Миналата неделя, както всяка друга, седнах да си планирам предстоящата седмица.
Знаех от календара, че се очертават трудни десетина дни с много пътувания между ангажиментите в София, Стара Загора, Варна и Пловдив…
Но колко точно?
Осъзнах го едва, когато си разписах какво ми предстои. Погледнах какво свободно време ми остава…
Цели 5 часа!
Чак в четвъртък и то защото променихме тренинг дата. Първо недоволствах, че промяната ми отваря допълнително пътуване, а сега вече я благославях, че ми дава глътка въздух.
А имах и куп времеемки задачи, които чакаха да ги вместя някъде.
Още от неделя нямах свободна секунда…
Адската седмица (е седмица без граници)
В обучението на американските „тюлени“ има период, наречен „Адската седмица“.
Това са шест дни без сън за войниците, съчетан с безмилостен тормоз от инструкторите – спринтове, плуване, ръкопашен бой, безкрайни серии от лицеви опори, тичане с километри във водата веднага след гребането в лодка и т.н.
А ето как си създадох собствена Адска седмица…
Понеделникът ми тръгна чудесно с екипен коучинг за любими клиенти. Междувременно, телефонът не спираше да вибрира – мейли, съобщения и обаждания започваха да се трупат.
Някъде там започна да ме боли и гърлото, на което не обърнах сериозно внимание – трябваше да тръгвам за София – 4 часа път, в които да наваксам поне с разговорите и заявките за срещи през тази седмица…
Във вторник сутрин се събудих разглобен и с температура – а гласът ми бе като на анимационен злодей – в първия от три присъствени тренинг дни.
Без граници: още и още
Личният лекар ми даде добронамерен и напълно безполезен съвет – пълна почивка 2-3 дни в леглото и повече течности – така се лекува досадната настинка.
„Няма как да стане сега!“ – помислих си, защото изникваха още срещи и задачи.
„Ще се да справиш. Все ще ги вместиш някъде!“
Събуждам се твърде рано. Връщам мейли. Пиша. Водя тренинг. Не обядвам. Работя в почивката. Довличам се в хотела, хапвам набързо, пренареждам каквото мога. Останалото отлагам.
В петък по обед се беше оформил списък с двайсетина неща, които да свърша през weekend-a.
„Ще се да справиш. Давай!„
Безмилостен тормоз, но не от някой зъл сержант-тюлен, а от мен към мен.
Нищо чудно, че се чувствах като войниците на снимката.
Петък вечер
Слушах разсеяно стар епизод на “The Learning Leader show“ в километровата тапа на тунелите на „Хемус“, когато осъзнах, че гостът говори ЛИЧНО на мен.
„За да успееш, нужно е да се научиш да не си пречиш сам… Задай си въпроса – къде ще те отведе пътят, по който вървиш днес?“
Някак мимоходом бях отбелязал, че сме в седмицата на Mental Health Day. И както много други хора просто бях решил, че това е тема, която не ме засяга в момента.
Твърде съм зает за mental health и wellbeing.
Но не са ли точно седмиците като тази, които водят до такива проблеми?
Лапнах поредния нурофен и пропъдих мисълта.
Събота сутрин
Събудих се и реших да се захващам за работа.
Но… физически не се чувствах добре. Комбинацията от простуда и преумора бе нокаутирала работохолизма ми.
Запитах се – е, и какво толкова ще се случи, ако днес кажа „да“ на себе си и „не“ на работата?
„Ооо, не можеш да си го позволиш – прошепна нещо в мен – виж само колко задачи те чакат.“
Отговорих си с въпроса от предишната вечер.
А къде ще те отведе пътят, по който вървиш днес?
Бях си обещал да не стигам до тук (отново).
Но да кажеш „да“ на себе си – на личните нужди и почивката, на грижата за себе си – може да бъде неочаквано трудно за хората с претоварен график.
Причините са най-различни – и най-често нямат нищо общо със сложността на графика.
По-често са за вашите емоционални граници и разсъждавайки вчера защо на мен ми е толкова трудно да кажа „да“ на себе си, открих, че отговорът ми е комбинация от :
– Криворазбран дълг (длъжен съм да си изпълнявам обещанията към клиентите, но… не и към себе си);
– Чувство за вина, което произтича от неизпълнения дълг („да“ на себе си не означава ли, че пренебрегвам другите?!)
– Нереалистични очаквания (постигнал съм определено ниво на продуктивност и нямам право да свалям летвата).
Сигурно пропускам някои неща, сред които са и липсата на граници, и ежедневното объркване между спешно и важно, заетост и постижения.
Урокът ми
В събота сутрин оставих всичко настрани и се погрижих за себе си.
Дори само няколко часа почивка бяха достатъчни да се почувствам по-добре. А урокът, който си взимам, е този:
Моментът, в който установя, че ми е трудно да кажа „да“ на себе си, е знак, че трябва да сляза от въртележката на заетостта. Веднага!
И да кажа „да“ на себе си.
-=-=-
The Leadership Workshop e първият и най-популярен български newsletter за лидерство в LinkedIn, следван от над 6400 настоящи и бъдещи ръководители от близо 2600 бизнес и nonprofit организации.
0 коментара