В статия по темата говорихме за разликите и връзките между самочувствие и самооценка (можете да я видите тук).

Днес ще разширим разговора за това какво представлява самооценката и какво можем да направим, за да изградим / подобрим своята.

В тълковния речник, който ползвам, думата самооценка не е включена.

Най-близката до нея, е самосъзнание – „Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание.”

Добре, но как?  

“ Човек не може да се чувства комфортно без своето одобрение.“
                                                                                                        Марк Твен

Може би няма да се съгласиш с мен…

 Хората главно мислят за своята самооценка, когато мислят за нея в негативен план. Това са моментите, когато с ниските и стойности оправдават определена своя ситуация или (без)действия.

Например нагласата „Аз не заслужавам” е чудесен пример за етикет, който си залепяме.

Това е вътрешният порив да НЕ СЕ осмелиш да действаш. Оставаш в зоната си на комфорт, която светът удобно ни помага да си създадем чрез сравнения с външни измерители.

Но това е самочувствието – както установихме в предната статия.

Тогава, как да измериш своята самооценка?

Замисли се за хората, които обикновено свързваш с висока самооценка. Те… не оценяват себе си.

Те осъществяват себе си!

 Какво означава това? Че са се опознали на по-дълбоко духовно и емоционално ниво.

Откриваш личността си чрез ценностите, силните си страни и талантите, които те изграждат. Разбираш и приемаш слабостите си.

И поемаш отговорност за тях в поведението си. Не им позволяваш да вземат връх в решенията ти. И лесно можеш да отговориш на следните въпроси:

Какво ще имаш, ако имаш само себе си?

Как се чувстваш с този отговор?

Кои са ценните неща, които притежаваш, имайки само себе си?

Ако са те затруднили отговорите, това е положителен знак.

Означава, че си работа в прогрес и имаш какво още да изясниш за себе си. Което е ОК, защото изграждането на добра самооценка е процес. И малко по-надолу в текста ще откриеш някои идеи за себе си.

Как разбираш, че отговаряш на своята самооценка?

Просто знаеш. Чувстваш го. Обратното също е вярно.

Какво се случва, когато не отговориш на собствените си стандарти? Например  ситуация, в която излъга… Особено такава, в която някой друг понесе негативите от лъжата.

Освен ако не си анимационен злодей или български политик, помниш неприятното студено чувство на неудовлетворение и срам, че това поведение „не си ти.”

Това е причината съзнателно да не го повтаряш повече!

А какво стои преди осъществяването?

Добър въпрос. Преди осъществяването на самооценката е нейното изграждане. И то е продължителен процес, много подобен на строежа на къща.

Спомни си приказката за трите прасенца.

Тя е добра метафора за „къщата”, която си изграждаме според степента, до която се  приемаме и разбираме. Тя е верен израз на нашето „заслужавам”.

„Собствената стойност идва от едно нещо – мисленето, че сте достоен.“
                                                                                                                             Уейн Дайър

Сламената къщичка

Тук са нещата, с които ние градим външният израз на нашата самооценка.

Например външен вид – и тук не визирам моментните boosters като нова червена рокля, прическа „мохок” или грима по определен повод, а цялостните решения, които взимаме за визията си и посланията, които тя излъчва.

Следваш ли модата или изграждаш собствен стил? И защо сламена къщичка? Отговор – всяка неуспешна пластична операция.

Още един фактор, който влиза тук – „хората, които познавам.”

От тях много често идва самочувствие – да се снимаш с известна личност или да се „сприятелиш” в социалните мрежи.

На едно по-дълбоко ниво са действителните контакти с хората около теб. Внасящо яснота упражнение, което използвам в коучинг процеса,  е да изградиш своята социална карта.

Кои са важните за теб хора?

А какво е качеството на отношенията ви?

Не е случайно,че една от най-верните мантри в бизнеса е да наемаш по-добри от теб хора…

А защо сламена къщичка?

Ако акцентът е върху другите, а не върху теб, се поставяш в зависимост от чуждото внимание и оценка.

А ти просто не можеш да контролираш какво другите мислят за теб. И не можеш да угодиш на всички.

Дървената къщичка

Какъв си? „Аз съм мениджър в компания, която е лидер на…”

Да, кариерата придава усещане за идентичност и значимост. Това са случаите, когато намериш призванието си – осъществяваш себе си чрез дейността си.

Какъв е Ричард Брансън? Със сигурност няма да си помислиш първо, че е „мениджър в компания, която е лидер на…”

Постиженията в работата наистина определят това да бъдеш НЯКОЙ. Но КАКВО работиш не определя КОЙ си. Или поне не в цялост. 

И ако повярваш в това, при смяна на работа, рискуваш да останеш „заседнал” в онзи екип или култура, с които се идентифицираш. 

Обикновено води до разочарование от сравненията прегаряне. Същото е при уволнение при резки промени в икономиката, същото е и с вече пенсионирани хора, прекарали дълго време на една работа.

Липсата и ги смазва, защото те са загубили своята идентичност и статут.

Тухленият дом

Всяка стабилна сграда има добри основи.

За човека това са ценностите. Когато градиш решенията и действията си на тях, изграждаме самооценката си и тя висока. Поведението ти казва „Това съм аз!”.

Забеляза ли, че нарекох „къщички” сламената и дървената?

В приказката вълкът лесно ги разрушава.  Светът с неговите внушения действа така на много хора, карайки ги да забравят кои са. Повлича ги потока на ежедневно непостоянство – мода, нуждата да се харесаш, нуждата да се впишеш и принадлежиш.

Тухлената къща нарекох „дом.“ Устойчивото място, в което си себе си. Където светът остава на прага.

Да, гради се най-трудно. С желание. Поддържаш го с желание. И си е ТВОЙ. Това е хармонията на вътрешното ти битие.

Основите са от ценности, а стените са от себе-разбиране и себе-приемане.

Покривът е от само-обичане. Не осъдителните от гледна точка на обществото егоизъм и нарцисизъм. Но често от теб се очаква да третираш любовта към себе си точно така.

 “There is no I in a team.” Нали?

Кога започват проблемите? Когато протече покривът. Когато поставиш себе си назад в приоритетите си. 

Следствието ?

Най-често като коуч работя с хора, забравили за себе си по един или друг начин и това нарушава сериозно тяхното равновесие. Каня те да помислиш: 

Как възприемаш себе си?

Как говориш за себе си?

Отговорите на тези два въпроса се превръщат постепенно в твоя действителност.

Откликнеш ли на тях от позицията на здравословна обич към себе си,резултатите ти ще са положителни.

За да се случи това, мисли за себе си като за своя най-добър приятел.

И всеки път се оказва, че няма нищо ново в науката да се довериш на чувствата си и да поставиш себе си в центъра на своя живот. Да проявиш емпатия, защото как ще бъдеш добър към света, ако не си добър към себе си? 

Надявам се, че от статията ще си вземеш нещо, което работи за теб.

Ако съм те провокирал да се замислиш за процесите, които градят твоята самооценка – също ще съм доволен. Запомни, това е процес. Нужни са ежедневни усилия.