Имало едно време едно кралство…

То се намирало на остров и било известно със своите черни таксита, футбол и строги традиции (чаени например).

И изведнъж, през януари 2018, това кралство се прочуло с първото в света… Министерство на самотата.

A Тереза Мей, която в други приказки играела злодей, заявила пред народа, че „За твърде много хора самотата е тъжната реалност на съвременния живот”  И тези „far too many” били около 9 милиона, или почти 17 % от населението на Англия.

Изследването на Тереза стреснало и други държави, които твърде дълго игнорирали чисто социалните индикатори за болестта „самотен човек”.  Изследвания направили в Италия, Белгия (признали burnout за професионално заболяване) и Швеция. И навсякъде самотните хора били над 15% от населението на страната.

Само по себе си не би било ничий проблем, защото всеки от нас, драги читателю, от години знае и познава самотни хора, за които рядко правим нещо. Обаче…

Се оказало, че самотата, особено тази на работното място е bad for business. Very, very bad според други изследвания…

Fun facts за самотата:

1. Според изследване на Age UK, огласено от Марк Робинсън през 2018, „хроничната дълготрайна самота може да бъде толкова лоша, колкото и пушенето на петнадесет цигари на ден и може да увеличи риска от хипертония, диабет и затлъстяване.”

Самотата влияе много повече психически и сериозно вреди на продуктивността и ангажираността в офиса, показва статия на д-р Вивек Мърти в Harvard Business Review. А когато нещо стигне до Харвард, му се обръща внимание…

2. През 2011 г. професори от USC  и Wharton Business School проучват поведенията на близо 700 служители в съвременен тип офис. Hakan Ozcelik и Sigal Barsade установяват, че самотата на работното място има „значително влияние върху работата на служителите, както в директните задачи, така и в ефективността на служителите на екипа и ролята на екипа.”

И последно

Според мащабно проучване на Gallup, озаглавено Wellbeing: The Five Essential Elements   30% от респондентите, които са съобщили, че имат социални контакти по време на работа, са седем пъти по-склонни да работят ангажирано, отколкото тези, които нямат силни връзки с колегите си.

В едно изречение – самотата има значителен ефект върху резултатите от работата, ограничаването на производителността и творчеството и влошава качеството на взетите решения, като сериозно намалява ангажираността.

И така, кой е отговорен за разрешаването на проблема със самотата?

Компаниите, служителите или да прехвърлим отново топката на безликото съвременно общество? Нека да започнем с

Причините за самотата

Забелязвате ли,че самотата е нещо като първото правило на бойния клуб… Самотата на работното място е истински проблем, който все повече се признава, но не искаме да говорим за това.

Звучи като начало на шега, която не е смешна: как може да прекараш цял ден заобиколен от колеги и да се чувстваш сам?

Но с технологиите, които заменят човешкото взаимодействие, по-тежкото натоварване (което означава по-малко социализиране) и популярността на работата от дома, все по-често се случва отделен човек да остане незабележим (незначителен?) за офис културата.

Спомняте ли си секретарката на Мел Гибсън в комедията „Какво искат жените”? Не? Аз също. Но си спомням, че точно тази незабележимост бе в основата на решението и да посегне на живота си…

И как иначе, ако прекарваш 45-50 часа на седмица на място, където чисто човешката ти стойност се измерва в няколко електронни документа, потребителско име и парола…

Друга причина за самотата?

Дългогодишен приятел ми разказа следната история. Започвайки работа в нова компания, той се впечатлил от културата да разговаряш с мейли. С хора, които са на 10 метра от теб можеш да водиш километрична кореспонденция, докато разрешиш ситуация.

„Роска, не можеш да си представиш как се шокира човекът, когато станах и отидох при него. Той се притесни и помисли, че отивам да направя скандал! А аз просто исках да му благодаря.”

Моят опит с клиенти е сходен. Участници в моя тренинг „Управление на офис емоциите” в една финансова и една IT организация, посочваха самотата в топ 5 на заслужаващи внимание емоции. В единия случай бе класирана дори на второ място.

Помолих ги да опишат как работят.  Поглед, вперен в монитора. Слушалки, които спират шума, но и са очевидна бариера пред човешки взаимодействия. Обяд и кафе на работното място. Култура, в която другите са конкуренция. Натиск от целите и пресиращото лично усещане, че не правиш достатъчно.

Какво могат да направят компаниите за борба с самотата?

Някои по-традиционни работодатели все още смятат, че работното време е за работа, докато социалните дейности трябва да бъдат запазени за лично време. За тези работодатели, осъзнавайки значението на укрепването на приятелствата и връзките с колегите, ще дойде само след като няколко служители са напуснали компанията или са станали освободени до точката, в която качеството на работата и продукцията са сериозно засегнати.

 „Имайте повече мрежи и повече работа в екипи за сътрудничество“, съветва Рейчъл Луис, директор на Affinity Health At Work и професионален психолог.

Занимавам се вече три години с тренинги в областта на социалните умения. И всеки път се изненадвам на дълбоките ефекти, които имат обученията по комуникация в организациите. И тайната не е само в преподаваните от мен техники и инструменти, не!

Голямата трансформация се случва в моментите, когато хората общуват един с друг на чисто човешко ниво.

От там, за мен остава само да я насоча в посока на организационните цели…

HR eкспертите, с които съм говорил, също вярват, че работодателите имат какво да направят, за да се справят със самотата. Например като създадат системи за подкрепа и „програми за подпомагане на служителите“, дори и обслужващи косвено свързани с работата интереси.

Като пример ще дам банка, с която активно работя – те имат вътрешна програма за обучения, в които участват смесени групи от служители на различни функции. Работим по различни теми – work life balance, личен фокус и емоционална интелигентност.

Създаването на връзките в тренинг зала ги кара да се чувстват много по-ангажирани, и оценявайки това в процеса, разработихме специфичен icebreaker, който да насърчи още по-активното свързване между тях. Няколко месеца след началото на проекта, обратната връзка е за по-добра комуникация между отделите и по-висока лична ангажираност.  

Причината?

„Когато хората около нас знаят какво се случва в живота ни и кои сме ние като личности, е лесно да бъдем управлявани по подходящ начин, да имаме по-добри възможности и взаимната загриженост един за друг ни мотивира често да правим повече от необходимото.

Човекът и самотата

Вярвам в личната отговорност и ако индивидуалното ти възприятие е, че се чувстваш самотен, първата инициатива трябва да дойде от теб самия. Какво можеш да направиш?

Моя клиентка, IT мениджър, наскоро ми разказа в коучинг сесия, че чувството за самота започва да се отразява на отношенията с екипа и. Промяната, която въведе – да организира периодични срещи в неформална обстановка, където обсъждат и извънработни цели на хората. Резултатът? Наскоро още един неин колега въведе тази практика.

Понякога сами се изолираме в офиса с цел да свършиш повече и по-качествена работа.

Това обаче води до изграждане на нови навици и загуба на някои стари – като например да водим действителни разговори.  Ако по-често работиш от вкъщи, това е съвсем реална опасност.

Мой клиент, freelancer, ми разказа в последната сесия за период от близо седмица, когато не е напускал физически дома си и е контактувал само с разносвачите на храна. Попитах как му се отразява това?

„Почивах си в Twitter и фейса или прелиствах блогове на колеги. Мислех, че получавам нужното количество социализация. Обаче един разговор, който започва с „Ко стаа в 9,30 сутринта и се точи до 5 след обяд … И се състои от разменени гифове ме накара да осъзная, че въпреки наличието на голям кръг онлайн приятели, всъщност съм наистина самотен на дневна база. Накрая, изтощи ме не работата по проекта, а усещането за самота.”

Как аз допринасям за проблема със самотата?

Тук няма универсална рецепта. Всеки може да реши сам за себе си как да излезе от ситуация. Няколко модела съм забелязал, че се появяват често като решения в тренинг зала или с индивидуалните ми клиенти. Някои от тях съм ползвал и аз, когато съм се чувствал самотен.

1. Помогнете на колегите си да ви почувстват по-близки. Говорете за интересите си, за емоциите си и още по-важно – изслушвайте ги, когато говорят за своите. Окуражавайте ги. Много по-лесно е да се свържеш с човека, ако виждаш в него повече от „Иван от репортинга”

2. Бъдете активната страна. Имах пряк ръководител, който всеки разговор директно започваше с „Дай ми/ Изпрати ми…” и всеки път аз му казвах „Добро утро, радвам се да те чуя”… Първите коментари бяха „Много ме дразниш с това добро утро”, а после… започна да поздравява и той и разговорите изведнъж станаха по-приятни…

Урокът е?

Ако искаме нещата да се оправят, трябва да направим първия ход. Не чакай някой да се обади или да ти напише имейл. Ако са заети, това не означава, че те отхвърлят. Опитай пак. Стани и отиди лично, особено ако работите на 10 метра един от друг.

3. И последно – ако сте мениджър, уверете се, че провеждате периодични срещи, за да могат всички да споделят идеи. Дори и хората, които не обичат подобни срещи, се радват, че биват чути. 

Ако не сте човекът, който взима решенията –  най-лесното нещо, което можете да направите, е да оцените себе си. В коучинг имаме страхотни решения- като например социалните карти. С тяхна помощ можете да оцените връзките си и да намерите онези хора в екипа, от които да започнете да изграждате своя социална мрежа – дори и да е трима.

В заключение

Според мен, решението е служителите и организациите  да разпознаят проблема, преди той да доведе до необратими щети за ангажираността и производителността на  личността и компанията.

Предприемането на стъпки, което да направи работата в офиса приятна е отговорност за всеки. На лично ниво – активно решаване на проблема за себе си и след това – продължаваща помощ за хората около теб.

На ниво организация – насърчаване на развитие на социалните умения вътре в организацията чрез обучения и работа на лидерите. Няма нищо по-силно от личен пример как човекът, за когото работиш, намира правилния баланс между технологии, цели и ангажираност, без да жертва своята човешка свързаност. И вярвам, че така успешно можем да се ваксинираме срещу епидемията от самота на работното място.