Росен Рашков

Какво научих от 2020?

Малко предизвикателство към теб

Ако опишеш своята 2020 само в една дума, коя би била тя?

Колебая се между няколко за себе си – устойчивост, надежда, промяна. Но мислейки в дълбочина, има още една дума. Тя ми помогна да изградя лична устойчивост в хаотичните първи дни на пандемията. Тя ми вдъхна надежда, когато на 23.03.2020 се озовах с изцяло празен календар и всички ангажименти бяха замразени или отменени. И когато целият свят знаеше само едно – че вече нищо няма да бъде същото, пак тази дума ми помогна да поема по пътя на промените.

Уроци.

Моята дума за 2020. И днес ще споделя с теб някои от най-значителните за мен от странната, несигурна, вълнуваща година, която изпратихме.

Какво научих в първите дни…

Годината започна силно.

Пълен календар с тренинг дати през януари и февруари – от малки start-up до някои от най-значителните компании на българския пазар и страхотни отзиви от хората. Фантастични идеи за нови партньорства в лидерски програми…

А след това, само за няколко часа след обяваване на lockdown, дойде лавината от мейли и обаждания.

„Уважаеми господин Рашков, с оглед на ситуацията взехме решение да отложим за неопределено време…“

Просто ей така, празен календар до юни.

Несигурност, притеснение, загриженост – основните „цветове“ в моята емоционална палитра. Какво ще стане сега с мен? С бизнеса ми? Колко време бих могъл да изкарам с нулеви приходи? И някъде там, в онези мрачни първи дни на локдаун, попаднах на любопитна будистка мисъл.

„Когато си на върха и погледнеш нагоре, върхът става „долу„.

Което ме замисли. А ако си на дъното и погледнеш надолу, дъното става ли „горе“?

В моя случай – да!

Припомних си защо правя това, което правя.

За да помагам на хората! Но затънал в мислите за себе си, съм спрял да виждам кой има нужда от подкрепа в този момент. Уплашени, объркани хора, чийто свят се разпада – родителите ми, клиенти, приятели и близки. Промених въпроса от „Какво ще стане сега с мен?“ на „Кой се нуждае от подкрепа сега и с какво бих могъл да помогна?“

Оказа се, че много от фантастичните колеги в българската коучинг общност мислят по сходен начин.

Идеята се разви до поредица от инициативи през март, април и юни. В поредица от индивидуални и групови коучинг сесии, Zoom уебинари и едночасови тренинг формати подкрепихме над 1500 индивидуални участници сред най-засегнатите общности.

Какво научих?

В самолета, основно правило при проблем е да сложиш първо на себе си кислородната маска. Едва след това мислиш за другите. Парадоксално, за мен „кислородната маска“ се оказаха другите. Завръщането към една от основните ми ценност – да помагам на хората, ме извади решително и окончателно от потока негативни мисли и ме превърна в някой, на когото хората разчитат за подкрепа.

Във време на несигурност, истинската устойчивост идва от това да се върнеш към ценностите си.

И някои въпроси за размисъл към теб. По време на пандемията, за кои свои ценности може би забрави и поради това те разклатиха? Благодарение на кои свои ценности се справяше добре в най-тъмните дни на тази година?

Аз знам, че нищо не знам

В пандемията тази фраза придоби нов, актуален смисъл.

Имах самочувствието на човек, който знае някои неща за технологиите. А после осъзнах (по трудния начин и в реално време) колко недостатъчно е това. И допуснах грешката да не поискам помощ от хората, които очевидно бяха по-запознати от мен. Загубих време да търся неща, за които просто можеше да попитам.

Но когато за втори път се провалих с опита си да създам анкета във виртуална тренинг зала?

Признах си, че не знам какво правя и поисках помощ. Оказа се, че по това време функцията е налична в Zoom, но не и в MS teams. И защото всеки от клиентите ми работи с различна платформа, дадох си време да разуча възможностите на всяка една… А след това дори да обуча някои от хората, работещи с тях, които не знаеха детайлите – например от къде да активират Breakout опция в Zoom.

Само че този технологичен урок бе първата стъпка.

Благодарение на осъзнатото незнание си зададох по-широкия въпрос – „Какво още не знам за моя бизнес в новите условия?

Какво научих?

Задавайки си въпроса, дойдоха серия отговори и нови уроци. Видях по-ясно колко е крехък и зависим сегашния ми бизнес модел. Научих, че нищо не знам за възможностите за пасивен доход. И че увлечен от енерегията на добрите отзиви и интересните нови проекти, изцяло съм пропуснал да помисля за „план Б“ и кризисни опции. Наистина, трудно е да предвидиш глобална пандемия, но инциденти и болести, които могат да те извадят от строя за няколко месеца се случват… И изобщо не съм готов за такива сценарии!

Смиряващ отговор, който ме мотивира да потърся нови начини.

Само тогава, според мен, кризата става и възможност – защото научавайки уроците, се придвижваш напред и започваш да откриваш възможностите, за които иначе оставаме слепи. И някои въпроси към теб, вместо финал

Къде имаш още да учиш за своята работа? На какво може би не обръщаше нужното внимание досега?

И разбира се, бих се радвал да споделиш в коментар или на rosen@ rosenrashkov.com – кои са някои от твоите най-важни уроци за 2020?

p.s. А какво научих от прочетените книги през 2020 виж в тази статия.

Какво научих от 2020?
Exit mobile version