В първата част на статията говорихме за външни и вътрешни фактори за професионално прегаряне на работното място. Спряхме се конкретно на усещанията за свръхнатовареност и липса на признание. В третата част ще направим обобщение на причините и ще помислим за начини на превенция на бърнаут. Днес продължаваме с още причини и как коучинг помага да преодолеем техните последици:

Конфликт на ценностите

В последните месеци развивах коучинг експеримент, насочен към кариерно развитие и преодоляване на предизвикателствата на работното място. Това допринесе за по-доброто ми разбиране на движещите сили зад успеха в дългосрочен план. Създадох и интересен инструмент, който използвам с клиенти за избор на вдъхновяващ кариерен път. Ключови в него са личните ценности и как те се синхронизират с ценностите на работното място. Разбира се -реалните, а не хубаво звучащите думи, записани в сайта на компанията.

Пример – топ ценност за Иван е честност – основа за дълготрайни добри отношения . Той е успешен търговски представител, винаги изпълняващ поетите пред клиента ангажименти. Фирмата избира политика на съкращаване на разходите. Иван е поставен в позиция да наруши уговорки по отношение на подаръци и рекламни материали. И да продължи да се среща с клиентите всеки ден. Появява се чувството на вина.

С въвеждането на нов продукт на пазара, от търговците се иска натиск върху клиентите за поръчки на количества далеч над нуждите на бизнеса им.  Иван губи вяра във фирмата. Губи и вярата в себе си, защото му е все по-трудно да убеждава клиентите да направят поръчка. Пътува с нежелание до техните обекти и изпитва сериозно безпокойство преди всеки разговор. Спира да вдига телефона си, резултатите му падат. Засилва се натиска от страна на прекия му ръководител с ежедневна директивна комуникация. 

Как да използваме коучинг срещу бърнаут - възстановяване и превенция
Възможните варианти да спрем борбата със себе си?

Иван да си синхронизира личните ценности с тези на компанията. Тоест да направи личен преход от честност към изгода. Или да напусне в търсене на работно място, където няма да прави компромиси със себе си. Обръщайки сериозно внимание на личните ценности в коучинг процеса, ние имаме възможност да ограничим нивото на професионално прегаряне чрез навременни корекции на нагласи и поведения. И можем да създадем адекватен механизъм за бъдеща превенция чрез по-дълбоко осъзнаване на ценности, силни страни и фактори на забавление на работното място.

Липса на контрол

Мария е мениджър на екип, има опит на позицията и мотивира хората си за резултати. Поверен им е важен проект, по който ще работят с други отдели. Възниква напрежение между членовете относно начини за изпълнение. Като ръководител, Мария решава да обмисли вариантите за действие, преди да реагира. Разбира, че някой е говорил директно със старши мениджър, който обвинява Мария в пасивност. В екипа са направени промени и са извадени хора, на които има доверие.

Тепърва ще опознава и ще се сработва с нови колеги. На контролна среща установяват, че се намират едва на трета стъпка от проекта, вместо планираната пета. Директорът дава ясен израз на недоволството си. Изискват се допълнителни ангажименти и сериозно количество overtime.

След срещата недоволството на екипа се изсипва върху Мария. В личен план съпругът и детето също роптаят срещу твърде заетата раздразнителна жена, която виждат само рано сутрин и късно вечер.

Бърнаут на работното място и коучинг – втора част на статия от Росен Рашков

Какво се случва с Мария?

Тя винаги се е гордяла със своята работа. А сега се отъждествява с провала на проекта. След близо три месеца участие в него, гордостта е заместено от чувство за празнота, проблеми със съня и комуникацията, физически дискомфорт – болки в гърба, раменете и главата. Усеща се изтощена и блокирала.

Тук намесата на коуч е много полезна. Работим за изместване на фокуса към личността на клиента чрез практики, осигуряващи презареждането с физическа и емоционална енергия. Използваме разнообразни и интересни инструменти на различни нива – психологическо, физическо и когнитивно и самият процес ускорява възстановяването. НО!

Но само това не е достатъчно да изтръгнем корените на професионално прегаряне в работна среда. И следващата стъпка е работа върху нагласи и приемане, така че да си създадеш буфер срещу негативните влияния.

Прекъсването на връзките

Много интересен фактор – който може да бъде причина за бърнаут И етап в процеса.  Като причина – представете си фирма с лоша работна среда и ниска екипна култура с ниво на комуникация „Здравей – довиждане”. Конфликтите са често срещани – професионални и лични вътре в екипа или между отделните функции на фирмата. За интровертните типове това може да не е проблем и да работиш цел ден със слушалки в ушите (ясен знак „Не ме занимавайте” ) е дори някакво предимство.

За екстроверти, които функционират най-добре, когато споделят признание и забавления с хора, които харесват и уважават, липсата на усмихнати лица наоколо е отрова. Освен емоционалния обмен и професионалната подкрепа, чувството за споделени ценности е много мощен вътрешен мотиватор. А както вече отбелязахме по-горе, ценностите са ключови за ангажираността с работното място.

Ето какво се случва

В резултат на разочарование от средата или като следствие от това, че изнасяме отговорност за своите вредни действия и навици към другите, обвинявайки ги за случващото се с нас. Склонни сме да ги „обезценим” като човешки същества и дори ги демонизираме, мислейки за тях единствено с негативни категории.

Как коучинг помага при бърнаут на работното място

И в двата случая чрез коучинг акцентът е създаването на свързаност на работното място. Чрез искрен интерес към другите ние индиректно провокираме загриженост и към себе си. В книгата си „Дай, за да вземеш Адам Грант посочва, че когато тези две съставки са налице, рисковете от професионално прегаряне намаляват.

Един от работещите начини за справяне с бърнаут, изследван от Халбеслебен и Боулър в продължение на две години сред една от професиите с високи нива на прегаряне – пожарникарите – показва, че чисто интуитивно, усещайки симптомите му, те са склонни да оставят на заден план собствените си задачи, за да помогнат на колегите си, да обменят знания и съвети с тях. Така се презареждат от личната признателност, която е много силен антидот.

Възстановяването на връзките

В своя ТЕD-talk, Робърт Уолдингър разкрива интересен резултат от проучване на Harvard, в което в продължение на 75 години, поколения изследователи  проследяват живота на 724 мъже, година след година, изследвайки  работата, семейния живот, здравето им. Той споделя:

Научихме три важни урока за взаимоотношенията. Първият е, че социалните контакти наистина са нещо хубаво за нас и че самотата убива. Оказва се, че хората, които са по-добре социално свързани със семейство, приятели, общност, са по-щастливи. Те са по-здрави физически и живеят по-дълго от хората с по-слаба връзка. А усещането за самота се оказва токсично. Хората, които са по-изолирани от останалите, отколкото им се иска, смятат, че не са много щастливи. Здравето им се влошава по-рано в средата на живота им, функциите на мозъка им се влошават по-бързо и те живеят по-кратко от хората, които не са самотни…

Как коучинг помага тук?

В работата ми с клиенти на прага на професионално прегаряне, две думи ми направиха впечатление. Независимо от нивото на професионален опит и сфера на работа, хората срещу мен се чувстваха „затрупани” и „откъснати”.

Заравяйки се в думата, размислите ме отведоха в посока, че когато си затрупан, се задушаваш. И че самата дума има смущаващ произход. Още в древността, нейните корени идват от думата „труп”, нещо мъртво, което обикновено след война или бедствие трупаш на големи камари. 

А ако двете думи са част от един процес – този на прегарянето?

Колкото повече трупаш около себе си задачи и негативизъм, толкова повече се откъсваш от другите.  И може ли този процес да бъде обърнат?

Отговорът е „да”.

И за участниците в експеримента това проработи много добре. За срок от две седмици те имаха задача всеки ден да изхвърлят от живота си нещо – вещ, емоция, спомен. И да го заменят с човешки контакт – да се свържат с някой, който в последните 30 дни просто са „забравили”.

Като част от работата си, те водеха дневник, анализирайки какво означава раздялата с вещта от рационална и емоционална гледна точка. А след това с помощта на малко коучинг да видим нещата и в нова перспектива. 

Чрез коучинг можеш да решиш проблема с бърнаут

Да изхвърлиш нещо е лесно. Осъзнаването на изхвърлянето е трудно . Да се освободиш от определени вещи, които са се превърнали в твои лични „котви“ и те задържат в определени емоционални състояния. „Подарък от човек, който ми причини болка – въпреки това тази вещ всеки ден е пред очите ми“.

Една от първите реакции е „чувство на освобождение“.

По-интересно е обаче развитието на процеса – участниците започнаха да обръщат внимание на това, което се случва вътре в тях. Сами генерираха идеи и търсеха разнообразие чрез нови усещания докато напипат своя ритъм за положителна промяна. Не просто да изхвърлиш ненужното, а съзнателно да подариш нещо ценно на някого например. Анализът на собствените емоции доведе до интересни insights (променени са имената на участниците).

Иван, управител на логистичен офис, 30 години – „Аз свиквам с „нещата“ и ги пазя дълго в дома, сърцето, ума си , а това адски натоварва.”

 Мария, юрист, 36 години – „Не искам да се връщам в онзи момент от живота си и да се чувствам пак така. А тази фирмена награда, която виждам всеки ден, ме връща именно там.”

 Мария, финанси, 28 години – „ Чрез изхвърлянето на непотребни, забравени ненужни вещи и емоции правим място на по-различни такива… По този начин донякъде преподреждаме приоритети си в личен и професионален план… Това даже не е толкова да се отървем от предметите, колкото да се отървем от навика си да се барикадираме зад тях.” Звучи ли Ви познато?

Но какво се случи, когато хората трябваше да направят съзнателната стъпка и първи да протегнат ръка към друго човешко същество? Отговорът ще намерите в третата част на статията. 

/следва продължение/

Професионално прегаряне и коучинг – втора част
%d bloggers like this: