Росен Рашков

Как суперсилата на извинението балансира отношенията?

Може би никога не сте се замисляли колко много песни са посветени на извинението.

От Елтън Джон и Мадона, до Бионсе и дразнещия Джъстин Бибър, всеки изпълнител има такава песен. Напишете „sorry“или „apologize“ в търсачката на Youtube и милиони резултати ще се появят на екрана. Също както всеки ден милиони хора допускат грешки в отношенията си…

Каква е тази работа с извинението? 

В заглавието го нарекох „суперсила“ и вярвам, че е точно така. Замисли се колко много е нужно да поискаш извинение.

Всичко това прави извинението важен пречистващ ритуал, с който балансираме ежедневните си отношения. Нужно ни е, защото всички правим грешки. Способни сме да нараним хората около нас, умишлено или не. Всъщност, случва се постоянно… 

И ако не се извиним

Първо, незабавно се влошават отношенията ти с колеги, приятели и близки. Спомни си поуката в класическата българска приказка за мечката и дърваря. 

„Тая рана, дето ми нанесе, ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.“

Нарани чувствата на другия и веднага нараняваш своята репутация. Направи го пак и сериозно застрашаваш шансовете си за кариерно развитие.

Превръщаш се в човека, с който никой не иска да работи. Можеш да разрушиш екипа – неумението да се извиниш често върви ръка за ръка с прехвърлянето на отговорност (за да се оневиниш) или тоталното обезценяване на личността срещу теб (нямаш нужда от извинение). 

В личен план – започват да те избягват. Никой не обича хората, които не могат да се справят с грешките си и поради това се превръщат в постоянен източник на напрежение и стрес. Поглеждайки назад в личната си история, ще откриеш множество връзки, прекъснати защото един от двамата (приятел, любим) не е могъл да каже „Съжалявам“.

Тогава, защо извинението е толкова трудно?

Мислиш си – при всички тези негативни последици, защо хората толкова трудно се извиняват?

Иска се кураж. Признанието, че грешиш, те поставя в уязвимо положение. Свързваш го подсъзнателно със загуба на репутация и самооценка. Или че губиш власт и контрол над човека (в офис среда). 

А може да си толкова изпълнен със срам и притеснение от поведението си, че не можеш да се изправиш пред човека. И когато егото ти е твърде много, ти намираш искането на прошка за унизително. 

А ако си възпитаван от Facebook?

Може да вярваш в мантри като „Аз съм това, което съм“ и „никога не се извинявам, никога не се обяснявам“. Най-често зад подобни декларации се крие незряла арогантност. И ако имаш подобни принципи, не очаквай да те възприемат като зрял и ценен човек.

Иронията?

Всички страхове, които подклаждат съпротива срещу извинението, изчезват, когато кажеш „Съжалявам.“ Тогава се ражда доверието, хората стават твои съюзници и партньори. С акта на извинението показваш, че зачиташ чуждите чувства и си готов да продължиш напред в отношенията ви.

Какъв е алгоритъмът на извинението?

Изрази разкаяние – кажи го – „Съжалявам“ или „Извинявам се“.

Така окуражаваш себе си и даваш ясно послание на другия. Конкретната причина също е важна – „Съжалявам, за изключително неуместния коментар относно работата ти.“ 

Бъди искрен. Никога не се извинявай, когато имаш скрити мотиви или ако го виждаш като средство за някаква цел. 

Времето също е важно –  не отлагай извинението. 

Поеми отговорност – за действията или поведението си и покажи, че разбираш това, което си направил.

Тук е мястото на емпатията и е важно да влезеш в обувките на другия, защото само така можеш НАИСТИНА да оправиш нещата. Например: “ Знам, че те изнервих със закъснението си днес. Знам колко цениш времето си.“

И кажете какво е трябвало да направиш вместо онова, което се е случило – за да докажеш, че осъзнаваш грешката.

Постъпи правилнодействията ти следва да отговарят на мащаба на провинението.

Ако не можеш да решиш сам – „Ако има нещо, което мога да направя, за да се реванширам, моля, просто ми кажи.“ Помисли внимателно за тази стъпка. Празните обещания ще донесат повече вреда, отколкото полза. 

Гарантирай, че няма да се случи отново. Няма смисъл от извинения без реална промяна. 

Или покажи, че ще работиш да не повтаряш поведението си. Тази стъпка помага да възстановиш доверието и да поправиш връзката. Особено ако се осмелиш да поискаш помощ от другия.

„Бих искал да споделиш твоите идеи какво мога да правя по-добре.“

И когато покажеш не само искрено признание за вина и извинение, а и поискаш помощ, със сигурност ще получиш и искрената прошка на човека срещу теб.

Ето така извинението укрепва връзките между нас. 

Как суперсилата на извинението балансира отношенията?
Exit mobile version