Бърнаут е един от бичовете на съвременната работна среда. Честа тема в различни източници е какво представлява синдромът на професионално прегаряне.  В наши дни сме свидетели на епидемично разрастване на проблема.

Според някои изследвания, той е причина за 30% от текучеството и 50% от загубите в българския бизнес. До този момент няма адекватно национално проучване и се разчита на браншови извадки.  А те могат да генерират сериозни разлики в усещането за прегаряне дори на идентична позиция. Въпреки че посочените щети за бизнеса са значителни, основният проблем е индивидуален.

Бърнаут може да опустоши личността, нанасяйки непоправими вреди.

По своята същност бърнаут е процес

и минава през различни етапи на развитие. Факт – колкото по-рано осъзнаем, че имаме проблем, толкова по-бързо ще поемем отговорност за решаването му и ще спрем пропадането. Според различните материали, които ще намерите по темата, фазите на бърнаут варират между 4 и 15 според своите нюанси и степен на пораженията.

Целта на настоящата статия е да покаже част от причините за появата му на работното място и какво можем да направим, за да ги избегнем. Материалът не претендира за всеобхватност по темата и се фокусира върху личния ми опит – изгарянията по мен от времето в корпоративна среда от една страна, и от друга – работата ми като коуч в подкрепа на хора, изживяващи своето професионално изтощение.

Има няколко вида деление на причините за бърнаут на работното място. Според един от тях, те зависят от стреса в работата в две насоки – честота и степен. Според проведено от мен изследване сред българската общност в LinkedIn, 26.8% от близо 400 анкетирани изпитват ежедневен стрес на работното място. За още 24% „нормата” е няколко пъти седмично, като за над 50% от отговорилите, стресът е с над среден интензитет.

А откъде идва стресът?

Много често сме склонни да обвиним за него външни фактори. Това е вярно и все пак вътре в нас са скрити сериозни източници на стрес. Тук е моментът да се замислите –  какво генерира Вашият личен стрес ? И ако отговорът е свързан само с външни фактори, имам лоши новини. В някои от напредналите фази на бърнаут е характерно изнасянето на отговорност към другите за вредни поведения, които развиваме самите ние. „Нямам време да се храня нормално от твърде много работа, затова се тъпча с боклуци!” Наистина ли? Нека навлезем в детайлите.

Източници на стрес

Причина за стрес на работното място може да бъде комуникацията – без значение дали става дума за хоризонтална или вертикална такава. Някои фирми са известни с това, че са високо токсични за служителите заради директивна комуникация, незачитаща личното пространство и достойнство.

Друга възможност е свързана с организацията на работа – да получиш повече задачи, отколкото имаш фактическа възможност да изпълниш и никакво управление на времето не ти помага. Работиш не осем, а десет часа, примерно. Ежедневно.  Или задачи с висок приоритет, които получаваш извън работно време. 

Това води до извънреден труд при 66,9% от всички анкетирани от нас при средно 47 часова работна седмица – на практика още един пълен работен ден. Само че изстискан от различни периоди на почивката ни, благодарение на постоянна свързаност с работата чрез мобилни технологии – при 35.2% това се случва във всеки ден от седмицата.

Решението е изобщо да избягваме такива организации.

Или, ако попаднем там, да си тръгнем максимално бързо, поправяйки грешката си. За съжаление, в някои случаи казваме, че това е невъзможно. Същото възнаграждение не бихме получили никъде другаде –е основното оправдание. Това е грешка и тук елементарните изчисления вършат чудесна работа.

Наскоро с един клиент пресмятахме, че той получава чисто около 1900 лева. Което при 22 работни дни е малко над 86 лева на ден, а при 176 работни часа е 10.79 лева на час. Реално обаче работи средно по 11 часа на ден и заплатата пада до 7.85 лв/час.

Каква е стойността на допълнителни 3 часа със семейството ти?

Спрямо тези 23.85 лева, които изработваш за това време?

Спрямо 1600 лева за реални 8 часа на ден?

Вътрешни източници на стрес

В коучинг процеса ние работим с проблеми от личната зона на отговорност на клиента. Това, което може сам да промени чрез своите действия.Един човек не може да промени културата на фирмата, особено на ниските нива, къде вилнее прегарянето. Но стресът като собствена реакция на случващото се е в работното поле на коуча и там ние можем да бъдем много полезни.  Според изследване на професор Шон Айкър в Харвард, цели 90% от нашия дългосрочен успех се дължат на начина, по който възприемаме света и реагираме на външните обстоятелства. Променяйки перспективата на клиента, коучинг променя и призмата, през която виждаме случващото се около нас. Няколко примера:

Усещане за свръхнатовареност

Мария е млада дама, която определя себе си като динамична и енергична личност. И желае да получи кариерно развитие в компанията. За да ускори процеса, тя е готова да поеме задачи, дори и когато не е напълно наясно как да ги изпълни. Или и липсват умения и знания за това. Повлияна от конкуренцията на работното място, тя не търси съдействие – мисли, че ще бъде изтълкувано като слабост.

Мария губи много време да проучи какво е нужно за добро изпълнение. А в това време се натрупват текущите оперативни задачи, включително и някои спешни. Тя губи фокус и прескача от задача в задача, това води до загуба на ефективност и енергия и дори петте кафета на ден не помагат. Започва да яде повече сладко, за да пребори изтощението. На хоризонта се появяват крайните срокове…  

Мария става нервна, започва да реагира остро дори без повод. Работният и ден се удължава с няколко часа. В тренд от няколко месеца имаме хронично преработване и все по-малко почивка.

Мария попада в низходящата спирала на бърнаут процеса. 

Някога, в една друга приказка, барон Мюнхаузен се издърпал сам за косите от блатото.

На подобно чудо ние не сме способни сами. С коучинг едно от възможните решения е да поставиш клиента в позиция да оцени ситуацията си  от друга позиция. Да му осигуриш подкрепа за изследване на реалността. Много от „важните” ежедневни неща отново стават незначителни и си позволяваме да се освободим от тях.

Правим преоценка на приоритети, цели и път за постигането им, така че работните навици, водещи до свръхнатовареност да отпадне и да развием защитен механизъм срещу него в бъдеще време.  За конкретни техники ще Ви разкажа във втората част на статията, а сега нека поговорим и за…

Липса на признание

Иван е опитен служител, който отлично познава процесите и процедурите във фирмата. Той работи добре и обича да е помага на другите, с удоволствие поема ангажимента да бъде ментор. От известно време насам Иван не получава „потупването по рамото”както преди. И съзнава, че похвалите за добра работа от мениджмънта отиват при новите служители.

Някои кариерни възможности също отиват директно при хора с по-малък опит – например за да осигурят задържането им в компанията.

Вместо повишение, Иван получава още от същите еднотипни задачи и никаква обратна връзка от своя пряк ръководител. Объркан, той започва да търси проблема в себе си, обвинява и други хора, понижава се самооценката му и това влияе на неговата продуктивност, която започва да спада. Хората започват да коментират, че се е изхабил и може би му е време за промяна.

Оставен без подкрепа, Иван започва да се срива. От една страна, той има своята лоялност, от друга – пълното и игнориране. Не смее да си тръгне заради илюзията, че може би в някакъв бъдещ момент все пак приносът му ще бъде оценен. Това не се случва. Той започва да прекъсва връзките си с екипа и ръководителите си, защото вече не очаква нищо от тях и ангажираността към работата изчезва напълно.

Ролята на коучинг…

На този етап от бърнаут процеса коучинг е много силно оръжие. Дори и Иван в крайна сметка да напусне фирмата, вече формираните в него нагласи няма да му позволят да бъде успешен в нова среда. Ако остане и продължи с негативното си представяне, последиците ще бъдат дори по-лоши! 

Практиката показва, че често следващ етап е създаването на лични конфликти и активен hate по отношение на фирмата – според световното изследване на Gallup – “State of the workplace”, 24% от всички работещи са actively disengaged – на практика всеки четвърти.

Как работата с коуч ще помогне на Иван?

Първо, подкрепа при възстановяване на самооценката чрез работа по личните ценности и силните страни. Второ – изграждане на осъзнатост за личните цели. В средносрочен и дългосрочен план, базирани на личните представи за развитие. Но повече детайли ще разберете във втората част на статията.

/ следва продължение/