Поемаш дълбоко дъх.

Сега ще влезеш при шефа. За теб срещата е много важна. Не искаш повишение на заплатата. Няма да молиш за отпуска. Ще представиш своята идея. 

Поемаш  по-дълбоко дъх. 

Зад тази идея си ти. Твоето безсъние, твоите часове в офиса след работа. Защото вярваш в нея и виждаш смисъла да бъде приложена. Да, фирмата ще спечели. Много повече ще спечелиш ти. Когато осъществиш тази идея, ти ще осъществиш себе си. 

И вдишваш още по-дълбоко. 

Може би няма да е достатъчно. Предстои ти среща с…

Негативизъм – Office Edition

Замисляш се… В колко работни срещи твоят мениджър с нетърпение в гласа те е прекъсвал:

-Хубаво го мислиш така, но няма да проработи, защото… – казва той. Или – Виждам един голям проблем в предложението ти… 

И обикновено следва демонстрация на превъзходство от страна на шефа.

Тирадата продължава, докато всички започнат да кимат енергично – наистина, тая работа така няма да стане! И скришом поглеждат със съчувствие автора на предложението – всъщност, нали знаеше, че точно така ще стане? Защо се хабиш!

Ефектът на този негативизъм – следващият път ще си замълчиш. Така пресъхва притока на идеи. 

Как да го познаеш?

Лесно е! Винаги разпознаваш негативното послание. Започва с форма на „Нека ти кажа защо няма да стане…“ и продължава по различни начини.

Може да добавиш комплимент – „Твоят принос е твърде ценен в…  и искам да използвам експертизата ти там.“ 

Или да го маскираш като загриженост. „Идеята е добра, но категорично не желая да те натоварвам допълнително.“

Или идва със съвсем неподправена ирония – „Наистина, ние окуражаваме мисленето извън кутията. Ама хайде първо да си направиш кутия, а?“

Резултатът винаги е отхвърляне на идеята, често – без дори да бъде обсъдена.

Причините за негативизъм?

Той е автоматична реакция и е сред слепите мениджърски петна, с които често се сблъсквам в коучинг. 

Причините са различни. Може да е вярата, че само ти взимаш най-добрите решения. Или неспособност да приемеш чужди идеи и мислене. Може да е страх, че някой друг ще изпъкне вместо теб. 

Перфекционист ли си? Убеждението, че всичко (особено свършено от друг) има недостатъци, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъдат оправени, преди да продължиш напред, също е извор на отрицание.

Как се справяш със своя негативизъм?

Лесно можеш да разбереш. Дори и да не искаш да си го признаеш, всеки от нас влиза в ролята на Иван. Въпросът е колко често и какви са последиците за нас и околните. 

Вгледай се в реакцията си, когато някой идва с идея при теб. Обърни внимание на изразите си. От -5 до +5 колко негативен си към предложената идея?

Друг измерител – колко често се случва при теб да дойде с идея. В сравнение с друг колега на позицията? Как окуражаваш хората да дойдат при теб? 

Важно е да осъзнаеш мястото си в процеса. Когато негативизъм царува на върха, той бавно тече надолу и се превръща в култура.

Каквa е твоята роля в такава среда – генератор или проводник?