От Стивън Кови, през Питър Дракър и Уорън Бъфет, до Джон Максуел – всеки значим автор е отбелязал колко е важна устойчивостта в личен и професионален план.
И ако се питате какво точно означава… ще откриете, че в тълковния речник такава дума няма?!

Това „откритие” ме изненада! В английския се използват много думи за устойчивост – sustainability, resilience, grit, perseverance, endurance и т.н. Те имат и собствено значение, но и внасят нюанси в голямата идея за устойчивост.
Устойчивост на личността
За мен, може би и за вас, ключово послание на лидерите, е качеството на живота им. Как бихте водили успешно другите, ако не успявате да водите добре себе си?
Едно от сериозните възражения тук би могло да бъде, че добрите лидери „забравят за себе си” в името на по-голяма кауза. И в личен план – да се грижиш за някой друг изисква да пренебрегнеш свои потребности.
Ще се съглася – доброто лидерство, личното развитие го изискват в някои моменти. В краткосрочен план така изковаваме някои от най-важните победи.
Обаче в дългосрочен план?
Ще се превърнеш в мениджър-метеорит и ще прегориш в бясното гонене на резултати.
Без значение колко велик лидер си, има ги естествените ограничения на човешката биология. Силите ни привършват и за да ги възстановим физически, природата не е създала два основни механизма – хранене и сън.
Какви компромиси правиш с тях в момента?
Срещу какво ги заменяш?
И защото ние, хората имаме нужда и от нещо повече – устойчивост на личността изграждаме и чрез Играта. Говоря тук за начините, по които се забавляваме и изграждаме една особена духовност, която не можем да придобием в процес на работа. Спорт, хоби, доброволчество…
Какво количество забавление си създаваш?
Какви са външните ти източници на Игра?
Устойчивост пред лицето на Бурята
Изграждаме себе си като личности не само да преуспяваме, а и когато се сблъскаме с предизвикателствата на света, да можем да ги преодолеем успешно. Икономически кризи, проблеми в отношенията, здравословни, културни, социални ограничения…

Устойчивост е Нещото, което ще те преведе през бурята.
Тя е способността да се възстановяваш бързо от беди и да се представяш добре под стрес. Често в организациите устойчивост е считана за лично качество и рядко се търси култивирането и. Но в трудни времена, всички очи са насочени към лидера в организацията и от него се очаква именно това, за да изпълни ролята си.
Като способност, два важни умения изграждат нашата устойчивост.
Самосъхранение – което разбирам като способност да откриваш и намаляваш възможните рискове пред себе си в личен и организационен аспект.
Нарекох го „умение”, защото вече съществуват множество мениджърски инструменти, които „обучават” в развитието му – от „прозореца” на Декарт до SWOT анализа и business canvas модела, възможността на лидерите да идентифицират рано червените флагове е ключова.

Второ – умението да можеш бързо да се възстановиш след изживяна беда. Наричано „загуба на краткосрочна памет” в спорта, това е способността да преместиш фокуса си от провала като емоционално „блато” към създаване на учещи моменти и възможности от събитието.
За да развиеш тези умения, ключова е ролята и на средата.
В култура на споделеност, която награждава риска е лесно да развиеш устойчивост. За нея се нуждаем от помощ, емоционална подкрепа и разбиране.
Най-доброто, което можете да направите за себе си – създайте мрежа от подкрепящи личности – ментори, ролеви модели, личности, чиито следвате. Кои са тези хора в живота ви и как можете да контактувате по-често с тях?
Устойчивост на ценности, приоритети и цели
В лидерството и в личното развитие понякога стигаме до моменти на колебание.
Озовали се на житейски или професионален кръстопът, някои хора сравнително бързо продължават във вярната посока, докато други засядат на едно място.
Според мен – причината е в ясните ценности и приоритети. Когато те са факт, изборът остава на ниво възможности. Ако за мен време със семейството е по-важно от кариерно развитие, бих отказал по-висока позиция и по-дългото работно време, с което тя върви.
Ако за мен кариерното развитие е топ приоритет, аз бих приел преместването в друга държава, дори и това да означава край на сегашната ми връзка.

Ефектът?
Довеждаш всичко докрай и се бориш да видиш задачите осъществени. Дори при промяна на външни обстоятелства, поведението ти се основава на ценности и принципи. А това те зарежда и дава сили да продължиш.
Когато не си наясно какво е важно за теб?
Ставаш поддатлив на външен натиск. В различни периоди за теб са важни непостоянни чужди ценности. Тогава изпълняваш ангажиментите си към други хора – завършваш навреме проекти, работиш допълнително време, помагаш на приятели през уикенда…
Но се проваляш в поетите към себе си ангажименти.
Дори и да определяш себе си като отговорен в работата човек, не си отговорен към себе си. И не си наясно какво би означавало това за твоето бъдеще.
Тогава колебанията са на ниво идентичност, дори ценности.
Ефектът? Много висок % недовършени начинания – от четене на книга за лично развитие до професионални проекти. Липсата на успехи ражда лична несигурност и зависимост от чужди оценки. Тогава започват и сътресенията в живота и кариерата.

В заключение
Можете да мислите за устойчивостта като за ценност, качество или умение. Тя може да бъде вродена в характера ви. А може и да бъде придобита.
Работейки с клиенти в коучинг, една от косвените ползи по пътя към целите е развиването на устойчивост, която на свой ред гарантира успеха. Така че, сега ви каня да помислите – как оценявате своята устойчивост и в кое измерение можете да внесете подобрения?
0 коментара