„Не знам, шефе!“

Чувате го и неволно се намръщвате или завъртате уморено очи. Ето че сме стигнали до онзи момент в разговорите на ръководителя, където човекът от другата страна просто спира. И от стратегията, която ще изберете, за да им помогнете да продължат напред, зависи дали ще успеете, или ще имате един труден мениджърски разговор.

Едно важно уточнение!

Тази статия не е за ръководители тип „прокурор“, които превръщат разговора в разследване. Те вкарват хората си в глуха защита, където „не знам, шефе!“ е опит да избегнеш обвиненията и въпросите. В такива случаи „не знам“ е дори търсен ефект, защото дава възможност на мениджъра да влезе в позиция на превъзходство „Ок, щом не знаеш, аз ще ти кажа какво да направиш (отново)!“

Тази статия е за ръководители, които искат да създадат истински диалог.

И когато в този диалог се появи „Не знам“… Това означава, че човекът е стигнал до някаква преграда в мисленето си, не вижда позитивна възможност за момента или просто се бори с някакви свои по-дълбоки съпротиви, често несъзнавани. Каквато и да е ситуацията, приемете „Не знам“ като възможност да свършите чудесна мениджърска работа.

Защото отвъд „не знам“ са някои от най-ценните прозрения.

Как да стигнете до тях?

Може би първата, спонтанна реакция на ръководителя е да даде отговора.

Но това не е най-добрата възможност, освен ако събеседникът ви изрично не го поиска. И работи добре само когато става дума за конкретни факти. Задайте си този въпрос за ситуацията: човекът от „парола“ ли се нуждае, за да продължи напред? За да се логнете в компютъра си, вие трябва да въведете последователност от символи. И има само една възможност. По същия начин в разговора човекът може да се нуждае от данни, например. Ако е така, дайте му отговора.

Във всички останали случаи…

Най-вероятно очаквате от човека да открие сам свой начин, да оформи своя цел, да види къде неговите поведения и приоритети се разминават с тези на компанията и екипа. Това са разговорите за развитие. И когато в тях чуете „не знам“, моля ви, не бързайте да дадете отговора.

Вместо това, помогнете на човека да го създаде сам.

Как да минете покрай „не знам“?

Ето ви някои творчески идеи, които биха ви помогнали.

Тишина. Знам, че звучи странно. Но след като човекът ви е отговорил, че не знае, кимнете и запазете тишина. Това е мощен знак, че е съвсем ОК тя/той да няма отговора в момента. И запазвайки мълчание, им давате пространството да помислят и експериментират. Давате ясен знак, че очаквате отговор да се появи.

Можете да помогнете и с въпрос.

Ако човекът все пак е блокирал, можем да му помогнем да тръгне напред. Ето някои добри въпроси, които можете да зададете:

На коя стъпка от решението/задачата блокираш? Така насочвате светлината на прожектора към истинския проблем. Много по-често хората ще имат проблем с конкретна част от проекта, а не с проекта като цяло. Разбирайки коя е тя, ще се фокусирате по-бързо върху нея.

Според теб, какво бих направил/а аз? Златен въпрос, който работи добре на няколко нива. Първо, провокира човека да мисли творчески и от позицията на някой с повече власт. И обикновено се появява поне едно възможно решение. Второ, виждате как човекът предполага че мислите и бихте действали, което дава материал за последваща лидерска работа, освен че сте минали незабележимо през плашещото „не знам!“

И така, скъпи хора, имате три добри начина да работите с „не знам“ във вашите лидерски разговори. Така че, когато се появи в следващия разговор, надявам се да не мислите за него като дразнител, а за възможност, с която ра работите. Защото „не знам“ е точно това – възможност да създадете уроци и начини да работите по-ефективно!

Как да бъдем по-емпатични лидери е тема от тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков