Росен Рашков

В мъглата на очакванията

Започнете, като изясните очакванията

Какво се очаква от теб в работата ти?

Въпросът е кратък, но отговорът може да не е толкова лесен за теб. Ако си като участниците в изследване на Gallup от пролетта на 2016, най-вероятно ще се затрудниш да отговориш. Някои дори няма да успеят, въпреки че всеки от нас има очаквания към шефа си, колегите и хората си. Как да се държат, как да разговарят, с какво да ни подкрепят.

Но често тези очаквания остават неизказани и скрити, показало проучването сред хора на средно управленско ниво.

Едва половината били категорично съгласни, че разбират какво се очаква от тях на работа.

А другата половина? Най-вероятно живеят в мъглата на очакванията, предположенията и догадките какво очаква от тях прекият им ръководител. И доказателство са нивото на техните резултати, професионална увереност и качеството на отношенията им.

Как създаваш (или се оказваш) в мъглата?

Това попитах няколко мениджъри на средно ниво и ето какво ми отговориха:

Антон, 33, производство: „Създавам мъгла като предполагам, че другият знае някои неща и му ги спестявам. А после се оказва, че не е точно така. Оказвам се в мъглата, като не си изясня нещата, които не разбирам, а реша да карам както си знам.

София, 42, продажби: „Като говориш принципни неща, които биха се случили евентуално някъде в бъдещето, без да има конкретен план и срок.“

Мила, 26, услуги: „При мен мъглата е от това, че понякога аз не разбирам какво се очаква от мен и предавам неяснотата надолу, просто защото бързам да отметна колкото може повече неща.

Нарочно зададох въпроса на лидери от различни възрасти.

А отговорите им показват, че неясните очаквания са проблем за всеки, независимо от поколението или етапа в кариерата им. Хората искат да знаят какво се очаква от тях в работата. Потърсим ли модел в думите на Антон, София и Мила, лесно е да видиш спестените усилия в комуникацията.

Интересното е че, ако попиташ мениджърите, те казват, че говорят достатъчно с хората си. Но дали е наистина така?

Антон, Мила и София, кога за последно сте имали истински разговор за изясняване на очакванията?

Само една от дамите ми даде конкретен отговор, ситуация от преди няколко седмици. Когато те връхлети цунамито на оперативните задачи, по-стратегическите разговори за очакванията губят своя приоритет. До такава степен, че дори да са изрично посочени като задължение на мениджърите, не се случват.

А това си има цена!

Когато са неясни очакванията?

Как шофираш в гъста мъгла?

Ако си като повечето от нас, със сигурност ставаш по-предпазлив/а, не поемаш рискове, скоростта ти намалява.

Дори повече от това, липсата на ясни очаквания може да предизвика безпокойство и объркване в хората ти. Защото има разлика с шофирането. Там все пак имаш на разположение Google Maps и знаеш дали си на правилния път към своята цел. А в работата също се движиш, но всъщност… не знаеш точно към какво.

И може да се окаже, че работиш по цел или задача, която не е приоритет или не е твоя работа. А закъснялата обратна връзка демотивира, защото излиза, че вложените от теб усилия са напразни. Което удря мотивацията ти.

А множество изследвания в последните години показват пряка връзка между нивата на стрес в работата и неизяснените очаквания (те са сред топ 5 фактори за работен стрес, според проучване на Harris Interactive от 2013 г.).

Защото всъщност управлението на очакванията е много повече от това да кажеш на хората КАКВО и КАК искаш от тях. Изследването на Gallup, обхванало компании по целия свят, показва че ключово е да кажете на хората си ЗАЩО. Когато хората не виждат личен смисъл и развитие, представянето им е (в най-добрия случай) задоволително.

Когато обаче разбират как работата им е свързана с мисията и бизнес целите на организацията? Ето какво се случва:

Така че да поставите ясни очаквания на хората си е първото условие те да си свършат работата добре.

Моят опит с очакванията

През февруари 2011, когато поех за първи път търговски регион, текучеството на хората в екипите беше близо 20% за изминалата година.

Наследявах доста турбулентна ситуация и мениджър, който, честно казано, не разговаряше много с нас, извън натиска за резултати. А въпреки този натиск, до момента регионът не беше изпълнявал една от стратегическите си цели над 100%, което беше и причината за промяната в ръководството.

И мой единствен приоритет в първите 10 дни ми беше да установя ясни очаквания със всеки от десетте мениджъри в региона. В следващите три месеца ще работим, за да си задържим хората. И да изпълним най-накрая проклетата цел за postpaid услуги. Дискутирахме как може да се случи в конкретния екип.

А ето какво проработи добре за мен и хората ми…

Превърнахме разговора за очакванията в диалог, в който първи думата имат хората ни.

Помолете ги да споделят какви са техните очаквания и надежди към вас като техен шеф, преди вие да им кажете какво очаквате от тях. Когато още от първите дни на съвместната ви работа сте наясно къде и до каква степен хората очакват да бъдат водени или овластявани, ще ви помогне да работите по-ефективно с тях.

Дори по-важно – когато хората сами създават контекста на очакванията, те са много по-ангажирани.

Причината – очакванията са ясни от самото начало и всички разбират какви са желаните резултати, кои поведения водят към тях и какви ценности са залегнали в основата им. Разбират как техните действия ще помогнат на екипа и компанията, а това действа овластяващо. Яснотата как всичко това се свързва с бъдещето на човека в организацията пък ще даде естествена рамка за повече лична отговорност.

Когато това се случи в моя екип, в следващите 3 месеца си тръгна само един човек, по наше искане. А регионът спечели първото място в зоната по продажби, два месеца поред.

Но това е само началото…

За да имате добри и трайни резултати, изяснявайте очакванията периодично.

Защото те, както и работата, се променят, понякога много динамично. Ако въпреки тези промени, вие си помислите, че сте си свършили работата и действате по подразбиране, започват разминаванията и проблемите. Както впрочем се случи и с мен, след тези няколко първи успешни месеци.

Някога великият Винс Ломбарди беше казал, че победата е навик, не еднократно събитие.

Същото важи и за управлението на очакванията. И ви каня да се замислите: как изглежда днес вашият „навик“? А как бихте искали да изглежда? Как допринасяте за създаването на „мъглата“ и какво е нужно да направите, за да я разсеете?

Важно е да си задавате подобни въпроси и да действате по отговорите им. Защото всеки има право да знае какво се очаква от него.

Всеки лидер има и задължението да постави ясни очаквания на хората си, вместо да ги остави да се лутат из мъглата. Дали сте успели да го направите?

Отговорът е в резултатите на екипа ви.

Управление на очакванията е тема от тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков

В мъглата на очакванията
Exit mobile version