Представете си… работна среща, която не върви добре.

Представете си, че лицето на директора е барометър, който предсказва ураган. 

Иван – старши мениджър и Петър, мениджър от екипа му, презентират основен продукт, който се продава зле. Иван познава нрава на директора и иска да спаси деня. Уверено поглежда към слайда и разпалено сочи защо сме по-добри от конкуренцията.

Тряс!

Тефтерът на директора прелита през стаята и се удря в стената.

-От десет дни конкуренцията продава с 35% под нашата цена. И никой от Вас не знае! – директорът помита тишината в залата като леден вихър. Или поне така се усеща. Иван поглежда Петър…

–Колега, отговори на директора… Вие я правихте тази презентация. 

Класическо прехвърляне на отговорност

Кога за последно се сблъскахте с прехвърляне на отговорност? 

От коя страна бяхте?

Как се чувствахте след това?

А другият?

Тези въпроси може да останат неотговорени. Никой не ще признае, че бяга от отговорност. Че несправедливо товарим други с вината за нашите грешки.

100 от 100 запитани мениджъри ще потвърдят, че са се сблъсквали с подобно поведение и около 0 от тях ще потвърдят – „Да, правя това.“ 

Прехвърляне на отговорност е личен поведенчески дефект, който блокира развитието. 

За разлика от слепите петна, тук всички знаят какво се случва. Наблюдателите виждат човек, неспособен да се бори за нещо повече от собствената си кожа. И поставят под съмнение характера, работната етика и желанието да работят с него. 

Прехвърлящият отговорността вижда грешката и последиците. Знае, че трябва да поеме вината за провала. Просто не може!

Но намира изкупителна жертва. И нерядко се превръща в неин преследвач… 

Причини за прехвърляне на отговорност 

1. Защитен механизъм – да пренасочите вината помага да запазите чувството си на самоуважение, като избягвате осветяването на собствените грешки. Защо Иван не е проверил слайдовете на Петър?

2. Най-добрата защита е нападението и често, възползвайки се от по-висока позиция, прехвърлящият отговорност засипва „виновните“ с поредица от въпроси, които нямат нужда от отговор. Често с язвителен характер.

Петър, ти така ли УПОТРЕБЯВАШ моето доверие? Така ли се бориш за повишение?

 

3. По-лесно е да обвиниш някого, отколкото да поемеш отговорност. За Иван да поиска извинение пред всички свои колеги, е равносилно на унижение. И загубата на репутация е по-приемлива от наранено Его.

Да, мениджърът ми не струва. Но аз съм ОК. 

4. Нали помните? Понякога хората просто… лъжат от страх от последиците. На това умение, на което се учим още от деца. Колко древна е поговорката „Боят с тояга боли по-малко на чужд гръб.“ 

5. Контрол. Ако обвините някого, то вие контролирате историята, както минало, така и бъдеще –  лош е другият, не аз, затова нещата се случиха така. И още – получавате възможност да  разтоварите емоции, които потискате. А в офис среда това може да е голямо облекчение… 

Как коучинг помага при прехвърляне на отговорност?

Вече осъзнавате, че навикът вреди на кариерата ви?

Процесът на промяна може да започне. В коучинг първата стъпка е приемането на видимостта на поведението. Когато знаете, че не можете да заблудите никого, виждате ясно разрушителния ефект на обвиняването за развитието си.

С помощта на коуч заменяте нагласата за „невинност“ със съзнание за истинската си стойност. Уважавайки повече себе си, уважаваме повече другите. И развиваме нетърпимост към определени поведения. 

Също – опознаваме влиянието на навика върху нашите емоции и енергия. Професионалният коуч ще ви помогне да видите къде не поемате отговорност, ще ви помогнат да поправите взаимоотношенията си и да развиете нови навици, основани на поемане на лична отговорност.

Може би искате да разберете повече за работата с коуч? Свържете се с мен на 0878921000 и ми разкажете за своето предизвикателство. 

Кой още има нужда да прочете тази статия? Споделете я в своите социални мрежи!