Мария е търговец с добро мнение за професионалните си качества.

С желание се включва във вътрешно фирмено състезание за продажби и смята, че има добри шансове да спечели. Харесва наградата – уикенд за двама в СПА комплекс, който да сподели с любимия човек. Но повече харесва идеята да докаже себе си в надпреварата!

Състезанието е оспорвано и в крайна сметка до последно не се знае кой печели.

Преди обявяването на победителя обаче съперник на Мария предявава претенции. Иска да бъдат отчетени сделки, сключени преди това, но финализирани след старта на играта. Ръководството се съгласява и Мария губи с минимален резултат. 

„Успехът само подхранва апетита на агресията.“  Линдън Джонсън

Тя е обезверена и го споделя на прекия си ръководител. Но той минава в контраатака и я упреква, че е спряла да се бори твърде рано. И той е разочарован – че няма бойци в екипа си. И повече – че също е загубил награда в играта.

Мениджърът пише язвителен мейл до всички свои хора. В него открито ги предизвиква да му докажат, че не са неудачници. Че имат място в екипа му. 

Време за агресия

И сега е интересно какво ще направи Мария след това.

Защото вариантите са наистина много – може да напише отговор от името на всички. Може да отиде и да направи скандал на победителя. Да се държи грубо с момичетата в кафенето. Може и да затвори в себе си емоцията и да си я отнесе у дома, вместо наградата.

А какво ще направиш ти в тази ситуация? 

Мария е объркана. Наистина, фирмата награждава агресивните търговци. Тя самата вярва донякъде в подход, включващ количество натиск и настойчивост. Но ето ти един съвсем различен вид агресия. И когато ставаш нейна жертва, нещата изглеждат сложни.

„Агресията е първата стъпка по хлъзгавия склон към егоизъм и хаос.“ Ан Кембъл

Мария губи спокойствието си и усеща, че е склонна да се разгневи за дребни неща в офиса. И вкъщи.
Започва да гледа на мениджъра си като на враг. И с колегите си обсъжда неприятните му черти, професионални и лични. 

А за един екип това е сериозен проблем. Агресия към определен човек и загриженост за неговия успех са несъвместими. Мария и екипа деперсонифицират своя мениджър. Появяват се прякорите и саботирането на работата. Губи се продуктивност. 

Формите…

И активните, и пасивните форми на агресия, са еднакво вредни в един екип. 

При активната агресия може да имаме всичко от директна конфронтация до груби шеги и обидни подмятания. В пасивния вариант – ролята на жертва – тръгваш по коридора и разказваш на всеки как шефът се държи с теб. Това поведение на мениджър ли е? Ти да видиш… И по този начин предизвикваш още по-сериозен конфликт. Защото тези слухове все пак достигат до мениджъра и скандалът е неизбежен. 

„Агресията се движи само в една посока – създава още агресия“. Маргарет Уитли

Но още повече е вредно за нас самите затварянето на емоцията вътре в себе си. Често хората бъркат агресия и гняв. Наистина, дълго потискан гняв може да се излее в агресия.

Разликата? 

Гневът е предизвикан от външни фактори и е насочен навън. Докато агресията се появява, когато човек осъзнае своята уязвимост. А тя е свързана със загуба на самочувствие и чувство на безсилие. И за да защити себе си, човек проектира върху другите своята ниска самооценка и я атакува. 

Как да се справим?

Когато си агресивен към човека от другата страна, ти не го виждаш като действителна личност. Затова и възпитанието на емпатия е добро превантивно средство срещу агресия.  Това може да стане само с повече яснота за процеса в нас. А той преминава през следните фази:

1. Първоначално отключващо събитие – в казуса това е реакцията на мениджъра. 
2. Поява на агресивните чувства – в Мария и екипа.
3. Евентуално потискане на агресията в ситуация ръководител – подчинен или открито проявление – между колеги на едно ниво
4. Тук е ключовият момент.
   а) ако имаш достатъчно осъзнатост за процеса, ще заявиш открито чувствата си и така ще дадеш отдушник на емоцията. Така ще успееш да я овладееш и управляваш без щети.
   б) ако не си дадеш свобода да изразиш емоцията, конфликтът просто ще се задълбочи, като е възможно да пренасочиш агресията към трети лица.
5. Когато ситуацията все пак утихне, агресията, особено когато е адресирана неправилно или е прекомерна, води до чувство на срам и отхвърляне. 

Да поработим…

Как коучинг се справя с агресията? Едно от насоките, в които аз работя в моята коучинг програма „Стъпки към щастието“, е изграждането на превенция. Можеш да си зададеш следните въпроси:

В кои ситуации аз ставам агресивен?

В кои ситуации се държа като жертва (пасивна агресия)?

Кои мои качества ме карат да се чувствам уязвим и безпомощен?

Как мога да работя върху тези качества, за да намаля ефекта им ?

И как мога да повиша самочувствието си?

Или да използваш следната техника – спомни си ситуация, в която проявяваш агресия. И сега я „пренапиши“ – според желания от теб финал. Какво би направил различно в тази ситуация? Защо? Какъв би бил емпатичният подход към другата страна в този случай?

И вярвам, че минавайки няколко пъти през тези въпроси, ще владееш успешно своята емоция. Макар че написах статията с насоченост към офис ситуация, тези техники работят също и в личен план. Можеш да ги използваш лично или да ме подкрепиш, като споделиш статията с хора, които имат нужда да я прочетат – използвай бутоните отдолу!