Защо прошката е важна?
Според Wikipedia, прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради вреди от неговото поведение. Прошката не е потискане на гнева и болката. Тя е пълно личностно освобождаване от тях – като осъзнаеш причините за появата на тези чувства и откриеш рационален начин за преодоляването им.„Когато простиш, ти по никакъв начин не променяш миналото – но със сигурност променяш бъдещето.“ Бърнард МелцерПрощаването е важно за този, който прощава – той се освобождава от негативните си емоции. Така си връщаш обективен поглед към фактите и поведението, довели до конфликта. И възстановяваш хармонията на вътрешния си свят.

И всяка религия има собствени празници и ритуали, които да ни напомнят за нейната важност (Сирни заговезни, Курбан байрям и други).„Да сгрешиш е човешко, да простиш – божествено.“ А. Поуп
Пътят към прошката
За да простиш не е нужно да чакаш извинение. То може и да не дойде никога! Като например от онзи човек, който те засече с колата и просто продължи. Той забравя за ситуацията веднага. А ти оставаш с гнева и раздразнението и всеки път, в който се върнеш към случката, те се връщат. Колко неща правим механично в ежедневието, без да се замислим дали засягаме някого с тях? От подмятания към колегите, които възприемаме като „просто шега“ до навиците ни, които не съобразяваме с хората около нас.
„Да простиш е да освободиш затворник и да откриеш, че затворникът си ти.“ Люис СмийдсКогато мислиш за прошката като насочена навън и я разглеждаш през личността на наранилия те човек, ще живееш като затворник. А ако осъзнаеш прошката като път на пречистване на твоето сърце, на твоите мисли, ще имаш силата да я дадеш. И да се насладиш на свободата.
Процесът
Парадоксално – да се освободиш чрез прошката, първо… трябва да отстраниш себе си от пътя. Ако не преодолееш своята гордост, никога няма да можеш напълно да простиш. Когато негативната емоция е филтърът, през който гледаш към ситуацията, не можеш ясно да дефинираш проблема. Вместо това – мислиш за отмъщение, създаваш мрачни сценарии в мислите си. Но най-вече – не си даваш сметка, че стресът идва от това, което чувстваш СЕГА.
