А когато изчезне страстта?

Случи се по време на последната ми корпоративна работа преди няколко години.

Търговският ни директор неочаквано напусна компанията, за да премине в основен конкурент. Както често се случва, той издърпа част от екипа със себе си.

Един след друг си тръгваха хора, с които бяхме близки и това донякъде ме демотивира.

Но много повече ми повлия атмосферата около всичко това – непрекъснатите слухове кой ще е следващият, разговорите от типа „ако те повикат, ще отидеш ли?“ и общата несигурност от сътресенията в персонала и наложилото се разместване на екипите.

Не помогна и това, че новото ръководство започна да говори за „ония“ като за предатели.

Много бързо работното място заприлича на кралския двор в „Игра на тронове“ – интриги, разделение „с нас или против нас“ и дебнене под лупа.

Промяната вече не беше само в персонала.

Промяната вече беше в културата и ценностите.

Ефектът от всичко това?

Загубих желание за работа и няколко месеца поред бях сянка на себе си.

Сутрин се качвах с нежелание в колата, не провеждах „задължителните“ разговори с моите хора, в офиса вършех само най-нужното, но нищо повече.

Резултатите ми последваха мотивацията и се сринаха.

В един такъв никакъв ден ми звънна мениджър от екипа ми, за да ме информира, че напуска и отива „при другите“.

Новината ме жегна неприятно.

Бях го привлякъл като нов търговец, видях в него потенциал и инвестирах време и усилия в развитието му през различните нива в компанията. Почувствах се предаден!

Но истинското ми разочарование тепърва предстоеше.

Разговорът

Промених си графика за деня и пътувах около 100 км да се срещна с човека.

Целта ми беше да го убедя да остане в екипа и в компанията.

– Роска, благодаря ти, че дойде! Но един стандартен разговор за задържане няма да ми промени мнението. Напускам. И причината си ти.

Може би съм зяпнал от удивление – предателство, че и неблагодарност?!!

– Причината е, че в последните месеци ти изобщо не си човека, с който искам да работя. Не знам дали си прегорял или си имаш проблеми извън работата. Но преди ме вдъхновяваше и ме зареждаше, чаках с нетърпение кога пак ще се видим…

А сега нямам търпение да си тръгнеш!

Толкова е тягостно. И не е само мое мнение. Просто аз реших, че не искам да работя с такъв ръководител.

Ефектът

Не заспах до късно през нощта.

Да, аз си знаех, че съм изгубил страстта си. Знаех, че работя на около 30%. Но за пръв път си дадох ясно сметка какъв ефект има това върху всички останали.

Очевидно, спешно ми е нужно да се рестартирам емоционално.

Само че как?

Реших да започна с трезва преценка на цялата си ситуация.

Всяка вечер излизах на дълга разходка. Задавах си много въпроси: какво ме (де)мотивира, какво би ме вдъхновило отново, какво наистина ценя и търся?

И дали изобщо искам да съм тук – в компанията и в бизнеса.

В началото нямах много отговори…

Но по някакъв странен начин търсенето им ме мобилизира.

Помогнаха ми разговорите с колегите – споделяйки им как се чувствам, открих, че те също имат своите съмнения и притеснения. Припомняхме си добрите моменти и чрез всички тези истории преоткривах изворите на страстта – защо и какво обичам в работата си.

Прекарах много време в гледане на TED talks и разговорите на Робърт Уолдингер, Брене Браун, Елизабет Гилбърт ми дадоха насока и вдъхновение.

А Саймън Синек ми напомни и как изглежда страстта в действие – огромна разлика с това какво съм аз сега.

Използвах прозренията като отправна точка, за да си поставя някои краткосрочни цели – да правя всекидневно неща в работата, които ми носят удоволствие и удовлетворение – например да работя индивидуално с хората за развитието им, да създаваме заедно нови идеи и др.

А резултатите дойдоха бързо – и в два поредни месеца регионът ми бе на първо място по продажби.

И най-важното откритие

Осъзнах, че твърде много рутинна работа може да задуши страстта ти.

И че е моя отговорност да си „вградя“ в ежедневието начини да я поддържам – колкото може по-често.

Още нещо, което научих от всичко това – понякога да изгубиш страст е сигнал от теб към теб – че може би си надраснал/а определена позиция, култура или житейска среда и е време да потърсиш ново предизвикателство, което те удовлетворява по-пълно.

Едва тогава си изясних какво наистина искам да правя в дългосрочен план.

Едва тогава можех да взема правилното за себе си решение.

=-=-=

Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи.

От 2017 Росен си партнира с над 30 водещи български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.

От януари 2022 Росен е автор на The Leadership Workshop – първият newsletter за лидерство на български език в LinkedIn, с над 4320 последователи в цял свят.

Говорете с Росен за лидерски тренинг програми и и коучинг на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.

0 коментара

Подобни публикации