Преди няколко дни си говорехме със сестра ми и разговорът неусетно се насочи и към нашите родители.
Леко иронично, признавам си, за някои от причудливите навици на най-близките ни хора, които сякаш познаваме цял живот, но винаги успяват да ни изненадат и с нещо малко, което да оцвети всекидневието ни.
По-късно същата вечер, преди да заспя, се върнах към разговора и се запитах нещо, което винаги съм знаел, но никога не съм обмислял специално:
Кои са уроците, които дължа на мама?
Та нали именно от своите майки учим някои от най-важните уроци в живота?
А освен всичко останало, мама е и професионален, начален учител. От онази стара школа: хора, които горят в работата си и се гордеят с труда си.
С това е свързан първият от уроците: когато обичаш това, което правиш, виждаш допълнителните усилия не като „още работа“, а като възможност да си свършиш по-добре истинската работа.
Може би затова никога не съм чувал мама да се оплаква от липсата на пари и възможности в образованието.
Но съм я виждал да прекарва часове в търсене на материали извън учебната програма: как да направи интересно и забавно преживяването на децата в часовете. Да покани специални гости в класа, да създаде „работилница“ по определена тема, дори – да събере няколко приятели, с които да запише песен за учениците си…
Бъди Даващ
Винаги сме били сравнително бедно семейство и пораствайки в лишения, понякога не разбирах мама.
ЗАЩО прави всичко това, след като не само че не и плащат достатъчно, но дори и забавят заплатата – с по няколко седмици и веднъж дори два месеца – някъде в средата на 90-те.
Но мама беше така и в живота извън работа.
Дори когато нямахме достатъчно за нас, успяваше да отдели храна и внимание, за някой, който няма и толкова. Да помогне с каквото може.
Веднъж наивно попитах какво ще ни даде в замяна някаква съседка.
А мама ми обясни съвсем простичко, че ако помагаш, за да получиш ти нещо насреща, е размяна. Но когато даваш, без да очакваш нещо в замяна?
Това изважда най-доброто в човека.
Буквите
Бях още на пет, когато мама започна да ме учи да чета. Но не просто да познавам буквите, а да обичам четенето.
Първо пишехме (досадната част), а после нямах търпение да търсим буквите в хубавите, илюстровани книжки с приказките на Ангел Каралийчев.
Говорехме с гласовете на героите и където буквалното не ми правеше смисъл, мама ме учеше как да погледна отвъд думите. Обсъждахме и се забавлявахме с часове…
Така се роди моята любов към книгите и без нея почти нищо, нищо от моя житейски път нямаше да е същото или дори възможно.
p.s. Както всяка друга година, на 8.03 ще мина да поздравя мама с цвете. Но тази година, за разлика от друг път, ще и кажа и едно голямо „БЛАГОДАРЯ!“ Защото винаги съм носил уроците и с мен и те са ме оформили в човека, който съм днес.
А за да я почета истински, реших на свой ред да ги предам нататък – и в тази статия, и в голяма част от нещата, които правя всеки ден.
=-=-=
Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият newsletter на български език за лидерство в LinkedIn, с над 3700 последователи в цял свят.
От 2017 Росен си партнира чрез мениджърски обучения и коучинг с водещи български и международни компании – за развитието на автентични лидери и създаване на екипна култура, основана на комуникация и отговорност.
Вижте още за Росен на rosenrashkov.com
0 коментара