Как мислиш, дали говориш много?

Днес хората се чувстват все по-малко чути и разбрани в офиса и вкъщи. Миналата седмица, излизайки в голяма компания, се стигна до момент, в който всички говорим едновременно.

Приех обаждане… а човекът срещу мен продължи да говори за колата си, въпреки че очевидно не го чувах. 

Може би също сте имали подобно изживяване? 

Или ситуация, в която искаш да кажеш нещо. И другите те прекъсват, говорейки по тема, която не те интересува?

 Причина да говориш много 

В зората на човеците говорът е бил инструмент за оцеляване и развитие. В наши дни, според някои изследвания, ние го използваме основно… да говорим за себе си (60% от времето при offline комуникация и до над 80% при онлайн общуване). Причината според невробиолозите, е че когато говорим за себе си, мозъкът отделя допамин, хормонът на удоволствието. И просто… се пристрастяваме към говоренето за нас. 

Преди две години, едно мое изследване в Linkedin за важността на социалните умения в офиса показа нещо изненадващо. 55% от анкетираните смятат, че колегите им трябва да се научат да слушат по-добре. И едва 16% смятат, че самите те трябва да подобрят умението си за слушане. 

Често срещан цитат в интернет гласи:

„Мълчанието е много подценен източник на власт. Мълчейки, можем да чуем не само това, което се казва, но и това, което не се казва. В мълчание може да бъде по-лесно да се достигне до истината.“ Питър Брегмън

Сигурен съм, че се сещате за няколко подобни мисли. Какво ни е нужно да се вслушаме в тях? Защото всеки е способен да запази мълчание, но малцина успяват да потиснат порива да говориш!

Още причини да говориш много…

Като коуч, моята работа е да слушам. Не просто да чуя. Да се вслушам съзнателно в думите и да чуя отвъд тях. Защо го каза точно така, с какъв тон, какви жестове използваш и каква е енергията ти, когато говориш за конкретната ситуация.

А също и каква е мотивацията да говориш много. 

Добър въпрос е какво се опитваш да маскираш с толкова говорене? Възможностите са няколко. Всяко човешко същество има основната потребност да бъде чуто, разбрано и прието. Живеем в общество, където самотата пуска все по-дълбоки корени. Хора говорят на животни и неодушевени предмети. Не за да бъдат разбрани. За да изкажат онова отвътре…  

Съвсем различен случай е да говориш много, защото смяташ, че трябва да говориш ти. Порокът е често срещан сред мениджърите и често – в личен план и е известен още като „Защото аз така казвам“.

Тоест говорещите виждат себе си като „овластени“ от повече знание, опит, роля, позиция… 

Свързано, но не съвсем същото, е желанието да говориш, за да впечатлиш другата страна.

 И ако се замислиш, в повечето филми за успешни банди и екипи, винаги има поне един бърз в устата герой. Той успява да надхитри и заблуди врага с приказки. 

Моят казус – а може би и при някои от Вас – когато повече време се налага да слушам, после естествено ми се иска да наваксам и аз да приказвам.

Понякога се хващам, че правя точно това и ми е съвестно.

Защото хората, които съм слушал, са различни, от онези, които превръщам в мои слушатели. И не е честно спрямо тях. Извинявам се и започвам да слушам повече… 

Какво да направиш, ако говориш много?

1. Самонаблюдението е първата крачка. Запитай се кой започва разговорите и с какво точно започват. „Чуй само какво ми се случи“ и „Разбра ли за…“ са добър индикатор, че може би говориш много.
2. Спомни си за последните си два разговора, по-дълги от 5 минути – в офиса и в личен план. В колко % от времето говори ти и колко – другия? Колко пъти го прекъсна?
   

   Photo by Clem Onojeghuo on Unsplash

3. Задай си тези въпроси ПРЕДИ следващия по-дълъг разговор. Колко пъти планирам да прекъсна… е добър начин за осъзнатост да не прекъсваш и те фокусира в разговора.
4. Обърни внимание на езика на тялото на събеседника. Разсейва се или се затваря физически – значи вече говориш много.
5. Белег на добър самоконтрол е създаване на личен лимит – да говориш в продължение на около 20 секунди, след което да оставиш пауза, за да създадеш пространство на другия да отговори. 

Всички сме се сблъсквали с бърборковци, които не знаят кога да спрат. Понякога ние сме тези бърборковци и тази статия може да помогне да го осъзнаем. Сподели я със своите приятели, защото вярвам, че всеки може да си вземе нещо от нея!