Имало едно време някъде в Япония стар будистки храм.

От близо и далеч идвали млади момчета, които искали да изучават будизма при главния учител, прочут с добродетелите си монах.

Един ден той събрал всички ученици и с натежал глас им казал:

– Момчета, както виждате, аз остарявам. Вече не мога да осигурявам нуждите на храма, както някога. Знам, че все още не съм ви научил на умения, които биха ви донесли пари и затова мога да се сетя само за едно нещо, което може да спаси храма ни.

Разтревожени, учениците затаили дъх.

– Близкият град е пълен с богати хора. Те имат повече пари и храна, отколкото някога биха използвали. Искам да отидете в града и да намерите техните домове. Когато никой не гледа и само когато никой не гледа, трябва да откраднете пари и ориз. Така ще имаме достатъчно, за да поддържаме училището си живо.

– Но Учителю! – момчетата протестирали в изумление -„ти ни научи, че е погрешно да вземаме нещо, което не ни принадлежи.

– Да, наистина. – отговорил монахът – Грешно щеше да е да се краде, ако не беше абсолютно необходимо. Само запомнете, не трябва да ви виждат! Ако някой ви види, не крадете!. Разбрахте ли?

Момчетата нервно се споглеждали помежду си.

Дали техният любим учител не беше полудял? Наистина ли ги молел да рискуват почтеността си? Но очите му блестели с невиждана досега решителност.

– Добре, учителю – съгласили се тихо те.

– Хайде, вървете и помнете, че не трябва да ви виждат!

Момчетата тихо започнали да излизат от сградата на храма. Старият монах се надигнал бавно и гледал как си отиват.

Но когато върнал вътре, той видя, че някой все още стои тихо в ъгъла на стаята.

– Защо не отиде с другите? – попитал той момчето. – Не искаш ли да помогнеш за спасяването на храма ни?

– Искам, Учителю — отговорило момчето. – Но ти каза, че трябва да крадем, без да ни видят. Но на Земята няма място, където да не бъда видян, защото винаги ще да виждам себе си.

– Отлично! – възкликнал учителят – Това се надявах всички мои ученици да отговорят, но само ти го разбра. Хайде, сега бягай и им кажи да се върнат в храма, преди да са ни забъркали в беда.

Почтеност

Казват, че почтеност е да правиш правилното нещо, дори когато никой не те гледа – също като в тази притча.

Почтеност е също така да правиш правилното нещо, независимо дали го правиш само ти или целия ви екип и компанията като цяло. Независимо какви са ползите или последиците от това.

Почтеността е и постоянство – да държиш на своите принципи и етика през цялото време, а не от време на време и според ситуацията.

И тя е толкова важна, че великият Уорън Бъфет, запитан какви качества търси в човека, я слага на първо място:

„В един човек търсиш три неща като цяло. Интелект, енергия и почтеност. Но ако последното липсва, не си правете труда да се занимавате с другите две.“

В една бизнес организация, повечето ръководители притежава интелигентността на поне едно висше образование и енергията – иначе нямаше да са на позицията си.

Но почтеността?

Тя винаги зависи от вас самите и най-често е в онези решения, които са си между нас и нас. Такива решения изискват определена сила на характера – защото понякога изискват да отстояваш своята почтеност и срещу хората около теб – колеги и близки.

Почтеността на практика

Би могла да изглежда ето така в ежедневието на ръководителя:

1. Да си държиш на думата и да изпълняваш поетите от теб обещания.

2. Да казваш истината и да не позволяваш разпространение на лъжи и слухове.

3. Да признаваш грешките си и да не прехвърляш отговорността за тях.

4. Да казваш ясно какво очакваш и какво мислиш, вместо да се нагаждаш към най-силния глас в стаята. 

5. Да посочиш несправедливите решения, вместо да погледнеш настрани.

Какво бихте добавили вие? 

=-=-=

Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият newsletter на български език за лидерство в LinkedIn, с над 3930 последователи в цял свят.

От 2017 Росен си партнира с водещи български и международни компании чрез мениджърски тренинг и коучинг програми – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.

Вижте още за Росен на rosenrashkov.com