Тия дни гледах Rez Ball, нищо особено като за баскетболен филм, но там ми припомниха онази молитва, приписвана на Райнхолд Нибур:
„Господи, дай ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога, и мъдростта да разбирам разликата между тях.“
И си помислих как това дългичко изречение всъщност съдържа цялата мъдрост, от която един бизнес лидер се нуждае. Но…
Не по начина, по който я разбират някои от тях.
Визирам онези, които вярват, че лидерство е равно на контрол. Че е да караш хора да правят неща. Да създаваш процеси. И че ако можеш да се разпореждаш с достатъчно променливи, ще контролираш и резултата.
Да, това е вярно. Отчасти…
Защото има и друга перспектива, която вече познаваш:
Дай ми смелостта да променя…
Ето какво можеш да промениш: как реагираш на нещата, над които нямаш влияние.
Можеш да промениш културата в екипа си (че даже и в компанията). Не с PowerPoint, а като изповядваш ценностите си всеки ден. Нали знаеш, хората не слушат какво казваш.
Те гледат какво правиш, особено когато мислиш, че никой не те наблюдава.
Можеш да промениш начина, по който вземаш решения. Вместо да се фокусираш единствено върху краткосрочните резултати, можеш да помислиш как това решение ще повлияе на хората в екипа ти след две години. И да работиш за решения с дългосрочен позитивен вълнови ефект.
Можеш да промениш начина, по който слушаш.
Повечето ръководители слушат, за да отговорят. Ти можеш да слушаш, за да разбереш човека до теб. Има разлика. Огромна разлика.
И можеш да промениш начина, по който се отнасяш към грешките.
Не като към нещо, за което да се обвиняваш. Не като за нещо, което да криеш или за което да обвиниш някой друг. Виж в грешките възможност да научиш нещо.
Виж шанс да покажеш на хората си, че нормалното е не да си перфекционист, а да си човек.
Мъдростта да разбереш разликата.
И да, мъдростта да разбереш разликата е най-трудната част.
Защото изисква именно това – да си признаеш, че и ти си на първо място човек, който си има своите естествени граници: на търпение, на възможности, на издръжливост и на енергия.
Понякога, мъдростта не е упорития перфекционизъм, а да приемеш, че положението е такова, каквото е. И да продължиш напред с най-доброто, което имаш/можеш.
Мъдрост е и да се научиш да прощаваш. На себе си – както направих аз, когато този текст се залута далеч от първоначалната си идея.
На другите, когато се провалят в опитите да контролират онова, което не може да се контролира. Или когато забравят да контролират онова, което реално могат. Като онзи твой колега, който закъсня с 30 минути за срещата с клиент заради автобус, който така и не дошъл. Макар че можеше да си повика и такси.
И да, мъдрост е да запомниш, че естественото човешко състояние е да продължаваш да се учиш и да се развиваш. Защото единственото сигурно нещо е промяната.
0 коментара