Реалността  – живеем в разкъсваща вниманието среда, която изисква фокус едновременно към много неща. 

Изглеждаш ли зает, изглеждаш важен (поне работещ усърдно). Нали така се надяваме да ни виждат околните? 

Защо?

Дори да не ти е вграден този тип мислене, бързо го развиваш на работното място.

Още от обявата за работа, която търси динамичен отборен играч, готов да поема предизвикателства (синоним на работата под стрес). А добрите екипни играчи, търсещи развитие,  не отговарят с „НЕ” на допълнителните задачи, нали? Не проявяват егоизъм в работата. 

Създаваш “to-do-list”, препълнен с разнообразни задачи в офиса. Допълнен от колегите  – „ще довършиш ли вместо мен“ и „Знаеш, че не мога толкова добре като теб“…

Не успяваш да изпълниш всичко. Нещата се натрупват. Обзема те студеното чувство на тревожност, че не се справяш… 

Какво мислите за нуждата от егоизъм в работата? Статия от коуч Росен Рашков
Photo by Patrick Perkins

Не делегираш. И те е страх да кажеш „не”, защото искаш да си харесван от другия.

Или не искаш да разочароваш колега с отказа да свършиш нещо лично за него.

Понякога просто да избегнеш конфликт…

И си мислиш „Не, не, не”, но казваш „Да” на поредната задача.

И как се чувстваш тогава?

Нека ти разкажа за Мария. Млад мениджър на нова работа, амбицирана да се докаже. За да тръгне нагоре по кариерната стълба, тя поема доста задачи с цената на още часове в офиса. Същевременно е всичко за всеки – вярва, че екип се гради със всеотдайност и се превръща в довереник, закрилник и приятел. 

Мария вярва, че инвестира в създаване на доверие и лоялност. Повлияна от конкуренцията в офиса, тя е първи доброволец за всеки проект. В това време се натрупват текущите оперативни задачи, появяват се и някои спешни. Няма време за егоизъм в работата.

Какво ще се случи?

Мария ще загуби ефективност в работата си. Ще загуби равновесие. 

Това е нормално. Объркани имена в мейли или грешно прикачени файлове. Застъпващи се ангажименти. Какво се случва със стреса? Точно така, расте! И започва да дава отражение в отношенията.

Мария почва да се пита дали наистина си струва?

И в една организация, където признанието системно липсва, отговорът ще бъде прегаряне и/или напускане.

Какво е нужно да направи Мария, за да не стига до там?

Балансът между работа и личен живот зависи от грижата ни за себе си
Photo by Isaiah Rustad

Тя трябва да развие умението си да казва „Не”. Най-вече на себе си, на собствената си амбиция.

Така тя лесно ще се върне към режим на работа, в който се концентрира върху директните си задачи. Имайки повече време за тях, нейната продуктивност ще се повиши. А общото ниво на стрес ще се понижи, както и overtime.

Има разлика между управление на приоритети и здравословен егоизъм в работата. Безспорно, свързани са. И двете изискват дисциплина. Искат осъзнаването, че ти избираш как да вършиш нещата. 

Но фокусът при приоритетите е по-тесен и е директно ориентиран към практическото умение да подреждаш задачите си. Целта е по-голяма лична ефективност. Но да си направиш списък със задачи все още не означава, че ще го изпълниш. 

Здравословен егоизъм в работата е причина за по-добър work-life balance

Здравословният егоизъм в работата е свързан с грижата за себе си. Да поемеш само онези отговорности, които ще ти донесат ползи. Да премахнеш навиците, които ти пречат. Да си създадеш най-добрите условия. Най-отгоре в to-do List да поставиш себе си.  

Как точно? 

Мария трябва да осъзнае своето собствено „Да”. Понякога може да бъде трудно – и работейки като коуч, често го виждам в моите клиенти. Ако нямаш свои цели, ти ще бъдеш средство по пътя към чуждите. Знам, звучи сурово. Понякога така е с истината.

Въпросите, който често НЕ си задаваме, са свързани изцяло с нас.

Как мога са се грижа по-добре за себе си в тази ситуация?

Всички тези задачи в хармония ли са с моите житейски цели?

Ако запазя това поведение, какви са истинските резултати, които ще имам от него?

Ако Мария си ги спести, ще служи все повече на чуждите цели. Ще се превърне в посредствен корпоративен анонимник на средно ниво без особени постижения. Звучи сурово, но ти познаваш такива хора…

Обратно, задавайки си въпросите, Мария ще има ясната представа КОЯ иска да бъде. Ще открие къде иска да стигне в рамките на фирмата.

Имайки своята голяма цел, не се разфокусираш!

Тогава е лесно да кажеш „НЕ“ на всичко, което иначе ти краде време и енергия в ежедневието. 

Photo by Andy Tootell

Твоето време става ценно, защото искаш да го вложиш във възможност за развитие – например в допълнителен курс за умения, нужни да станеш добър project manager. Искаш по-добре платена работа с чужди клиенти – ще вземеш ниво С1 на английски. 

Дори и да изградиш репутацията на добър професионалист, който предлага високо изпълнение в рамките на поставените срокове, пак ти е нужен добър фокус. Който постигаш, изолирайки излишното разсейване. Като момчето на снимката по-долу – моето първо, моето второ, моето трето. Едно по едно. 

Замисли си се как наричаме хора, които поемат всяка задача с надеждата да се харесат? Често ги награждаваме с негативни епитети като „сервилен”.

A хората, които отстояват себе си? Дори да не ги харесваме, заради твърдите понякога откази, ги уважаваме. Защото са принципни в това, което правят. A принципът?

Щипка егоизъм в работата ще те защити.

То е ясният знак, че цениш своето време и приоритети. Поднесен по подходящ начин, отказът държи далеч от теб чуждата работа и спам задачите. „Не” пази твоята енергия – която да инвестираш в собствената си продуктивност. Пази твоята концентрация – фокусираш се върху задачи и цели, които са част от израстването ти.

И ако всичко това е така (а то наистина е!), как и кога е най-добре да кажем „НЕ”? Отговорите ще намериш в продължението на статията тук следващата сряда. 

 И ако ви харесва тази статия, помогнете да достигне до повече хора, като я споделите 🙂

Какво мислите за нуждата от егоизъм в работата?
%d bloggers like this: