След десетки тренинг дни, с вече хиляди ръководители от различни компании, едно от нещата, които открих, е:

ще имате проблем, ако мислите за делегирането само и единствено като процес – поредица от стъпки или техники, които би трябвало да спазвате.

Защото, според мен, делегирането е микс от различни съставки.

И то става възможно, едва когато откриете правилната им пропорция – лично вашата си, както в рецептата за любимата ви паста – която все някога сте взели от кулинарен блогър или книга, но си е станала ваша, защото солта е по ваш вкус, купили сте точно определен вид телешка кайма и не използвате готов сос, а белени домати и т.н.

Но кои са съставките?

Ето няколко предложения от мен, без които, вярвам че делегирането не би се случило.

Доверие в хората: доколкото им се доверявате, толкова и ще им делегирате.

Когато не вярвате, че хората са способни да постигнат достатъчно добър резултат? Или си прибирате задачата и си я вършите сами с цената на overtime, или все пак им я давате, но ги микроменажирате зверски, докато работят.

Да сте добри учители

За да бъдат способни вашите хора, някой би трябвало да ги обучи, нали?

Понякога делегирането е невъзможно, защото ръководителят е високо компетентен и просто не е успял да намери начин да предаде нататък своите знания и опит. Или, също често срещано – когато започнат грешките, импулсивно да отсъдите, че хората просто не могат и да заживеете (не съвсем щастливо) с това вярване.

Вярвате ли в развитието? По своята същност, делегирането е ежедневни възможности, които създавате за хората си да овладеят нови умения и да открият нови начини да вършат работата си ефективно.

Но ако нямате тази нагласа за овластяване, за вас делегирането ще бъде просто начин да си разчистите to-do list-a от неприятните задачи. Капан на това ниво на мислене: винаги делегирате едни и същи задачи на едни и същи хора.

Познавате ли хората си? Когато знаете какви са силните им страни и делегирате според тях, вие си създавате предпоставки за успешно изпълнение на задачите, които предавате. 

Но когато подравните задачите и с личните цели на човека? Създавате вдъхновение и мотивация!

Двупосочна комуникация: за да бъде успешно делегирането, са нужни две страни.

Всяка от тези страни си има въпроси, идеи, притеснения. Но какво би се случило, когато едната страна няма възможност да ги сподели? Често срещан капан: бърз брифинг по задачата преди началото на работата и после… тишина в ефира.

Сигурно има и други съставки…

Аз реших да се спра на тези 5 и вярвам, че с тях бихте могли да създадете своя рецепта за успешно делегиране. Може би сте открили свои собствени съставки? Споделете ги с нас в коментарите и помогнете на ръководители, които се затрудняват да делегират.

А аз ви каня да помислите:

p.s. А ако ръководителите във вашата компания се нуждаят от тренинг за делегиране: Rosen Rashkov  в Linkedin или rosen@rosenrashkov.com