„Искам да публикувам тези две статии… Наистина искам. И в същото време усещам много силна вътрешна съпротива.“ – тихо ми каза клиентката и наведе глава.

„Как би описала тази съпротива?“

„Саботажи от мен към мен, които застават на пътя към целите ми и ме спират, не ми дават да продължа напред.“

Контекстът

Всичко това се разигра в една от последните ми коучинг сесии. Внасяйки малко контекст в ситуацията, целта на клиентката за сесията бе работа по желанието да се доказваш вътре в себе си и как то изкривява отношенията ни с външния свят.

Влизайки по-надълбоко в разговора, се оказа, че имаме друга следа.

„На радара си имам нещо… Не знам какво е, просто чувствам, че е някъде там.“ И тръгвайки по тази нишка, се оказа, че изплуват въпроси, които са отдавна решени на рационално ниво.

Обикновено, тогава решаваме, че можем спокойно да продължим напред. Това, което се случва – липсата на решения на емоционално ниво се превръщат във вътрешни саботажи и водят до нагласи и поведения, които блокират лична и професионална продуктивност.

Позволи ми да те провокирам…

Има различни коучинг техники за работа с вътрешни съпротиви – от визуализации до сравнения с предишен опит. Тук любопитството ме поведе по различен път. Въпросът сякаш изригна от повтаряща се отново в сесията подтема.

„Какво би било различното, ако приемеш своите вътрешни саботажи вместо за пречки по пътя, за пазители?
Какво биха защитавали те?“

Мълчание… Още мълчание… Смях – радостен, искрен, пречистващ.

Последва водопад от думи, емоции и осъзнавания. Как и преди е имало подобна ситуация, в която нейната проактивност е довела до много критика от средата и загуба на съюзници. И че тази загуба е преживяна много тежко .

Затова сега съпротивите я пазят от нови, сериозни загуби на важни хора.

Какво е различното тогава и сега?

Изцяло различна среда. Някога, тези пречки по пътя са пазели по-голяма ценност. Днес, те все още са тук. Но в новата за клиентката среда се превръщат във вътрешни саботажи. И спират точно онези поведения и действия, които ще осигурят нейното възходящо развитие. Това води до по-дълбока, неясна борба на ниво идентичност.

„Ако аз не правя това, което наистина искам и е важно за мен, колко добър човек съм тогава?“

Когато се появи осъзнаването, съпротивите се изпаряват.

Енергията се отприщва и се излива в поредица от решения и стъпки за действие. Задачата на коуча в този момент е лесна – да внесе структура и да помогне на клиента да отсее най-важното, което наистина да свърши след сесията.

Вътрешни саботажи – в резюме

Няма да скрия, че съм много доволен от развитието на сесията за клиентката си. И съм благодарен за опита, който взимам за себе си и споделям днес с Вас:

Какво би се случило, ако мислим за вътрешните саботажи като за пазители на по-висши ценности?

В моя случай осветлихме остарели модели на мислене, следствие от негативен опит. Самото им осъзнаване доведе до отпадането им за клиентката.

Когато се появи осъзнаването в клиента, важно е коучът да „улови“ енергията, преди да се разсее – и да я насочи в посока на по-големите цели на клиента. Да я вложи в план за действие, който започва „СЕГА“.

Последно – свързвайки опита си и с предходни сесии – поканих клиента сам да си създаде домашно, с което да помисли как прозренията от днешната коучинг сесия биха могли да се разпрострат и върху други области в живота му.

Така ефектите и резултатите от сесията биха били по-трайни и впечатляващи!