Ето ме и мен на първата ми мениджърска среща – буквално часове след като разбрах, че съм избраният кандидат за регионален мениджър.

Влизам в залата и там са хората, от които съм се учил и на които се възхищавам: Георги и Георги, Явор, Мария.

Но съм така притеснен, че почти не говоря. Не мога да се отпусна – въпреки техните усмивки и приятелските потупвания по гърба.

Мисля си…

Вече съм един от тях!

И също така – тук ли ми е мястото?

Тогава още не знаех какво е Синдром на измамника. Но за първи път в живота си го усещах – и то остро.

Неясна смесица от неувереност и тревожност, чувството, че не принадлежа тук и всичко това е грешка – та нали до вчера бях управител на малък провинциален магазин, който никой регионален не искаше…

Защо, защо аз?!! 

Дали изобщо е имало други кандидати?

Синдромът на измамника

Е любопитен феномен – „отключват го“ постиженията ни. Например публично признание, спечелване на награда или повишение, както в моя случай

За разлика от неувереността, където колебанията ще те спрат изобщо да действаш, тук имаш видими резултати.

Просто не вярваш, че се дължат на теб. 

И дори когато другите виждат твоите способности, ти не се доверяваш на тях, а на своя страх: че успехът ти е случаен, че скоро всичко ще се обърка и ще разкрият „измамника“ в теб:

някой, който е неспособен, неадекватен, некомпетентен.

Ефектите върху мен

В първите няколко седмици, непосредственото проявление на синдрома за мен бе това: обмислях и премислях всичко, което казвам и правя. Но много по-често избирах да си мълча в компанията на по-опитни хора.

Шефът забеляза това и един ден ми се обади.

– Роска, прави ми впечатление колко си пасивен по срещите. Ти като управител повече се обаждаше. Какво става?

Опитах да се измъкна с мъглявото обяснение, че сега се уча и предпочитам да гледам. Нямаше как да му призная колко се притеснявам и от какво точно. Да говоря, за да ме разкрият ли?

Но тогава той, без да иска, удари в десетката.

– Ако само мълчиш, всички ще почнат да се чудят какво правиш тук. Взех те в екипа и защото ми харесва как мислиш. Започни да ни го показваш.

След този разговор…

Синдромът, разбира се, не изчезна – това се случи много месеци по-късно. Но си дадох сметка, че най-сигурният начин да разкрият измамника в мен, е да не правя нищо – точно както ми каза Жоро.

ОК, не съм на 100% готов за регионален, може би дори на 80% не съм.

Но вече съм на позицията – така че най-добре е да се уча в движение. Направих си план – какво искам да науча или да мога да правя в следващите три месеца. И желанието да изравня въображаемото ниво ме мотивира да работя и уча по-усилено.

Резултатът?

Регионът спечели първо място по продажби.

Урокът ми от всичко това?

Научих се да се вглеждам.

И да виждам.

Най-вероятно вие също имате такива хора около себе си – виждате в тях качества и потенциал, знаете, че ще бъдат успешни на следващото ниво. Но просто не искат да направят крачката.

Те не се доверяват на вашата преценка, а на страховете си.

Научих се да споделям.

Попаднех ли на такъв човек, разказвах му историята ми – какво е чувството, как го преодолях. И защото вярвах, че моята рецепта би работила за тях, правехме кратък план, чиято цел е да отговори на въпроса:

Какви резултати биха ти доказали, че се справяш?

А след като имаш своя план – да работиш здраво и умно, за да „заслужиш“ успеха и пред себе си.

-=-=-=-=-

p.s. А ако ръководителите във вашата компания се нуждаят от update на своите умения и изграждане на професионална увереност, чудесно решение е нашата лидерска тренинг програма, създадена за компании, които вярват, че пътят към устойчиви резултати минава през развитието на хората им. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков