В стара китайска приказка се разказва за търговец, който забелязал, че кесията му с пари е изчезнала. Претърсил цялата къща, но не я намерил и разбрал, че са го обрали.
Припомняйки си всички, които са го посещавали в последните дни, той решил, че знае кой е крадецът — момчето на съседите. То се отбило точно преди кесията да изчезне и не било възможно никой друг да извърши кражбата.
Когато видял момчето следващия път, търговецът открил в поведението му много улики: съседският син явно се смущавал от него, отбягвал погледа му и изобщо имал гузен вид. С една дума, всяко движение, всеки жест издавали крадеца.
Но търговецът нямал никакви доказателства и не знаел какво да прави. Всеки път, когато срещнел момчето, то изглеждало все по-виновно, а търговецът се вбесявал все повече.
Накрая се разгневил така, че решил да отиде при бащата на крадеца, и да му предяви официално обвинение. Започнал да си облича нова дреха и в този момент дошла жена му:
— Виж, намерих ти кесията, беше паднала зад леглото.
На другия ден търговецът отново наблюдавал момчето на съседа си: нищо в поведението и жестовете му не показвало, че е крадец.
Какво се случва на търговеца от приказката?
Той става жертва на една от най-старите когнитивни заблуди, известна като „склонност към потвърждения“. Тоест, когато сме си изградили мнение, ние си тълкуваме новите факти така, че да допълват и подкрепят нашите теории и вярвания.
Тоест, ние си „затваряме очите“ за информация, която се различава от мнението ни, заплашват вярванията ни, избягваме да общуваме с хора с различни възгледи или, без да ги изслушаме, се хвърляме да ги оборим (здравейте, кемтрейлс фанатици 🙂).
И е важно да знаем това, защото…
Търговецът от приказката живее във всеки ръководител
И вие сте търговецът:
- Когато сте неспособни да промените мнението си за „крадеца“ в екипа ви: осъден/а веднъж от вас, вие неусетно я/го лишавате от възможности и отношение.
- Когато „убивате пратеника“ – и нападате или заглушавате всеки, чието мнение се различава от вашето.
- Когато вярвате само и единствено на своя опит и отхвърляте автоматично всичко, което „не ви е минало през ръцете“.
А последиците? На практика управлявате чрез предразсъдъци. Те ви пречат да видите цялата картина и не можете да вземете добре информирани решения – защото изпращате послание, че цените само своето мнение, което не сте способни да преосмислите и убивате желанието на хората да ви споделят.
Дългосрочно.
Как да се предпазите от предразсъдъци?
Най-често, склонността към потвърждение развивате несъзнателно и неусетно.
Във времето натрупвате късчета информация и ситуационен опит, които по някаква причина приемате по-лесно от други. Също като търговеца, скачате в „очевидни“ заключения.
А после… всеки следващ ден все по-лесно ще откривате своите „улики“ кой е крадецът.
Един добър антидот, следователно, би бил осъзнатост.
Помислете кои са вашите твърди убеждения (или предразсъдъци) – за работата и отвъд нея – и съзнателно потърсете хора в екипа, които имат различна перспектива от вашата. Отворете пространство за дискусии, в които давате своето мнение последни, а първо се стараете да чуете другите.
Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият български newsletter за лидерство в LinkedIn, с над 3700 последователи в цял свят. От 2017 Росен си партнира с компании в развитието на автентични лидери и създаване на екипна култура, основана на комуникация и отговорност. За да работите с Росен в лидерско обучение или коучинг: rosen@rosenrashkov.com
0 коментара