В предходна статия обсъдихме извинението – важна първа стъпка към поправяне на отношения. Но извинението може… да не бъде прието. Понякога щетите от грешката са много големи. Нужно е време и вътрешна сила да простиш. И от това зависи щастието ни.

Защо прошката е важна? 

Според Wikipedia, прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради вреди от неговото поведение.

Прошката не е потискане на гнева и болката. Тя е пълно личностно освобождаване от тях – като  осъзнаеш причините за появата на тези чувства и откриеш рационален начин за преодоляването им.

„Когато простиш, ти по никакъв начин не променяш миналото – но със сигурност променяш бъдещето.“ Бърнард Мелцер

Прощаването е важно за този, който прощава – той се освобождава от негативните си емоции. Така си връщаш обективен поглед към фактите и поведението, довели до конфликта. И възстановяваш хармонията на вътрешния си свят. 

Доказателство за важността на прошката?  Тя заема централно място в етичните системи на всички световни религии, като символ на смирение и пречистване. Тя е висша морална ценност и привилегия на боговете.

„Да сгрешиш е човешко, да простиш – божествено.“ А. Поуп

И всяка религия има собствени празници и ритуали, които да ни напомнят за нейната важност (Сирни заговезни, Курбан байрям и други). 

Пътят към прошката 

За да простиш не е нужно да чакаш извинение. То може и да не дойде никога!

Като например от онзи човек, който те засече с колата и просто продължи. Той забравя за ситуацията веднага. А ти оставаш с гнева и раздразнението и всеки път, в който се върнеш към случката, те се връщат.

Колко неща правим механично в ежедневието, без да се замислим дали засягаме някого с тях? От подмятания към колегите, които възприемаме като „просто шега“ до навиците ни, които не съобразяваме с хората около нас. 

Понякога просто свикваме да бъдем наранявани от някого и живеем в клетката на очакванията си за него. Но такова приемане носи риска от задържане на емоционалните паразити – гняв, омраза, страх. А те унищожават радостта от живота. 

Важно е да разбереш, че когато простиш на някого, това не прави действията му правилни.

Нито ги оправдава.

Просто освобождаваш себе си от състоянието на жертва на неговите действия. Завинаги.

„Да простиш е да освободиш затворник и да откриеш, че затворникът си ти.“ Люис Смийдс

Когато мислиш за прошката като насочена навън и я разглеждаш през личността на наранилия те човек, ще живееш като затворник.

А ако осъзнаеш прошката като път на пречистване на твоето сърце, на твоите мисли, ще имаш силата да я дадеш. И да се насладиш на свободата. 

Процесът

Парадоксално – да се освободиш чрез прошката, първо… трябва да отстраниш себе си от пътя. Ако не преодолееш своята гордост, никога няма да можеш напълно да простиш. Когато негативната емоция е филтърът, през който гледаш към ситуацията, не можеш ясно да дефинираш проблема.

Вместо това – мислиш за отмъщение, създаваш мрачни сценарии в мислите си. Но най-вече – не си даваш сметка, че стресът идва от това, което чувстваш СЕГА. 

Имайки това осъзнаване, признай пред себе си точно как се чувстваш. Ако човекът, предизвикал тези чувства вече не е част от живота ти, тогава процесът ще бъде вътрешен. За да го ускориш, можеш да водиш дневник, да говориш с приятел или да работиш с life-coach, който ще те води в процеса. 

Ако човекът е тук, най-добре е да говорите. Кажи как се чувстваш от поведението му – „АЗ“-декларацията е  мощен инструмент за пречистване на емоцията.  Например „Когато ти закъсняваш всяка вечер, без да дадеш обяснение за това, аз се чувствам силно разтревожена – дали не ти се е случило нещо и се страхувам от тази неизвестност.“

Задай въпроси – защо се държи така, какво го провокира, как смята да се промени?

Знам, такъв разговор е труден. Хората избягват тези моменти винаги, когато могат, движени от крехката надежда, че нещата ще се наредят сами…

Важно да се изправиш пред ситуацията, която не се развива добре за теб. Отговорите ще ти дадат яснота дали е възможна промяната. Ако да – какви граници да сложиш, за да защитиш себе си. А ако не – че избираш да започнеш на чисто. 

Ефектът от прошката

Как изглежда животът без ограниченията на отрицателните емоции? 

Изпълнен с любов и благодарност – вече не дълбаеш в миналото, а изживяваш пълноценно настоящето си. Прошката – това е твоето собствено духовно израстване и стъпка към твоето щастие. Сваляш черните очила, за да видиш истински ценното в хората около теб.

И когато отново приемаш и обичаш живота си какъвто е , знаеш, че прошката е дадена.