Снощи, гледайки „When the game stands tall„, една сцена ме впечатли силно – може би защото се е случвала на всеки в някаква форма. 

Боб е съпруг и баща на три деца, треньор на свръхуспешен училищен отбор. Получава сърдечен удар и заедно с него – прозрение. Че стандартите, които налага на играчите за лоялност и отговорност към съотборници, семейство и местна общност…

Е, ами самият Боб не ги спазва.

Осъзнавайки го, се опитва да се сближи със своя син, който е сред звездите в отбора. В неловък момент Боб се опитва да го покани на рафтинг уикенд… Отговорът на младежа – неочакван, звучен шамар:

-Когато имах нужда от баща, имах треньор. Сега имам нужда от треньор и получавам нескопосан баща?!!

Ролите, които играем

Каня те да вземеш един лист и да запишеш ролите, в които се наложи да бъдеш днес.

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли.“ Уилям Шекспир

Родител, приятел, колега, партньор, клиент и т.н. Всяка социална роля изисква от нас конкретни нагласи и поведения. И извежда на преден план различни наши качества. Защото социалните ситуации, в които попадаме го изискват – чрез създаване на определени очаквания към нас. 

Тези очаквания са сценария, в който изпълняваме своята социална роля. Това дава социална сигурност – че хората ще реагират по предвидим и очакван начин, за да функционираме ефективно като общество.

Ако си направи труда да разпишеш своите роли, може би имаш поне десетина важни. И в хода на деня ти се налага да превключваш между тях. 

A колкото по-динамичен е твоят ден, толкова по-автоматично влизаш от роля в роля. Представи си – шофираш (1), а в същото време говориш по телефона с колега (2) и понеже вече си водил този разговор, мислиш за децата (3). 

Или тъкмо напротив – не успяваш да излезеш от роля…

Какво се случва тогава? 

Да играеш добре своята социална роля е да отговориш адекватно на очаквания и изисквания в определен контекст. Отклониш ли се от тях, следва конфликт. Нарушаваш своя личен баланс, но и чуждия. 

Прибираш се вкъщи след тежък работен ден и не си задаваш един ключов въпрос: 

Кой съм аз, влизайки през тази врата? 

Например вкъщи влиза работещият човек – който знае, че трябва да работи още тази вечер. В тази роля имаме умора, раздразнение, спешност, тревожност може би. 

А може би влиза човекът, прекарал час с приятели на по питие. В тази роля имаме веселие, лека възбуда, любопитство, споделяне.

Или влиза родителят. Загрижен за вечерята, затъжен за детето си, леко меланхоличен, изпълнен с любов и радост. 

Всеки от тези примерни сценарии ще определи различно развитие на ситуацията.

Поне в първите трийсетина минути. И когато аз очаквам своя любим човек, но вместо него получа преуморен мениджър… Очакването ми за близост ще се сблъска с нейното очакване да бъде оставена на спокойствие. 

Неумението (нежеланието) да превключим между ролите създава конфликт и нарушава баланса – нашия и на околните. Автоматичната ни реакция в тези случаи е „Не разбираш“ – забравяйки, че в нас е причината за недоволството.

Какво може да помогне? Ясното осъзнаване къде започват твоите граници като колега, родител, партньор…

Моята социална роля

Като коуч аз ще ти помогна ясно да дефинираш ролите си. И да поставиш нужните граници между тях. Понякога, това е всичко необходимо за връщане на равновесието в живота ти…

И ако наистина искаш да овладееш ролите си, ще се радвам да те подкрепя – разкажи ми повече на 0878921000 или на rosen@rosenrashkov.com. 

виж повече как работи една коучинг програма тук – „Равновесие“