Защото са неизбежни.

Всички познаваме хора, които сякаш се нуждаят да съдят другите. А в епохата на социалните медии, осъждането е и начин да накарате всички да се вслушват в коментарите ви за света около нас. Ако погледнете фейсбук, ще видите че именно осъждащите постове генерират реакции и коментари.

Особено сега, в дните на повторната Covid-вълна. Всекидневната промяна на правила за ситуацията сякаш подхранва осъждащите поведения – защо си с маска, защо не си, защо затваряте заведения, но не затваряте училища и т.н.

Не че не бяхме осъждащи и преди вируса – просто сега сякаш се превърна в част от новото нормално.

И ако се чудите каква е връзката на осъждането с офиса? Погледнете появата на купищата нови (и невинаги изяснени) правила за дистанционна работа – или за социална дистанция на работното място. Случва се същото, което и в света около нас. Интерпретираме си правилата за себе си и от тази позиция съдим другите.

Как да работим с осъждащи колеги?

Понякога е достатъчно просто да ги игнорирате.

А понякога има и хора, които приемат игнорирането за мълчаливо съгласие. И то ги окуражава да продължат. Което още повече усложнява отношенията ни с тях. А да се справим би могло да бъде неочаквано лесно. Какво е нужно?

Повторете „присъдата“ им, като същевременно я преувеличите и я допълните с изкривен уточняващ въпрос.

Веднъж имах в екипа си мениджър, Калина. Като цяло тя беше добър човек, но съдеше и критикуваше хората си много и често. Забелязах, че когато я натоварвам с повече работа, количеството оценки намалява… но това не решава проблема. За мен, като външен наблюдател, беше очевидно как осъждането бавничко убива доверието на хората в Калина и руши мотивацията им.

Заедно проведохме подбор за нов човек в екипа. На интервюто тя беше много ентусиазирана за кандидат на име Денис, когото в крайна сметка избрахме. „Има правилната нагласа за моя екип. Позитивен и целенасочен е.“ – каза ми Калина.

А след две седмици, посещавайки нейния офис, между традиционните „присъди“ за по-старите хора в екипа, с учудване чух, че Денис е разсеян и немотивиран. „Калина, нима ми казваш, че позитивният и целенасочен Денис само за две седмици работейки с теб е загубил мотивацията си? Че духът му, който хареса на интервюто, е умрял в твоя екип?!“

Калина… зяпна!

Буквално. Опита се да отговори: „Ами той… Не… Защо? О, не изобщо не казвам… “ Погледнах я, без да казвам нищо. А Калина сама насочи разговора в посока какво може би не прави добре за обучението на Денис.

И дълго време не осъждаше никой от хората си в разговорите ни.

Ако самите ние сме съдниците?

Техниката да повторите казаното и зададете уточняващ въпрос, като преувеличите, а след това погледнете човека спокойно, работи добре.

Чудесно е спокойно да промените темата, ако събеседникът не го направи. Учтиво, но директно и сериозно (не третирайте присъдите като шега). С някои „непоправими“ хора 🙂 може да се наложи да го направите два или три пъти, но повярвайте – ще си научат урока по елегантен и ефективен, асертивен начин.

Но когато ние сме съдниците?

Дори самото прочитане на статията е достатъчно да породи в теб осъзнатост. Че и ти съдиш. Несъзнателно и постоянно. Хора, ситуации, себе си. Така че следващия път, когато влезеш в режим на осъждащи мисли, може би една малка червена лампичка ще светне в теб. Тогава, можеш дори да започнеш да се питаш: защо го правя, какво точно правя, когато съдя? Полюбопитствай откъде идва.

И когато знаеш, че съдиш, наблюдавай какво се случва с хората, които съдиш. И другите, и себе си. Ефектът, най-вероятно, няма да ти хареса и ще потърсиш друг начин да градиш отношенията си.

Темата „Осъждащи мениджъри“ е част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език.
Вземете дизайн и оферта на 0878921000 – Росен Рашков