Статия за надеждата от коуч Росен Рашков

Има една история, свидна на всяка българска душа.

История за каруца с две жени в нея. За кратка следобедна дрямка на полето. За змия. За мъж с побеляла брада. В която всеки бял косъм е белег на една грижа. Мъж, който не вярва…

История за още един мъж… Който слуша. С отворено сърце. Сърце, което ражда лъжа. Бяла!

Като бялата лястовица, която те търсят.

– Ще я видите, чедо, ще я видите. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… 

Странни сме ние, хората.

Стане ли дума за „По жицата“, първо помним края на разказа. Моканина ще вдигне поглед към небето. Викът му ще е пълен с мъка:

„Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“

Вярно е, има!

Но тази история е за емоция, по-велика от мъката.

Човекът търси надеждата.

Тя ще гасне по малко, със всяка следваща крачка по жицата. До срещата с някой, който да ни излъже в бяло: „Ще я намериш, аз ти казвам, че ще я намериш!“ Тогава ще се разпали отново.

„Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!“ Стивън Кинг

Малко пламъче, което ще оцелее сред ледените ветрове на тоя изпълнен с мъка свят.

Надеждата - бялата лястовица на твоя живот
Photo by Thomas Bormans

Странни сме ние, хората. Обичаме идеята за надеждата. И как иначе – тя е енергията на живота. Надеждата е вълнение, възможности, промяна, удовлетворение, щастие.

Да живееш е да се надяваш.

Надеждата е бъдещето, което създаваш в главата си. Тя е промяната, към която се стремиш. Дълбоко в себе си жадуваш нещо днес, да се промени утре. За да спреш да се тревожиш. За да не се разочароваш. Да бъдеш спокоен, да бъдеш щастлив.

Казват, че вечен двигател не съществува.

Не съм съгласен! Че какво друго е надеждата? Една капчица е нужна. Тя ще разпали представи и фантазии, които ще променят света. И ще даде енергия, хиляди пъти по-силна от ядрената!

Надеждата ражда мечтатели.

А те ще открият континенти, ще стъпят на Луната, ще осветят Земята с идеите си. Ще победят болестите. Ще спрат войните. Ще изкоренят алчността.

Надеждата ражда смелост.

Да я поканиш най-накрая на среща. Да стъпиш на сцената на онова музикално шоу. Да простиш и прегърнеш.

Странни сме ние, хората.

Кога животът ни научи, че надеждата върви ръка за ръка с разочарованията?

Че само отчаяние ни очаква, когато онова, на което се надяваме, не се случи! Или няма да е е точно толкова идеално, колкото искаме. Не виждаме какво сме получили, взираме се в какво не достига…

Jon Tyson photo

От разочарованията правим правила.

Надявай се на малките неща, които НАИСТИНА ще получиш.
Предпази се от катастрофата на отчаянието!
Не мечтай за ГОЛЕМИ неща.

Все същият стар конфликт – рационалното Аз ни засипва с причини и математически точни вероятности защо не трябва да се надяваме. Въпреки че нещо в нас настоява да вярваме. И още един измамен урок научаваме.

Че надеждата е някъде там отвън.

Че не зависи от нас. Някой друг ще ни купи синьото камионче. Някой друг ще ни уреди предложение за работа. А в замяна ще предложим послушание. Ще предложим трителева за лотарийния билет. Ще го изтъркаме, за да продължим по своята лична жица към следващия билет. Някъде там някой е спечелил.

Аз ли ще бъда следващия?

Надеждата живее в сърцето

Там се ражда.

Да я прогониш от дома и е престъпление. Наказанието – вечно да я преследваш. Когато в теб няма надежда? Апатия ще оцвети дните ти в сиво, тъмно сиво. Завист и отчаяние ще те смачкат, а в опразнения дом на сърцето ти ще се настани омразата.

Когато надеждата си е вкъщи?

Често гостуват нейните сестри – Вяра и Любов. Светът е шарен, дните са изпълнени с копнеж и вълнения. Когато я има, създаваш положителните сценарии на своя живот.

Priscilla Du Preez photo

Днес те каня да помислиш за какво се надяваш в живота си?

Нека те предизвикам – нахвърляй своите надежди на лист хартия. Колко от тях наистина зависят от теб? Кога очакваш да се сбъднат? Какво ще се случи, ако не се осъществят? Надеждата те води по твоя път. А грешната надежда ще те поведе по грешен път.

Тогава, кой е правилният път?

„Да пътуваш с надежда е по-добре, отколкото да пристигнеш.“
Робърт Луи Стивънсън

За какво се надяваш?
Надявам се да имам много пари някой ден.

Какво ще ти донесе това?
Ще бъда богат и ще имам възможност да правя различни неща както и когато искам.

Какво още ще ти даде това?
Възможността ли? Ще се чувствам свободен.

Какво означава това за теб?
Ще контролирам живота си и така ще бъда по-силен и независим. Вместо да работя за други хора, ще работя за себе си. Ще създам по-добър живот и за хората около себе си. 

Защо ти е важно да създадеш по-добър живот?
Ще чувствам удовлетворение, че постигам неща, които имат смисъл. Ще имам истинска цел. Ще имам свобода на избор. Ето затова искам да имам пари.

Надеждата за много пари, неосъзната, може да мутира в безкрайни часове труд. Без да разбираш защо, неудовлетворението ще те погълне. Когато знаеш, че зад нея всъщност са по-големите ти цели – да бъдеш свободен и да водиш живот, изпълнен със смисъл и цел, всичко ще се промени.

Как мога да се чувствам по-свободен още сега?

Какво би дало повече смисъл и цел на живота ми? 

Какво бих могъл да направя още днес, за да постигна тези свои цели? 

Лесни въпроси, трудни отговори. Но и да намериш бяла лястовица не е лесно, нали? Затова, ако се умориш да търсиш надеждата някъде там, по жицата, спри! Не да вярваш, а да търсиш. Спри и си припомни. 

Бялата лястовица на твоя живот живее в гърдите ти.

0 коментара

Подобни публикации