В началото на месеца помолих приятелите си във Facebook за съвет. Техен, личен съвет за изграждане на пълноценни отношения. Отговориха ми над 60 човека, в пъстър спектър от мъдрост, опит, много оптимизъм и малко разочарование.

От „не вярвам, че може да има истински пълноценни отношения” до „За пълноценни отношения е нужно само едно” в раз-Личните прозрения, няколко основни ценности се появяваха отново и отново.

Доверие, приемане и честност са трите стълба, изграждащи пълноценни отношения. И то не като философска абстракция, а изразени във всекидневното общуване на партньори, колеги, семейство, приятели.  И аз съм много благодарен за личните истории, споделени с мен.  

Те ми помогнаха да видя по-ясно концепция, която обмислям от началото на годината, да я оформя в няколко простички съвета за общуване, изградено върху доверие, приемане и честност. Които, повтаряни ежедневно, вярвам, че могат да създадат пълноценни отношения.

Доверие

Доверието е стабилност и сигурност. Доверявайки се, приемам другия чрез вярата си в добрите му намерения спрямо мен. Чувствам се в безопасност с него физически, професионално и емоционално.  Това е МОЯТА способност да завися от някого или нещо. И вярата, че дори да се обърка нещо, има кой да ми протегне ръка.

Доверието изграждаме ЗАЕДНО и постепенно, чрез множество малки актове. Започва още в детските години – дете, което прескача препятствие, не защото вярва в своите все още неосъзнати способности, а защото вярва, че родителя до него ще го подкрепи. Доверяването на някой е избор, който правя аз – съзнателно или не. Изисква време и постоянство. От двете страни.

Приемане

Способността да оценя другия такъв, какъвто е – човек със свои качества, мечти и ценности – а не както аз бих желал да бъде. Това не означава, че трябва да се съгласявам с всичко, което казва, прави или вярва. Да призная валидността на нейните действия, мисли и чувства. И да градя върху тях.  Приемането изключва договорните отношения тип „Ако ти… тогава аз ще…”

Приемайки напълно теб, аз създавам основа за доверие и сигурност между нас. Любопитно е, че когато аз съм приет,  аз сам мога да избера да правя промени заради други, не защото те настояват. А защото аз се старая да се синхронизирам с нея. За да е истинско приемането, нужно е и другият да го знае. Или поне да го почувства – това е стабилността от точка първа.

Има и друго приемане, важно в отношенията – приемане на себе си. То позволява да заявим нашите желания и нужди, осъзнавайки че нашият партньор може или не може да бъде готов или способен да ги изпълни. Очаквайте скоро статия по темата.

Честност

Когато знаеш, че няма да бъдеш съден за това, което си, ти споделяш. Честността е да се разкриеш пред другия – своите действия, емоции, мечти и желания. Няма го страха, че ще чуеш студеното „О, но ти не трябва/не може да…”

Честността не е просто да ти кажа истината, а да я кажа така, че ти да я чуеш. И ще ти помогне да я използваш за развитие – свое или на отношенията – чрез малките промени, от които всеки се нуждае. Напоследък са популярни теориите за „радикална” и „брутална” честност. Но какъв съм аз, наранявайки някого, дори в името на честността?

Честността също така не е „понякога”, тя е стандарт. Поддържането му като първостепенен приоритет в отношенията, носи свобода и комфорт, чрез които връзките ни процъфтяват.

Пълноценни отношения – цикълът – I

В следващите редове ви предлагам моята идея за процес на изграждане на пълноценни отношения, който включва надграждане на три нива, всяко основано на трите ценности, които разгледах до тук.

Доверие – първата крачка според мен е да дам кредит на доверие и да се разкрия – дотолкова, колкото се чувствам комфортно с другата страна. Не да играя роля, за да впечатля, а да дам възможност на себе си – „виж ме, това съм аз“.

Приемане – започва истинското изграждане, с искреното ми любопитство към личността пред мен. Кой си ти, какво носиш в себе си? Как най-добре мога да се свържа с това, което си днес?

Честност – излизане от зоната на комфорт. Не всичко, което виждам в теб, ми харесва. Аз също не съм съвършен. Нестабилност? Да, когато се тревожа дали да бъда честен или да „маскирам“ части от себе си. А когато съм смел да прегърна непознатото в теб, какво се случва?

Пълноценни отношения – цикълът – II

Може би забелязваш – адресирам собствени поведения. Често се казва, че всяка страна носи 50% отговорност. Аз обаче не съм съгласен. За да имам пълноценни отношения, аз вярвам че съм отговорен да дам своите 100% за случването им. И фаза 1 е посветена на моите усилия. Ето как продължават те след като имаме основата.

Доверие – и дълбочина. В професионален или личен план, аз допускам другия до своето минало. Или до своето бъдеще. Не само като хронология, а като емоции. Споделям същностното за мен.

Приемане – и смелост. Тук някъде се появява нуждата от правила и граници. От степени на позволение, ако щеш. Отношенията са рядко високоскоростна отсечка. Понякога са като танц – крачка напред, крачка назад, завъртане в кръг. Правилата са музиката, която осигурява синхрон.

От колко време сам със себе си се нуждаеш, колко удобно се чувстваш да говориш за връзката си и така нататък. Разбирането и приемането на границите помежду ни, е ключово за изграждане на отношенията.

Честност – и подкрепа. Защото всичко до тук изглежда лесно, написано просто така. В реалния свят обаче е много трудно и подкрепа е нужна на всяка стъпка.

Всеки някога е бил излъган в очакванията си или има спомен за отхвърляне и предателство. „Аз още не съм готов / не желая сега да чуя твоята история“ е много по-ценно от „Добре, говори си. Аз просто няма да те слушам.“

Добре, но само тези три май не са достатъчни?

Имайки солидните основи, можем да обогатяваме отношенията си. Може би в хода на статията си мислеше – а уважение, разбиране, внимание, съпричастност? Къде са те, къде е мястото им?

Те са украсата, която всеки от нас решава да даде на връзките си и са потребностите, които се проявяват произволно в различните етапи. Не мисля, че е редно изобщо да ги отделяме. Метафората, която създадох за себе си – ваза, изградена от доверие, честност и приемане. А цветята, които поставяме вътре, всеки избира сам, за да създаде своята уникална представа за пълноценни отношения. Изяснявайки това, време е за последното ниво на цикъла

Пълноценни отношения – III

Доверие – и общуване със свалени защити за всичко хубаво и лошо. „Аз“ и „Ти“ са преминали в „НИЕ“ и то става основа за нов вид увереност и оптимизъм, когато си част от нещо, по-голямо от теб – екип, кауза, любов.

Приемане на обратната връзка от другата страна. Която понякога може да бъде непоискана. Нагласата, че така другият говори за ефектите от нашите действия и емоции върху него, е важна. Учим се – какво работи и какво не. Как можем да бъдем по-добри към важните за нас хора? Какво да правим повече и какво да спрем?

Честност в обещанията, които даваме. Ако приемането в предната точка е за вече направеното, тук говорим за предстоящото. Спазването на обещания за малките неща е също толкова важно, колкото и за големите неща. Защото именно тях най-често пропускаме.

И когато се случи…

А случва все някога, да представя честно своята страна на историята, както и да създам избор за другия – как да оправя нещата, като създам учещ момент.

Страхотна метафора за това е хубавата японска традиция „Кинцуги“ – при която „счупени керамични и порцеланови съдове, вместо да се изхвърлят, се залепват със специално лепило, смесено със злато, сребро или други метали. Счупените, но залепени предмети често стават още по-ценни за собствениците им, защото им напомнят за крехкостта във всичките й измерения и важността на последващото възстановяване и заздравяване.“

А това е урок, от който всички се нуждаем, за да съдаваме и поддържаме пълноценни отношения!