„Не е справедливо! Казват ти, че да сбъркаш е нормално… Но в секундата, в която наистина сбъркаш, започват да те съдят и поучават!“
Това ми сподели Нина, мениджър от едва няколко месеца.
Амбициозна и упорита, тя получава ръководна позиция в екип, където е с най-малък опит, но се справя блестящо. И се изправя пред предизвикателство, за което не си е давала сметка до този миг.
Трябва да управлява хора, които са по-опитни и по-възрастни от нея.
В началото работата потръгва…
С ентусиазъм от Нина и с подкрепа от нейния мениджър.
НО – обикновено има по някое „но“ и в този случай то е в ролята на колега в екипа, който показва, че няма намерение да зачита Нина като авторитет.
Тя приема всичко това много лично, защото колегата е бил неин ментор в първите три месеца от работата и тук.
След няколко спречквания пред екипа, той си подава предизвестието за напускане и шумно дава да се разбере за това.
Нина разбира, че нейният мениджър е имал разговори с колегата, за да го задържи – без нейното знание. И след един такъв разговор, мениджърът я вика в офиса си.
Той, който в началото и е казал, че сега се учи да е ръководител и е нормално да бърка, сега сурово отсича: нямаш право на повече грешки с хората!
Компанията не може да си позволи да губи ценни, опитни кадри.
Как бихте се почувствали вие?
Нина поема цялата отговорност за ситуацията, а в главата и „пулсира голям неонов надпис: Провал! Провал! Провал!“
Идва логичен въпрос: а сега какво?
Първата мисъл на Нина е да напусне – и това изглежда като правилния избор в момента. Разстроена, споделя всичко това с приятелка, също мениджър в компанията. От нея получава съвет, скрит във въпрос:
„Добре, Нинка, напускаш. А ако на следващото място ти се случи същото, тогава какво ще правиш?“
Ако се замислите за ваш личен провал, вероятно това е първият голям избор:
В такива моменти е трудно да избереш обективно.
Емоциите са взели връх и вътрешният ти критик е притиснал в ъгъла чувството ти за собствена стойност – професионална и лична.
Лесно можеш да стигнеш до мисълта, че ТИ СИ ПРОВАЛА и да се обвиняваш отново и отново за решения, които е можело да вземеш, но не си. За неща, които е можело да кажеш и направиш. Но не си.
Единственото, което ще постигнеш обаче?
Ще затънеш в безплодни опити да промениш миналото – и нека ти споделя една тайна:
Все още никой не е успял с това.
Практичният подход към твоя провал
Не вярвам в shortcuts, особено когато са замесени емоции, затова си дай време да изживееш разочарованието.
Вместо да махнеш с ръка все едно нищо не е станало и да продължиш напред, позволи си моменти на размисъл – какво се е объркало и защо – така ще си вземеш поуките от ситуацията.
За Нина такива са, че не е действала решително, когато е видяла първите симптоми. Че не е поискала категорична подкрепа от прекия си ръководител.
Едва когато имаш това знание, можеш да вземеш някои решения за следващите стъпки, които иначе не биха били възможни.
Например, Нина ще комуникира ясно към всички в екипа своята перспектива към ситуацията и какво е научила. Вижда я като възможност да изясни за себе си и хората си своите лидерски ценности и принципи.
И макар да изглежда противоестествено – проявата на уязвимост в такъв момент, ще укрепи доверието между нея и колегите, между нея и нейния мениджър.
Може би най-голямата полза от всичко това?
Когато избереш да учиш от провалите, вместо да бягаш от тях, развиваш лична устойчивост и се учиш как по-добре да се справяш с тях – с грижа и внимание към себе си.
-=-=-
📱 Говорете с Росен за лидерски тренинг програми и коучинг на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.
The Leadership Workshop e първият и най-популярен newsletter за лидерство на български език в LinkedIn, с над 6200 последователи – настоящи и бъдещи ръководители от близо 2500 бизнес и nonprofit организации.
Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи.
От 2017 Росен си партнира с над 60 водещи български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.
0 коментара