Момченцето тичало към вкъщи със сълзи на очите, а след него, с подигравателни викове се носели няколко по-големи деца.
Но седем годишният Кевин бил бързак. Успял да стигне до вкъщи и с викове „Мамо! Мамо!“ се втурнал към спасението пред очите на разочарованите преследвачи.
Само че вместо утехата на майчината прегръдка, Шърли Гарнет погледнала към сина си, погледнала и към другите няколко хлапета и попитала:
„Какво, искат да те набият ли?“
А след като Кевин утвърдителното закимал през сълзи на, тя просто го потупала по рамото. Не нежно, а някак… окуражаващо.
„Ами отивай. И не се връщай, докато не се научиш да се биеш.“
Брутално? Вероятно.
Та нали никой добър родител не иска да види детето си да страда?!! Има майки, които биха извикали полиция. Има майки, които биха изтичали навън с кухненски нож. А майката на Кевин… го изпраща обратно да се сбие. Нима тя е лош родител?
Или знае нещо, за което повечето хора се преструват, че не разбират, когато става дума за родителство (и лидерство)?
Да. Има урок, който Шърли е научила рано в трудния си живот. Суров, но важен урок. Понякога любовта е да не спасяваш. Години по-късно, Кевин Гарнет ще стане легенда в НБА. Ще има шампионски манталитет.
Никой не го е спасявал. Научил се е да се бие.
Майките орлици и лошото лидерство
Има лидери които бдят над екипите си като орлици над гнездото.
Готови са да се намесят при първия проблем, защото мислят, че проявяват грижа. А всъщност възпитават липса на самостоятелност и инициатива. Когато постоянно спасявате хората, те свикват да чакат спасението и развиват зависимост от намесата на своя мениджър.
Но почакайте, има и още!
„Орлиците“ задушават иновациите. Иновацията изисква риск. Рискът означава възможност за провал. Когато отстранявате всеки риск, отстранявате и креативността. Просто е.
И да, има и още 🙂
Мускулите стават силни, когато ги натоварвате. Психиката става силна под натиск. Екип, който никога не е изпитал истински предизвикателство, се огъва при първата по-сериозна криза. Като картонена кутия в дъжд.
От всичко това логично следва и загубата на доверие.
Парадоксално, прекалената защита внушава посланието: „Не вярвам, че можете да се справите сами.“ А това не изгражда увереност. Разрушава я!
Ползите да възпитаваш „бойци“
А ето какво се случва когато оставиш хората да се изправят сами пред проблемите:
Стават устойчиви. Всеки път като се справят сами, научават нещо. „Справих се тогава. Ще се справя и сега.“ Това не е арогантност. Това е опит.
Стават самостоятелни. Когато знаят че няма да има спасение, започват да мислят различно. Вместо „Кога ще дойде шефът?“ питат „Какво е правилното тук?“
Поемат отговорност. Истинска отговорност за резултатите. Тогава се ангажират по друг начин. Защото всичко зависи от тях.
И накрая – уважението.
Най-силните отношения не се градят на зависимост. Градят се на взаимно уважение. Не си благодарен на лидер, който те третира като някой, нуждаещ се от (редовно) спасяване.
Благодарен си на този, който ти вярва достатъчно за да те пусне да се докажеш.
Накрая
Майката на Кевин не го изпратила да се бие, защото не го обича.
Изпраща го, защото го обича толкова много, че иска той да стане силен, независим мъж. Резултатът? Един от най-непримиримите състезатели в историята на спорта.
А сега да поговорим за лидерство.
Понякога най-добрите лидери са като „лоши“ родители. И това е добре, защото работата на мениджъра не е да пази хората от проблемите им. Работата му е да им даде инструментите и увереността, че могат да се справят сами.
Това е сред по-трудните нещо за всеки грижовен лидер: Да не се намесвате, когато вътрешния ви глас крещи, че ТРЯБВА да помогнете.
Затова, ако отново ви се прииска да „спасите“ член от екипа, спрете за миг и се запитайте: „Какъв става човекът заради намесата ми: по-силен или по-зависим?“
Понякога най-добрият подарък, който можете да дадете на някого, е да бъдете „лош родител“ като Шърли Гарнет и да изпратите човека обратно навън, за да се изправи пред предизвикателството си.
Да се научи, че може и сам.
Защото, хора, едно старо клише в лидерството гласи, че истинските лидери изграждат не последователи, а други лидери. А лидерите се раждат не от комфорт, а от преодолени предизвикателства.
-=-=-=-
п.с. Тази есен The Leadership Workshop се завръща с отворени групи за обучения:
София 11.11 (вторник) MyFlex Twins
Пловдив 15.11 (събота) Йегерхоф
Варна 22.11 (събота) Campus 90
Добрите мениджъри не се раждат такива.
Раждат се хора. Които един ден решават, че искат да бъдат добри в това да ръководят други хора. И после полагат усилия. Постоянно. Защото е трудно.
Но много по-трудно е да си лош мениджър и да знаеш това.
Включете се в нашите обучения по емоционално интелигентно лидерство и бъдете мениджър, с когото всеки би искал да работи! Заявете участие на rosen@rosenrashkov.com
0 коментара