„Колко от вас биха казали, че са емпатични лидери?“
Този въпрос задал Даниел Голман по време на престижен бизнес форум, на над 300 бизнес лидери в залата. Само двама от тях вдигнали ръка, докато останалите смутено се питали за какво, по дяволите, говори лектора. Било септември 2004-та, почти десет години след излизането на неговата книга „Емоционалната интелигентност„. И тя близо десетилетие била сред най-горещите лидерски теми.
Двама от триста.
Историята разказа самият Дан Голман по време на коучинг уебинар. И ме провокира, подготвяйки статията, да задам на няколко мениджъри въпроса „Какво е емпатия„?
Получих неочаквани отговори!
От „мекушавост“ през „харизма“, та чак до искреното признание „Роска, никога не съм мислил за това.“ Все пак, повечето знаеха какво може би е, но… Никой не предположи, че е суперсила за лидери.
А ето защо би могла да бъде…
Какво е емпатия?
Според Даниел Голман, има три различни вида.
Първо, когнитивна емпатия е способността да видиш/чуеш чуждите перспективи. Да разбираш какви логически модели и рамки за вземане на решения оформят мисленето на хората. Пример за полза от нея е продуктивният диалог, който е възможен, когато разбираш другите. В този смисъл, емпатията надгражда една друга лидерска суперсила – слушането.
По думите на Ася Рашкова, коуч, „емпатията дава друга перспектива – а това е полезно (там стои решението), особено при проблемни ситуации. Обикновено имаме своя гледна точка, действаме през нея и решаваме проблемите през нея. Т.е. ако имаме трайно нерешен проблем, значи имаме нужда от друга перспектива.“ – или друго ниво на мислене, както би потвърдил и Айнщайн.
Обратно, ако липсва емпатия?
Има монолог, в който лидерът директивно налага своите цели и начини, независимо от чуждите идеи и чувства.
Емоционална емпатия
При нея разбираш как се чувстват хората, защото умееш да разчетеш „емоционалните следи“ в поведението им. Когато ги пропуснеш или изтълкуваш погрешно, можеш да нараниш някого и да създадеш конфликт. Грешка, която аз съм правил – за човек, който просто е уморен, да предположа, че е „хейтър“ и да го атакувам пред екипа си. Истинска катастрофа!
Ако разгадаеш скритите сигнали в поведението на човека – мълчаливи ли са, с кого и как говорят, какво казват неволните им жестове – спонтанния език на телата ни – ще работиш с това, което наистина изпитват хората срещу теб. Но…
Това е възможно единствено ако разпознаваш и разбираш добре собствените си емоции.
Третият вид
Когнитивната и емоционална емпатия са невидими.
Те се случват вътре в теб. Третият вид, емпатичната загриженост, е видимото проявление. Суперсилата за лидери е когато в поведението си отчиташ мислите и чувствата на другите и действаш според тях. И то така, че хората да се почувстват чути, разбрани, подкрепени. Ефектът е очевиден – хората се чувстват благодарни, вдъхновени и мотивирани.
Но…точно това някои лидери приемат за слабост.
Една от причините: те мислят, че да работят с чувствата на хората си не е тяхна работа. Или просто е нещо, което ги плаши, защото не разбират добре. Също – вярват, че емпатията е компромис с целите, правилата или работата.
Ето ви различна перспектива.
Да проявите емпатична загриженост не е да се откажете от цел, а да изберете по-добра стартова позиция към нея. Когато отхвърляте или пренебрегвате мислите и емоциите на хората си, създавате съпротиви. Имате краткосрочно сътрудничество и дългосрочна демотивация. Когато съобразите как се чувства човек и през какво преминава в живота си, може би ще стартирате по-бавно, отколкото ви се иска. Но ще стартирате от най-доброто възможно място. Какво печелите?
Доверие и лоялност, дългосрочно.
До тук може би вече сте открили някои „защо“ емпатията е суперсила за лидери.
Ето още няколко, които да обмислите.
Емпатията ви позволява да работите с истинските проблеми в реално време. Вместо да постигнете привидно съгласие с човека или просто да му наложите волята си, вие ще работите с мислите и чувствата на другия. Отчитайки ги, ще създадете ангажираност, а не привидно съгласие. Разбирайки контекста им, вие предпазвате и себе си от една честа лидерска грешка.
Няма да скочите в прибързани заключения.
Вместо да сами да си разкажете история защо тя/той е „такава/такъв“, вие разбирате, че нямате цялата информация, а такава очевидно има. Тук дори самото допускане, че човекът може би преминава през нещо би ви помогнало да се настроите по-емпатично. Особено сега, когато хората работят от вкъщи и липсват обичайните визуални сигнали или малките разговори, които обикновено ни създават контекста за техния свят.
Емпатията е мост към доверието
Какво се случва, когато приемете човека като цялостна личност?
„Емпатията сваля маските в екипа и изгражда доверие между лидера и хората му“ сподели с мен Мартина Ангелова, коуч.
„Когато разбираш емоционалния свят на всеки от екипа, какво мотивира, какво демотивира и разрушава, вие се свързвате на едно по-дълбоко ниво.“ допълва д-р Нели Петкова, talent manager & coach. В този смисъл, емпатията е свобода – защото, по думите на Гари Вайнерчук – няма да управляваш всички хора по същия начин, а ще имаш уникален подход към всеки, отчитайки неговия опит, характер, ситуация.
Как би изглеждало това на практика?
Да съобразиш днешното натоварване с днешното състояние на човека. Да опознаеш хората си чрез радостите и страховете им, които могат да разкрият мотивация и капацитет за професионални и лични цели. И дори да пуснеш някой по-рано от работа, ако всичко, за което мисли е дали ще успее да вземе навреме детето си днес. Все нормални човешки неща, но за които може би забравяме често в забързаното ежедневие…
И може би това също е причина емпатията да е истинска суперсила, не само за лидери.
Как да бъдем по-емпатични лидери е тема от тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков
0 коментара