Всеки от нас притежава определени умения и талант, които ни правят уникални.

Аз се справям сравнително добре с думите и не мога да пея. Ти пееш чудесно и не можеш да рисуваш. Тя рисува прекрасно и не умее да общува с други хора…

„Imperfections we all have, but we also have compensations”  
H.C. Andersen

„Талант“ и „умение“ се отнасят до способността ни да се изпълняват определени дейности. Основната им разлика обаче е тяхната точка на произход.  В древността наричан „дар от боговете”, талантът е вродена или естествена способност. Тя често се появява спонтанно в детските години и е важно дали средата ще я стимулира или потисне.

„ Моцарт проявява изключителен талант като композира още от 5-годишен” – си спомняш ти. И наистина, историята на музикалния гений често е цитирана като доказателство за силата на таланта.

Да си добър в нещо, без да влагаш старание звучи изкушаващо. А можеш и да развиеш дарбата си с времето, ако положиш усилия в правилната посока.

Добре, това е талант. А какво е умение?

Уменията, сухо казано, са способности, придобити чрез обучение, практика или опит. Те са резултат от усилия и подобрения в процеса. Умението позволява да изпълняваме задачата ефективно. Могат да бъдат общи (умения за работа в екип) или специфични (управление на самолет).

Някога, да усвоиш умение – например да бъдеш майстор резбар, е отнемало над 20 години упорит труд. Наводнени с безплатна информация и евтини ресурси, днес можем да усвоим неограничен брой умения.

Талант. Умение. А коучингът от заглавието къде е?

Ето го, идва… И първото му приложение е в случаите, когато талантът се е превърнал в лична бариера. Това е вярването, че за да правиш нещо, е нужно да имаш талант. Например, искаш да пееш, но не правиш усилието, защото не си „ДОСТАТЪЧНО“ добър…

“Many people die with their music still in them.”O. W. Holmes

Когато вярваш, че талантът се „дава” отвън, изнасяш отговорността извън себе си. Поставяш себе си в пасивна позиция – АКО се случи ……, ТОГАВА аз ще ….. – и в многоточията може да влезе всичко, за което си казваш, че нямаш талант. Но…

Но искаш да правиш!

Причините?  В един момент от някъде е дошла оценката за недостатъчност… Рисуваш добре, но не достатъчно да преуспееш с това. Избери си нещо друго – защото хората се възхищават на таланти, но плащат за умения. 

Без значение дали сам си разказваш историята за недостатъчност или ти е „вградена” от влиятелните възрастни в детските години, идва един момент, в който започваш да жадуваш да се завърнеш към таланта си.  Защото той е част от твоята автентичност. Прави те щастлив и… въпреки това, не го използваш – най-често отново поради страх от външни оценки.

Резултатът – не особено щастливо усещане…  Имаш чувството, че си заседнал, мислейки, че трябва да бъдеш нещо, което не си.

Когато вярваш, че кариерата и животът ти  трябва да се различават от това, което имаш? Наричаме го и криза на средната възраст – осъзнаването, че може би сме се качили на грешен влак. А осъзнатото използването на талант и умения може да провокира личния успех и да помогне за създаване на значими ТВОИ житейски цели.

Коучинг помага да направиш един важен преход

Ако се замислиш, крайната точка на талант и умение е еднаква – правиш нещо изключително добре. Като коуч, аз помагам на клиентите си да преодолеят празнината между представата си за талант и осъществяването му в действителност.

Дори и да не рисуваш като Микеланджело (талант), това може да бъде трамплин за подобряване на баланса в живота ти като цяло.

Как? Като разбием таланта на съвкупност от умения и процеса за усвояването им. Като нещо придобито,то се нуждае от обучение, време и практика, за да се развие. Процесът има и косвени ползи – като упорита работа, постоянство, отдаденост, както и малките победи на чувството за собствено постижение, които обикновено липсват в ежедневието ни.

Коучинг не само помага в планирането, но и премахва границите.

Ако вярваш, че талантът го дава някой ИЗВЪН теб, и отговорността за осъществяването му Е извън теб. От друга страна, когато ТИ приемеш умението като процес, за който ТИ решаваш колко време и енергия да отделиш, в какви ресурси да инвестираш, отговорността отново се връща в теб.

Като коуч, една от задачите ми е да подкрепя клиента сам да състави свой план за развитие на умения, които му носят повече смисъл и удовлетворение. И още повече – да се уверя, че този план е трайно навлязъл в ежедневието.

Как?

Поддържаме мотивацията (когато за първи път свириш на пиано, може би грешките ще са повече от верните ноти) – чрез фокус върху усилията, а не върху резултата. И защото коучинг е целево ориентиран процес, клиентът сам си поставя цели.

„Тази седмица, всяка сутрин от 6 до 7, пиша по 500 думи” – и в края на седмицата имаш повече съдържание за книгата си, отколкото в последните 5 години, когато само си живял с идеята за нея.

И какво още?

 Един много важен въпрос: Какво количество от умението е нужно да изразиш себе си?

За да избегнеш капаните на перфекционизма и да запазиш „искрата” –  да се придвижиш към удоволствието, че правиш нещо, което обогатява живота ти и му придава повече смисъл, в коучинг създаваме и

Лични стандарти за клиента

Какво означава да изпълня добре „Shallow”?

Какво за мен е хубаво нарисуван кон?

Казват, че талантът е потенциал, който можеш да постигнеш един ден . Аз бих добавил – умение е това, което всъщност постигаш.  Сега, вместо очакването на „един ден” – често твърде далеч отвъд житейския ти хоризонт.

Днес те каня да помислиш – от какви умения би бил съставен твоят талант?

Кои от тях биха направили живота ти по-балансиран и смислен?

Какво ти е нужно, за да ги въведеш в живота си на този етап?

А аз, като твой коуч, бих могъл да ти помогна да го направиш.