В началото на миналата година допуснах грешка.

Започнах да записвам и да размишлявам върху нещата, които бих искал да постигна през 2023. Постепенно добавях нови и нови записи, разширявах и изяснявах вече създадените цели, някои отпадаха, други обединявах и се появяваха изцяло нови неща.

В крайна сметка, списъкът съдържаше малко над 50 различни цели.

А вие сигурно вече се досещате каква беше грешката. Надцених се.

И го осъзнах още в първите три месеца – когато се оказах разчекнат между разнопосочни приоритети, заради което не постигам нищо, а само наливам енергия в проекти, които очевидно няма да довърша.

Приказката за орел, рак и щука, само че в one-man show вариант.

Допуснах и още една грешка.

Когато най-накрая седнах да анализирам списъка с целите, забелязах, че в тях няма почти нищо за мен. Целите ми бяха все около неща, които БИ ТРЯБВАЛО да правя, за да развивам бизнеса си.

Но много малко цели бяха свързани с човекът, който бих искал да бъда в живота си.

И ритъмът ми в онзи момент беше истинското доказателство за това – твърде много енергия и време, насочена към работни проекти, а за мен – ако остане нещо покрай всичко това.

А когато дълго чаканият август – месецът, който ми се искаше да запазя само за себе си и близките си – дойде и си отиде в опити да балансирам между два големи работни проекта, си обещах:

2024 ще бъде много различна за мен.

Градинари на самите себе си

В тренинг зала, когато се срещам с мениджъри за първи път, много от тях вярват, че лидерството е нещо като игра на стратегия. А лидерът е човекът, който прави стратегията и мести хората и ресурсите по игралното (бойното) поле на бизнеса.

Но според мен истината е малко по-различна.

Преди време бях писал, че лидерството е много подобно на градинарството.

Ако се замислите, градинарят не работи чак толкова активно с растението. Градинарят работи със средата – да избере правилната почвата, да премахне плевелите, да осигури достатъчно вода и защита от неблагоприятни условия и вредители.

Плодовете на растението са резултатът от всичко това, но те са продукт на самото растение.

А в миналата година аз твърде често не бях градинар сам за себе си.

През 2024…

Реших да започна със себе си, когато стигнах до създаването на целите и ето някои от тях:

– Да имам достатъчно време за себе си. Блокирах си определени периоди в календара, в които не поемам никакви работни ангажименти – първите две и последните две седмици на годината, две седмици около рождения ми ден, достатъчно време през лятото.

Ще използвам това време и за почивка, но и за да уча повече за нещата, които обичам да правя.

Например: записах се на online курс по творческо писане при любима писателка, за да подобря писането си. Четири месеца по-рано купих билети за художествена галерия в Италия, която винаги съм искал да посетя.

Ще бъда част и от първата по рода си в България сертификационна програма за лидерски обучители на Владо Борачев – да се уча от когото е сбъдната мечта.

– Да давам повече – време, ресурси, опит и труд в различни доброволчески проекти в моя роден град. За миналата година имам едва около 30 часа в работа с млади хора. Въпреки позитивната обратна връзка, работата изтласка на заден план и това.

През 2024 година целта ми е да инвестирам минимум 100 часа. Да, все още не е кой знае какво. Но е добра стъпка в желаната посока.

– Да се предизвиквам повече – защото в миналата година твърде често играх на сигурно и казвах „НЕ“ на възможности, които искат екстра усилия и нови умения. Или изискват от мен да преодолея някои свои страхове.

Едно такова предизвикателство е участието ми като лектор на изложението HR Industry и в Agile Elevator форума през февруари. Притеснявам се (повече или по-малко) всеки път, когато застана пред публика, а особено ако трябва да говоря на английски.

Но ето, че приех поканата и съм там.

Очевидно, 2024 ще бъде година, в която и да бъда по-смел.

p.s. Какво искате за себе си през 2024?