Математиката на оцеляването

Никога няма да забравя реакцията на моя шеф, когато му споделих, че за нов обект в населено място Х имаме нула кандидати след 2 седмици обява в Jobs, заедно с търсене на място през познати и в местното Бюро по труда.

Въпреки всички усилия, моите и на HR, кандидати просто нямаше…

И причините бяха много логични: малък град в Североизтока, от район със силна емиграция към Западна Европа или към морето, в началото на лятото. На практика, една трета от града изчезваше: точно тази една трета, в която ние се целехме. Активно търсещите работа хора и младежите просто ги нямаше там.

Нищо от това нямаше значение за моя шеф. Човекът просто… избухна.

Да, вратата на офиса му беше затворена. Но все пак говорим за стъклена кутийка в единия ъгъл на работното помещение. И всички мои колеги видяха и чуха, че съм абсолютно безполезен и само разхождам служебната кола.

Ефектът?

В следващите седмици мислех единствено за нова работа, а не как да върша сегашната си добре.

А колегите ми? Когато в друг проект имаше проблеми, хората си мълчаха до последния възможен момент. Защо? Защото предпочитаха да се надяват на чудо и да търсят всякакви други начини, отколкото да се сблъскат с гнева на шефа.

Затова и когато няколко сериозни проблема в други региони излязоха наяве, беше твърде, твърде късно…

Урокът?

Мениджърите не просто вземат решения; те създават културата, която определя колко и каква информация ще се споделя. И на база на тази информация, какви решения ще се вземат.

Как се случва това? Чрез негласни правила. Всяко ваше завъртане на очи, всяка ваша груба дума, всяко нетърпеливо (или изнервено) прекъсване, когато някой се опитва да ви обясни, се превръщат в неписано правило: защото вие говорите на един човек в аквариумчето си, но ви гледат (и чуват) всички.

Да, вашето поведение в ситуацията е правилото, което казва „Можем да дискутираме“ или „По-безопасно е да си държиш устата затворена.“

Въпросът

Струва си да поразсъждавате върху това: каква е вашата лична реакция към лоши новини или грешки на екипа?

И колко бързо научавате за бъдещи проблеми в момента?

Ако екипът знае, че лошите новини водят до драма, обвинения и емоционални изблици, те ще забавят, филтрират и дори ще скрият информацията.

Колкото по-силно реагирате на грешката, толкова по-късно ще научите за следващия проблем. Това е простичката математика на оцеляването.

p.s. Когато чуете за грешка, не започвайте с „Защо това се случи?“ Започнете с „Какво научихме?“ Третирайте лошите новини като подарък (макар и зле опакован). Това е единственият начин да се уверите, че във вашата лична математика ще получавате коректни сметки в отношенията.