граници

Миналата неделя, както всяка друга, седнах да си планирам предстоящата седмица.

Знаех от календара, че се очертават трудни десетина дни с много пътувания между ангажиментите в София, Стара Загора, Варна и Пловдив…

Но колко точно?

Осъзнах го едва, когато си разписах какво ми предстои. Погледнах какво свободно време ми остава…

Програмата…

Цели 5 часа!

Чак в четвъртък и то защото променихме тренинг дата. Първо недоволствах, че промяната ми отваря допълнително пътуване, а сега вече я благославях, че ми дава глътка въздух.

А имах и куп времеемки задачи, които чакаха да ги вместя някъде.

Още от неделя нямах свободна секунда…

Адската седмица (е седмица без граници)

В обучението на американските „тюлени“ има период, наречен „Адската седмица“.

Това са шест дни без сън за войниците, съчетан с безмилостен тормоз от инструкторите – спринтове, плуване, ръкопашен бой, безкрайни серии от лицеви опори, тичане с километри във водата веднага след гребането в лодка и т.н.

Кандидати за „тюлени“ минават през поредното изпитание

А ето как си създадох собствена Адска седмица…

Понеделникът ми тръгна чудесно с екипен коучинг за любими клиенти. Междувременно, телефонът не спираше да вибрира – мейли, съобщения и обаждания започваха да се трупат.

Някъде там започна да ме боли и гърлото, на което не обърнах сериозно внимание – трябваше да тръгвам за София – 4 часа път, в които да наваксам поне с разговорите и заявките за срещи през тази седмица…

Във вторник сутрин се събудих разглобен и с температура – а гласът ми бе като на анимационен злодей – в първия от три присъствени тренинг дни.

Без граници: още и още

Личният лекар ми даде добронамерен и напълно безполезен съвет – пълна почивка 2-3 дни в леглото и повече течности – така се лекува досадната настинка.

Няма как да стане сега!“ – помислих си, защото изникваха още срещи и задачи.

Ще се да справиш. Все ще ги вместиш някъде!

Събуждам се твърде рано. Връщам мейли. Пиша. Водя тренинг. Не обядвам. Работя в почивката. Довличам се в хотела, хапвам набързо, пренареждам каквото мога. Останалото отлагам.

В петък по обед се беше оформил списък с двайсетина неща, които да свърша през weekend-a.

Ще се да справиш. Давай!

Безмилостен тормоз, но не от някой зъл сержант-тюлен, а от мен към мен.

Нищо чудно, че се чувствах като войниците на снимката.

Петък вечер

Слушах разсеяно стар епизод на “The Learning Leader show“ в километровата тапа на тунелите на „Хемус“, когато осъзнах, че гостът говори ЛИЧНО на мен.

Някак мимоходом бях отбелязал, че сме в седмицата на Mental Health Day. И както много други хора просто бях решил, че това е тема, която не ме засяга в момента.

Твърде съм зает за mental health и wellbeing.

Но не са ли точно седмиците като тази, които водят до такива проблеми?

Лапнах поредния нурофен и пропъдих мисълта.

Събота сутрин

Събудих се и реших да се захващам за работа.

Но… физически не се чувствах добре. Комбинацията от простуда и преумора бе нокаутирала работохолизма ми.

Запитах се – е, и какво толкова ще се случи, ако днес кажа „да“ на себе си и „не“ на работата?

Ооо, не можеш да си го позволиш – прошепна нещо в мен – виж само колко задачи те чакат.

Отговорих си с въпроса от предишната вечер.

А къде ще те отведе пътят, по който вървиш днес?

Бях си обещал да не стигам до тук (отново).

Но да кажеш „да“ на себе си – на личните нужди и почивката, на грижата за себе си – може да бъде неочаквано трудно за хората с претоварен график.

Причините са най-различни – и най-често нямат нищо общо със сложността на графика.

По-често са за вашите емоционални граници и разсъждавайки вчера защо на мен ми е толкова трудно да кажа „да“ на себе си, открих, че отговорът ми е комбинация от :

Криворазбран дълг (длъжен съм да си изпълнявам обещанията към клиентите, но… не и към себе си);

Чувство за вина, което произтича от неизпълнения дълг („да“ на себе си не означава ли, че пренебрегвам другите?!)

Нереалистични очаквания (постигнал съм определено ниво на продуктивност и нямам право да свалям летвата).

Сигурно пропускам някои неща, сред които са и липсата на граници, и ежедневното объркване между спешно и важно, заетост и постижения.

Урокът ми

В събота сутрин оставих всичко настрани и се погрижих за себе си.

Дори само няколко часа почивка бяха достатъчни да се почувствам по-добре. А урокът, който си взимам, е този:

Моментът, в който установя, че ми е трудно да кажа „да“ на себе си, е знак, че трябва да сляза от въртележката на заетостта. Веднага!

И да кажа „да“ на себе си.

-=-=-

The Leadership Workshop e първият и най-популярен български newsletter за лидерство в LinkedIn, следван от над 6400 настоящи и бъдещи ръководители от близо 2600 бизнес и nonprofit организации.

0 коментара

Подобни публикации