Да вземеш добро решение е сред неосезаемите умения, които изграждат кариерата на един мениджър или я отвеждат в сенките на корпоративното развитие.

И не мисля, че изказването е преувеличено. Мениджърите получават парите си за способността всеки ден, изправени пред множество избори, да направят тези, които изпълняват целите на компанията, техните собствени и на екипите им.

Решенията на мениджърите имат сериозно влияние върху духа на хората, а лошите управленски решения са сред водещите причини за недоволство и напускане на служителите.

Въпреки това…

Продължаваме да виждаме лоши решения навсякъде в организациите, с които се сблъскваме в ежедневието.

От политиката през бизнеса до чисто личен план, можем да проследим (д)ефектите на решения, създаващи недоволство и съпротива. И най-вече разминаващи се с целите на организацията.

Как стигаме до лошите решения?

В много случаи те могат да бъдат проследени до процеса за вземане на решения – неясни цели или ограничени възможности, недостатъчна информация и неучастие на ключови фигури в решението.

Вместо добро решение…

А в последните години, благодарение на невронауката, вече знаем за някои психологически капани, в които попадаме. Те могат да повлияят на решенията ни и ги изкривяват… Така сами се саботираме и ето няколко начина, по които го правим…

Ефект на ореола и ефект на рога

Ефект на ореола се проявява, когато позволим на положителни впечатления за човек в една област да повлияят положително на мнението ни за него в други области. Или – когато човек, когото харесваме, направи нещо нередно, да го омаловажим, да го наречем грешка или да го отдадем на външни фактори.

А ефектът на рога? Само една, външна отрицателна черта е причина да счетем човек за некомпетентен. Тоест приемаме външната форма за доказателство за умения.

Когато мислите за тези два ефекта, помислете за интервю за работа. Клише, но вярно! В първите 30 секунди неопитните рекрутъри са спечелени (или загубени) от усмивка, ръкостискане или облекло. Или мениджър, (несъзнателно) побутващ хора в екипа, с които играят футбол, но демонстрира друго професионално отношение към тези, които нямат интерес към играта.

Как да се справите с тези ефекти?

Как лично приемате човека е мнение. Какво умее или не той има отражение в резултати, които можем да измерим. Независимо колко (не) харесваш някой, какво казват фактите за работата му?

Наличие на интереси и (липса на) емоционална обвързаност с проблема

Наличие на интерес от мениджъра може да се прояви по различен начин. Например, мениджър чувства заплаха за поста си от млад, ентусиазиран служител. Той ще вземе само онези решения, които му оставят максимум контрол. И биха ограничили възможностите за изява на новака.

Емоционална обвързаност е близък до наличие на интереси поведенчески капан. Това е мисленето до какво водят решенията на мениджъра не в резултати, а в чувства.

Може би сте я виждали в действие при мениджъри, които искат да са харесвани. Добро решение за такива мениджъри води до популярност. Но може да е против целите на екипа и компанията.

А как липсата на емоционална обвързаност пречи да вземем добро решение?

Отговорът е много лесен. Помислете за решенията на напускащ мениджър. Той все пак трябва да вземе някои решения в работата си. Но какво би било качеството на решение, за което не ни пука?

Как да се справите с тези ефекти?

Една добра практика е да стъпите върху целите и интересите на компанията. И да подравните с тях своите цели като мениджър или екипните цели. Работим в динамична среда, често с натиск от различни места. И аз препоръчвам калибрирането на целите поне веднъж в тримесечие.

Друго добро решение е страничното мнение, особено от безпристрастен наблюдател, например коуч. Той може да осветли скритите модели, които мениджърът следва в работата си и да помогне за осъзнато изграждане на по-продуктивен процес на създаване на решения.

Още една възможност за вземане на добро решение…

В моята тренинг програма „Ефективност за мениджъри“ посветих отделен модул на вземането на решения. Програмата разглежда базовите принципи и елементи на решенията. Дава богата възможност за практическа работа чрез преживяване на личен и екипен процес за вземане и оценка на решения.

Но и чрез вградения в тренинга коучинг подход, помага на мениджърите да открият своите лични капани (разглеждаме 12 от най-често срещаните), които могат да доведат до непродуктивни решения, и ги въоръжава със стратегии за вземане на най-добрите възможни решения.

Поискайте информация за програмата на rosen@rosenrashkov.com, ако желаете да предпазите своите мениджъри от пречките пред вземане на добро решения. Дайте им възможност да подобрят своя процес за изграждане на качествени решения в организационна с цялостната програма „Ефективност за мениджъри“ или с тренинг ден, посветен на конкретно предизвикателство пред тях. Свържете се с мен на 0878921000, за да обсъдим как можем да си партнираме най-добре.

Ако желаете да прочетете още по темата, вижте тази статия с прозрения от коучинг сесия или класическа статия от Harvard Business Review.