М.Д. ме потърси, за да се включи в програмата „Феникс„. Повишена наскоро, вярваше, че се движи към бърнаут, при това в бързата лента.

Във въвеждащата ни сесия аз обаче видях друго… 

-Забелязвам, че говориш за прегаряне, а реално се бориш със себе си? -казах и аз. В този момент очите и се насълзиха и след кратка пауза тя ми отговори.
–Да, защото наистина исках това повишение… И в същото време знам, че не го заслужавам. 

От къде знаеш, че не го заслужаваш?

М.Д. – жена в ранните трийсет и три години с постоянно високи резултати във фирмата. Тя е go-to човека – за обучение на нови хора, за решаване на сложни казуси, винаги на линия за работа в последния момент.

Успешна е и на втория фронт – отглежда сама осем годишната си дъщеря,на която посвещава живота си извън работа и с гордост разказва за успехите и в училище и музикалната школа. 

И въпреки това, М.Д е убедена, че не заслужава успеха. Това е истинската и спирачка – защо точно аз? Когато във фирмата има хора с двойно по-голям опит. С по-добро образование. Защо?

До какво води убеждението на М.Д.?

Тя прави всичко да оправдае гласуваното доверие. Иска да е резултатна – както като търговец. Не съобразява, че критериите и са висока летва за екипа. Запълва пропастта между своите очаквания и екипното изпълнение, работейки самата тя.„Спасява“ клиенти, пътува по 400 км на ден, води 20+ телефонни разговора… 

Да, това още не е бърнаут. Но скоро ще стане. 

Синдром на измамника – що е то?

Синдромът на измамника е усещане за съмнение в себе си и несигурност за причините на успеха. Той засяга хора с постижения. Появява се след забележителна лична победа – например публично признание, спечелване на награда или повишение. 

За разлика от неувереността, където колебанията ще те спрат изобщо да действаш, тук постиженията са налице. Просто не вярваш, че се дължат на теб. 

Спрямо перфекционизма, където търсим съвършеното изпълнение, движени от вътрешни стандарти, тук правим твърде много, за да „маскираме“ постижението пред другите, движен от страх да не разкрият слабости и некомпетентност, която сами си внушаваме. 

Един от капаните е, че ние проектираме своите съмнения като очаквания в другите. В случая „тя ще се провали“ е възможен вариант и последиците са нарушено доверие и увеличен стрес. 

И дори екипът да стигне до успех, той ще бъде отдаден на външни фактори, вместо на лични качества и усилия. А това предизвиква „задължението“ да работиш още повече. И кръгът се затваря. 

 Синдром на измамника – преодоляване

1. Говори за проблема! Дори и да е с приятел, колега или близък – е важната първата стъпка. Изваждаш проблема на светло. Получаваш неутрално мнение и осъзнаваш разликите между реалност и лично възприятие.
2. Приеми, че провалите са естествена част от процеса на развитие. Документирай ги и се учи от тях. И стигайки до успеха, „дневникът“ на грешките ще трасира твоя личен принос. Отпразнувай го – така почиташ личността, която се е борила. 
3. Когато осъзнаеш кои са стартерите на чувството, си ги маркирай и си създай нови навици около тях. Например:КОГАТО започна да чувствам, че успехът ми идва незаслужено, ВМЕСТО да се затворя в себе си и да се обвинявам, АЗ ЩЕ си направя бърз списък със всичко, с което допринесох за него.

Заменете думите в синьо с каквото пожелаете според конкретния случай. Със сигурност ще се почувствате по-добре.

А ако се нуждаете от коучинг подкрепа в справяне със синдром на измамника, свържете се с мен на 0878921000 или rosen@rosenrashkov.com и ми разкажете повече.