Преди няколко дни Facebook ме поздрави. Две години в социалната мрежа!!!

И на фона на все по-голям обществен негативизъм към нея, се замислих – с какво е ценна за мен?

Отговорът – хората.

Във Facebook „приятелство“ е обезценена дума. И все пак там направих първи контакт с хора, които се радвам да имам в живота си, а едва ли бих срещнал offline.

Това е едната страна на монетата.

Другата – всички онези, които първоначално приемаш, а после те заливат с досадно съдържание.

Фалшиви новини, реклами или просто прояви на много лош вкус. Дори не ти отговарят на съобщение след приетата покана. Изтриваш ги, а някои и блокираш. 

После се замислих – така е и в живота извън Мрежата.

Имаш хора, които наричаш „приятели“ и с някои от тях прекарваш време. Повече или по-малко, въпреки че те натоварват и сякаш изсмукват позитивната енергия от теб.

Понякога го осъзнаваш и прекъсваш отношенията.

А понякога – по думите на мой клиент – „приятелите ми са символ на определен начин на живот. И ако се откажа от него, какво ще остане от мен?

и въпреки съзнанието за нездравословните за теб връзки, ги запазваш. 

Photo by Adam Wilson

Балансът в приятелството се нарушава и засяга житейското ти равновесие. Затова е важно да сме наясно какви хора сме избрали в нашия близък кръг.

И какво е тяхното влияние върху нас. 

Причините?

Наистина, с някои хора ни свързва дългогодишна връзка. И ние някак не сме готови да се откажем от тях.

Въпреки че обратното очевидно се е случило.

Представи си нива, която ти и приятел трябва да обработвате. Ти вършиш своето – ореш, засяваш и поливаш своята част, докато парцелът на приятеля буренясва.

Photo by Fabian Mardi

Точно това се случва и в отношенията ни.

Просто идва време, когато приятелството е изиграло своята роля и след него животът трябва да продължи в посока на нови срещи и емоции.

Вместо това, хората се вкопчват в изстиналия призрак на миналото и очакват да бъде възкресен… някога. И в усилията това да се случи, потъват безценно време и енергия. Най-често безвъзвратно. Тогава?

Балансът в приятелството – какво и как?

За да има равновесие, двете страни трябва да дават и получават в еднаква мяра. 

Не става дума за някаква незабавна реципрочност от типа „аз на теб, ти на мен.“ Говоря за всички онези жестове, с които показваш, че цениш другия като личност.

Всяка връзка в този живот минава и през фази, в които един човек влага повече емоции и усилия.

В краткосрочен план това дори заздравява и укрепва връзките. Когато приятелите имат нужда или проблем, ние ще се отзовем. Всеки има затруднения – ти ще ми помогнеш за преместване на багаж, аз ще пазарувам, докато боледуваш. 

Но в дългосрочен план честното отношение изисква относително равноправие. 

Балансът в приятелството се нарушава, когато е тенденция едната страна да дава много повече. Без да бъде оценено, а е прието като „това е нормално„.

Представи си, че трябва по няколко пъти да пишеш или звъниш на някого, преди да ти върне обаждане. А това е ежедневие за много хора…

И не, той не си е „такъв“ – особено ако има нужда от теб, само когато се нуждае от услуга.

Какво още?

“ Не е твой приятел онзи, който изисква твоето мълчание или отрича правото ти да растеш.“ 

В тази мисъл на Алис Уокър са включени още два случая, когато балансът в приятелството е нарушен. 

  1. Човек, който рядко те слуша и предпочита да говори за себе си. Просто е да си го разтълкуваш – той едва ли се интересува истински от теб. Спомни си за онази твоя приятелка, която винаги очаква нейните проблеми и преживелици да са в центъра на срещите ви. Съвсем спокойно би могла да разговаря и с огледало… 
Балансът в приятелството и неговата роля за общото ни житейско РАВНОВЕСИЕ
Photo by Frankie Cordoba

2.  Човек, който откровено завижда на твоите успехи. Опитва се да ги обезцени или да ги отрови. Завист! Известна още като това „приятелят“ да говори зад гърба ти, както често се случва в този живот…

Вярата, че ако притежаваш това, което има другия, ще бъдеш много щастлив, разрушава приятелството.

Отново по думите на клиентка – „тя ми завижда за начина на живот. И се чувствам виновна, че тя не може да има същите неща. И донякъде я съжалявам. „

А ако изобщо знам нещо за връзките между хората в този живот, то е, че приятелство със сигурност не можеш да изградиш върху завист и съжаление.

Защо се стига до там тогава?

Защо полагаме усилие в приятелство, когато на другия просто не му пука?

Има няколко причини за това.

Първо – погрешно вярване, че са приятели, докато други смятат, че са познати. От там и различен интензитет на това, което влагаш.

Странно е, че като деца често използваме един израз-манипулация „Ако си ми истински приятел“, а после като възрастни не си позволяваме да го зададем като въпрос. Ти приятел ли си ми? И страхът да не получим еднократно разочарование води до трайно такова. 

Photo by Soragrit Wongsa

А страхът го има – най-често от Самотата.

Има отчаяни за приятели хора. И точно те са склонни да дават повече, за да си „купят“ вниманието, което наричат приятелство. Прикриваме страданието от самотата си, което гордостта ни не позволява да си признаем. И въпреки очевидните индикации в поведението на колегата ти, продължаваш да го каниш на обяд или на питие след работа. И с удоволствие плаща сметката. Защото все пак той ти е „приятел от службата.“

Разбира се, има и други причини. Често са много индивидуални.

Работейки по създаването на коучинг програмата ми „Равновесие, научих колко често такива счупени приятелства има. Те се превръщат в лична „котва“ и те задържат в негативни емоционални състояния. Които нарушават равновесието и в други твои области – започват компромисите в работата, с личното време, с партньора ти… 

Как да се справиш?

Балансът в приятелството можеш да възстановиш. Но е нужен откровен разговор, в който да поставиш нещата на принципна основа.

Може би човекът срещу теб не си дава сметка, че просто е „свикнал“ с това, което ти щедро си му предлагал във времето. Колкото по-използван се чувстваш, толкова по-бързо трябва да проведеш този разговор.

Балансът в приятелството - статия от коуч Росен Рашков за ролята на социалните връзки в нашето равновесие
Photo by Cole Hutson

Ако разговорът не доведе до нужните резултати и все още държиш на приятелството?

Можеш просто да го ограничиш. Приятел, с когото пътуваш. Приятелка, с която споделяш и те изслушва. Приятел, с когото ходиш на мач. Приятелка, с която пазаруваш. Ако не можеш да имаш всичко от всеки, помисли кои качества е най-важно да притежава даден приятел. Кога ти е най-приятно с нея? Да поставиш ясни граници е гаранция за дълготрайни добри отношения. 

Кога да дръпнеш шалтера?

Работата ми като коуч с клиентите е те да стигнат до определени осъзнавания на действителността си. По думите на Езоп:

„Ако избереш лоши другари, никой няма да ти повярва, че си нещо друго освен лош човек.“

Странно, но често ние сме наясно със ситуацията. И все отлагаме решението, което трябва да бъде взето. Избираме да страдаме. Дай си време да помислиш върху същността на въпросното приятелство.

Какво искаш да бъде променено?

Каква част от промяната зависи от теб?

До колко вероятно е да извърши своята част от промяната другия? 

И ако отговорът не ти хареса, сложи край на отношенията. Но го направи ясно и категорично.

Бъди откровен и не забравяй, че фокусът е върху действията, а не върху личността – „Твоето поведение  ме кара да се чувствам…“

Балансът и ролята на приятелството за него - статия от коуч Росен Рашков
Photo by Roan Lavery

Ако не ти достига волята за тази трудна, но важна крачка, работата с коуч е подходящо решение за теб.

Първо, да видиш ситуацията от всички страни.

Второ, да създадеш мотивацията за промени в отношенията си и в живота си като частност.

Как точно се случва това? 

Коучинг програма Равновесие  ще ти помогне да преразгледаш отношенията си в личен и професионален план, както и да възстановиш баланса си, където е необходимо. 

Разкажи ми повече на 0878921000 какви са предизвикателствата пред теб за изграждане на пълноценни отношения и ще се радвам да те подкрепя!

Coachingly yours,
Росен Рашков 

Балансът в приятелството – тежки истини
%d bloggers like this: