Мария влиза при шефа си притеснена. Работата по проекта напредва бавно. Среща съпротива от друг отдел, напускат хора. Опитен мениджър, с допълнителни усилия е успяла да навакса част от несвършеното. Друга успява да маскира в разговора.

Шефът е видимо доволен и тя може да въздъхне с облекчение.
– Добра работа. Ако мога да помогна и аз с нещо? – пита той.

Мария вярва, че въпросът е просто социална условност. И има дежурен отговор за него.
– Благодаря, boss, ще се справим!

Въпреки че много добре знае – всяка помощ ще е добре дошла. 

Защо не искаме помощ? 

В общество, което проповядва да сме уверени, силни и независими, ние си създаваме вярването, че да поискаш помощ означава, че сме зависими, слаби, несигурни. 

Мария прави всичко, което е необходимо, за да свърши работата сама. И в  някои фирмени култури битуват легенди за хора, успели да извършат този подвиг. Защо легенди? 

Истината е, че в организацията никой не прави нещо напълно сам. Да, често ни помагат. Колко е успешен един sales manager  без своя екип търговци, логистиката и support office? Получаваме помощ от колеги, семейство, приятели и множество непознати всеки Божи ден. 

Наистина, не я осмисляме като помощ. „На тях това им е работата“ – си казваме. Да, работата им може да бъде точно това – подкрепа ние да свършим добре нашата част от задачата.

Помощ и вярвания… 

Може би сте съгласни до тук. А от 1 до 10 доколко сте склонни да поискате помощ от своя шеф? В своя отговор е много вероятно да откриете някое от следните ограничаващи вярвания: 

-Това е признак на слабост. Ако не мога да го направя сам, явно не знам как или нямам умения и ресурси за това… Така отварям път за лошо или забавено изпълнение.

„Когато мениджърът ми изреди с директивен тон задачите, аз нямам друг избор освен да работя по тях.“- каза ми мой коучинг клиент. Резултатът – няколко сериозни грешки и етикет „Не ставаш!“ в работата. 

Кога идва осъзнаването, че ключов момент от твоята отговорност като служител е да поискаш помощ? И да предоставиш най-добрия възможен резултат не в рамките на моментното си мислене, а на своя пълен потенциал?

• Даването на разрешение на някой друг да ми помогне означава, че губя контрол над ситуацията. 

Вярвам, че в организациите има контрол в излишък. А какво ще кажете за високата мотивация, която идва от доверието към другите и по този начин укрепва връзките в екипа? 

„Доверието е най-висшата форма на човешката мотивация. Тя извежда най-доброто от хората. Но изисква време и търпение.“  Стивън Кови

-Ако получа подкрепа, се задължавам. Какво ще ми поискат насреща? Ами ако не искам да върна услугата? Ние всички се нуждаем от помощ в живота си, но е също толкова важно да помагаме на някой друг. Такъв е смисълът на организираното общество. А и как се чувстваш, когато помагаш?

Да се задължиш е ограничаващото вярване, което спира прогреса – личен или организационен. Да предадеш нататък е посланието, което движи успешните личности и култури напред. 

-Ако искам подкрепа, аз натоварвам другите. Те са заети, как ще намерят време да помогнат? 

Осмели се да попиташ „Имам нужда от твоята помощ. Кога ще е най-доброто време да поговорим за това?“, и ще получиш своята възможност. А ако вече си свършил част от задачата, а не се опитваш просто да я прехвърлиш другиму, вероятността да получиш помощ се увеличава. 

-Аз ще го свърша най-добре. За мен е по-лесно и по-бързо да го направя, отколкото да обучавам или да науча някой друг да ми помогне. 

Но ако поискате подкрепа, вие създавате възможности за изява на хората около себе си. Така научавате повече за техните силни страни и таланти и възпитавате чувство на благодарност за дадения шанс.