите „пукнатини“ или несъвършенства. Да бъдем по-добри и по-внимателни към себе си и един с друг. Да си говорим по същия начин, по който говорим с някой, когото обичаме.“ Брене Браун

Тогава имаш благоприятно мнение за себе си.

Дава ти вяра в себе си и в способността си да постигаш целите си. Разбираш и приемаш като заслужени щастие, здраве, успехи и любов – независимо от трудностите, пред които се изправяш, от разочарованията, които изпитваш, или от възгледите на хората. Да се приемаш като личност въпреки недостатъците, слабостите и ограниченията си.

Разпознаваш истинската стойност на това КОЙ СИ – точно тук, точно сега, в настоящия момент.

Обикновено… просто знаеш! И все пак понякога ти се струва, че губиш представата. Когато подхранваме себе си с единия тип самочувствие, това накланя везните. Когато дадем твърде много власт на вътрешния си критик – също! Той подкопава нашата самооценка и дори ни тласка в самосаботиращи поведения. Ох!

Затова…

Важно е да водиш емпатичен разговор със себе си. Дисциплинирано да възпитаваш вярата в себе си през ценности и силни страни.

Но… това звучи някак абстрактно и вече сме го чували, нали? 

Да. 

А колко често го правиш? Наистина?

Защото не е еднократно вълшебно действие, което те превръща в желания човек. 

Искаш по-добра самооценка? Ще трябва да работиш – упорито, всеки ден. Само така ще изградиш нещо с реална стойност.

Не знаеш как? Та ти можеш да започнеш още сега!

Каня те да си зададеш няколко въпроса. Може би на някои от тях ще отговориш с „Не знам“ и това е съвсем ОК. Някои отговори не идват веднага, нужно им е време да „поникнат“. Не позволявай на „Не знам!“ да те спре… отново! Просто задай следващия въпрос.

Какво относно живота е важно за теб?
Какво в живота ти е скъпо за теб?
Какви са най-честите ти мисли за теб?
Кои мисли за теб те обезсърчават?
Кои мисли за теб те зареждат положително?