През 2014 г. професорът от Станфорд Грег Уолтън и екипа му търсели възможности за ново проучване.

В една от срещите им се появила интересна идея – какво въздействие може да окаже върху развитието на човек една история. И то не каква да е!

Ефектът на правилната история в точния момент.

Идеята изглеждала обещаваща и асистентите на Грег се заели да търсят подходяща среда за своето проучване.

Тук се намесила Съдбата.

Член на екипа попаднал на статия, в която авторите търсели причината за странни резултати в Университета Waterloo – едно от най-добрите инженерни училища в Канада. А там имало сериозни разлики между средните оценки на студентите първа година по инженерство.

В какво била разликата?

Момчетата традиционно имали очевидно по-добри оценки от момичетата.

В опит да премахнат тази разлика, Уолтън и колегите му проектирали малък експеримент около разказването на истории.

Първо, произволно разделили първокурсниците по инженерство в различни групи.

Тестовата група имала за задача да чете истории от по-големи студенти, които първоначално се чувствали не на място в университета, но в крайна сметка успявали да се впишат.

Защо точно такива истории?

Поставете се в обувките на младо момиче, което попада в „традиционно мъжка“ научна област. Още с влизането си те посрещат със стереотипи и предразсъдъци, започваш да се съмняваш в себе си – и защото си малцинство, и защото всичко изглежда по-лесно за колегите ти.

Които в началото не те и допускат до себе си. Уууухх!

Контролната група обаче не получавала достъп до тези истории, които дори не били нещо особено и в тях имало просто споделен опит от по-големите ученици.

„Честно казано, когато дойдох тук, мислех, че професорите са плашещи и се тревожех дали няма да се изложа пред колегите си, които изглеждаха толкова уверени. Но с времето осъзнах, че дори когато професорите са критични към мен, това е техният начин да ме предизвикат – и се радвам, че изискваха много. Това ме направи по-добър инженер.“

В друга история студентка по инженерство пише:

„Притеснявах се дали ще се впиша и през първия срок някои колеги говореха в 90% от времето за хокей – за който всъщност не знам нищо. Но когато се опознахме по-добре, намерихме обща тема – телевизионното шоу Monster Machines, което обичам, и обсъждахме различните епизоди. Така постепенно открих, че имаме много общи неща.“

Както виждате, нищо кой знае какво – просто мислите на първокурсници.

Но месец по-късно, когато Уолтън и колегите му проверили учениците, резултатите били забележителни – и останали такива до края на учебната година.

Момичетата в  групата, които чели истории от по-големи ученици, получили по-добри оценки през годината, като почти елиминирали разликата между половете!

Напомням ви – тенденцията години наред била да има такава разлика, и то чувствителна. Още повече – във втората група, където не чели подобни истории, разликата си била там.

Също така, в първата група се оказало, че дамите вече били по-уверени в способността си да успеят в своята област, станали по-креативни и проактивни в класовете. А социалните връзки в класовете се оказвали далеч по-здрави и дълготрайни.

Какво се случило?

Психологическият термин, който използвал Грег Уолтън бил „интервенция на принадлежност“ (The belonging intervention).

Споделената история на хора, които са имали сходни трудности и притеснения в началото, но са продължили успешно напред, помагало на всички онези, които не се чувствали на място – най-вече дамите, да намерят своите начини да се впишат.

По своята същност, историите отправяли мощно послание към студентите:

„Хей, започваш нещо ново. Нормално е да изпитваш трудности и да се чувстваш неуверен/а, в началото. Но ти можеш да се справиш, както се справих и аз.“

Тоест, историите помагали на студентките да видят съмненията и притесненията си в перспектива – че това е просто временно състояние.

Приложение в бизнеса

Моментите на ново начало, като нечий първи работен ден или голям нов проект може да предизвикат безпокойство в хора от екипа ви.

За вас като мениджъри това е чудесна възможност да ги подкрепите в моментите на съмнения – с лична или екипна история.

Когато хората разберат, че и други са се чувствали така, но успешно са преминали през преходния период и все още са тук, им давате личен пример за устойчивост.

Още повече – показвате им, че дори нещата да станат трудни, те вече са част от екипа и има кой да ги подкрепи.

А споделената история ще засили чувството им за принадлежност към ВАШИЯ екип.

п.с. Нядвам се, че днешната история ви е харесала – и ако наистина е така, помогнете ни да достигне до повече хора. Всяко ваше харесване, споделяне и коментар помага на The Leadership Workshop да достига до още хора, които биха намерили съдържанието за полезно. Благодарим ви!

-=-=-

📱 Говорете с Росен за практични лидерски тренинг програми, които дават трайни резултати на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.

The Leadership Workshop e първият и най-популярен български newsletter за лидерство в LinkedIn, следван от над 6390 настоящи и бъдещи ръководители от близо 2600 бизнес и nonprofit организации.