Емпатията традиционно се възприема като ключово качество за успешния лидер, способност, която изгражда мостове и създава здрави екипи.
И защо не, след като толкова научни изследвания показват несъмнените ползи на способността да разбираш и споделяш чувствата на другите – и чрез това да изграждаш по-силни връзки, да комуникираш и влияеш по-успешно на хората около себе си.
Вероятно сте чели и слушали десетки мнения, включително и от мен, които ви убеждават в нуждата да бъдете емпатични.
Но…
Това не е цялата история на емпатията.
Зад привлекателната и фасада се крие и по-мрачна страна.
Тя може да подкопае ефективността на бизнес ръководителите, както ще видите от ситуациите на трима български мениджъри.
И за тази „тъмна страна“ се говори много по-рядко.
Парадоксът на емпатията
Каква любопитна двойственост!
Същото умение, което ни позволява да се свързваме с хората на дълбоко ниво, може да бъде изкривено, да се превърне в сериозна пречка за вземането на трудни решения или да бъде умишлено използвано за манипулация.
И вярвам, че за съвременните лидери, подложени на натиска да бъдат емпатични, е също толкова важно да разпознават потенциалните капани, които крие прекомерната или неправилно насочената емпатия.
Защо?
Когато от теб се очаква ежедневно да балансираш между строгите изисквания на бизнеса и все по-свободно заявяваните емоционалните нужди на твоите хора, да залитнеш в крайностите е лесно.
Приемете статията като напомняне, че да поставите граници на емпатията си е не просто препоръчително, а абсолютна необходимост за ефективно лидерство, което цели и гради отношения.
Когато твърде много емпатия парализира действието
„Иван“, мениджър в голяма маркетингова агенция, се гордее, че познава силните и слабите страни на всеки член от своя сплотен екип.
Та нали лично той е наел и развивал всеки от тях!
Когато бордът реши да преструктурира отдела и да пренасочи двама служители към нови дигитални проекти, Иван веднага си представи съпротивите им да усвояват изцяло нови технологии.
И огромното нежелание да напуснат „племето“ – както мислеха за себе си членовете на екипа.
„Просто не можех да им причиня това!“ – сподели ми „Иван“ – „Вярвах, че когото и да избера, ще се почувстват предадени. Вместо да им кажа открито, започнах да мисля някакви временни, щадящи решения. Всъщност, само отлагах неизбежното.“
Но когато голям клиент заплашва, че ще прекрати договора поради системни забавяния, вината пада директно върху Иван, а директорът му дава ултиматум.
Не двама, а трима души ще сменят позициите си в рамките на седмица.
Хората на Иван реагират остро: не можем да повярваме, че си скрил такава информация от нас! Ти си ни лишил от време да се подготвим! – гневят се те.
Един дори обявява, че напуска, разочарован и обиден.
„Мислех, че ги предпазвам от негативните емоции, които знаех, че ще последват“, сподели ми Иван „но всъщност им отнех възможността да се подготвят.“
А историята на Иван е ярък пример за „емпатична парализа“: когато прекомерната загриженост за чужди емоции възпрепятства вземането на трудни, но необходими решения – и поради това често води до емоционални катаклизми.
Невидимата цена на грижата
„Жана“ е известна в компанията с емпатичния си лидерски стил.
Като ръководител на отдел „Клиентско обслужване“ тя познава емоционалните предизвикателства от всекидневните разговори с трудни клиенти и се старае да е винаги насреща за хората си.
„Трябва да опознаеш човека, за да извлечеш най-доброто от него.“, вярва Жана.
Постепенно обаче краткото „изпускане на парата“ се превръща в поток от разговори за проблеми във връзките, болни родители и всички онези емоционални фрустрации, които просто искаш да споделиш на някого.
А Жана осъзнава, че е „отдушник“ на екипа и след работно време.
„Нямах сърце да им откажа“ – сподели ми Жана -„Но след среднощен разговор за скандал между майки в някаква детска градина, получих първата си паник атака…“
Партньорът на Жана е категоричен (и неемпатичен, шегува се тя).
„СТИГА!“
Жана напуска и си взема няколко месеца почивка да се възстанови от емоционалното прегаряне.
Но истинският шок идва, когато случайно среща бивш колега – без нея отделът работи по-добре от всякога. А думите на колегата я жегват дълбоко:
„Когато си тръгна, всички внезапно пораснаха, защото вече нямаше на кого да се жалват и им се наложи да се оправят сами.“
А урокът, който Жана си взема от всичко това?
„Съчувствието има нужда от рамка.“
Емпатията е врата към манипулацията.
„Кристина“, Senior Buyer в регионална производствена компания, е научила, че човешките отношения са критично важни за изграждането на трайни партньорства.
Понякога динамиката на бизнеса налага търсенето на креативни решения извън договорени срокове и условия. И знае, че те са възможни единствено когато човек прави екстра усилие заради друг човек.
И когато Димитър, собственик на малък доставчик на опаковки, обяснява няколко пъти забавяния и грешки с тежкото заболяване на сина си, Кристина урежда извънредни авансови плащания и игнорира неустойките за забавени доставки.
„Ще се справим навреме. Бизнесът не е само цифри“, уверява тя скептичния си финансов директор.
Само че след няколко дни Кристина попада на снимка в социалните медии, на която Димитър, вместо да е по операции с детето, пуши пура в Дубай.
Същата снимка вижда и финансовият директор.
На следващия ден той изпраща без никакъв коментар на Кристина простичка справка: 14% по-високи разходи за този доставчик, системни закъснения и забавяне на доставки, създаващи напрежение с клиенти.
„Най-трудното беше да призная, че съм била манипулирана“, сподели ми Кристина.
Прекратява работата с Димитър, а нейната поука от ситуацията е:
„Емпатия без здравословен скептицизъм отключва възможности да се възползват от теб. На всичкото отгоре съм го виждала при приятелка, която бе манипулирана през ролята на жертва. Просто… не допусках, че се случва и в бизнеса.“
В заключение…
Надявам се, че трите истории са ви провокирали да помислите къде започват границите на вашата емпатия.
Убеден съм, че е изключително ценно лидерско качество, но…
Само когато се прилага балансирано, със здрав разум и ясни граници, които предпазват както вас, така и екипа ви от неосъзнатите капани на тъмната и страна.
В крайна сметка, не самата емпатия, а начинът, по който я използваме, определя дали тя ще бъде наш съюзник или пречка по пътя към ефективното лидерство.
p.s. Искате да научите още за различните лица и проявления на емпатията?
Имаме за вас чудесно обучение в два модула: Емоционално интелигентно лидерство – което ще ви помогне да бъдете по-емпатични и осъзнати ръководители. Обучението се предлага като отворена и корпоративна програма, а всички въпроси за нея можете да зададете на Росен в Linkedin или на rosen@rosenrashkov.com
0 коментара