Преди няколко дни, в лидерски тренинг за ефективна комуникация, сред участниците се появи темата за вина и отговорност.
Как да проведеш разговор така, че да държиш човека отговорен, без да го обвиняваш и ТЯ/ТОЙ да възприеме разговора по същия начин.
Според мен, всичко започва с няколко ключови осъзнавания:
- Самият ръководител е наясно със себе си: ще помогна на човека да бъде отговорен, няма да го обвинявам – и ще планира разговора около тази своя цел.
Също, вината е насочена към резултати в миналото, отговорността е продължаващ процес с фокус сега и в бъдеще време.
- Ответната реакция на вината е защита, извинения, оправдания. Когато ги видите, спрете и изяснете отново целта си. Ответната реакция на отговорността е продуктивност, повишване на стандартите и удовлетворение.
А когато обвиниш, разговорът е труден заради емоционалното му ядро.
Резултатът е недоверие и демотивация. Когато дискусията е в посока отговорност? Има овластяване, има и дискомфорт.
Но защото има прогрес, има и удовлетворение.
- Когато разговорът е за вина, целта е да намерим виновен ☹ и подозрително прилича на разпит:
„Защо го направи? Кой ти каза да правиш така? Какво, по дяволите, си мислеше? „
Но когато разговорът е за отговорност? Фокусът е в намиране на решения на проблеми и прилагане на уроците:
„Каква поука си взе от ситуацията? Какво би правил/а различно в следващ подобен случай? Какво се надяваше да постигнеш, когато избра този подход?„
Сходни въпроси, а колко различно ги чувстваме!
🚩 И защото най-важни са хората:
В култура на обвинения хората са проблема. В култура на отговорност хората са решението.
Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият български newsletter за лидерство в LinkedIn, с над 3700 последователи в цял свят. От 2017 Росен си партнира с компании в развитието на автентични лидери и създаване на екипна култура, основана на комуникация и отговорност. За да работите с Росен в лидерско обучение или коучинг: rosen@rosenrashkov.com
0 коментара