Имало едно време момче, на име Влади. Работел в български клон на средно голяма международна компания. Все още в началото на трийсетте, той вече чувствал нещо, може би познато и на вас, скъпи читатели…

Всеки ден Влади отивал на работа, сядал на работното си място, протягал се и отварял лаптопа. Осем часа по-късно се протягал отново и затварял лаптопа.

А в останалото време обработвал service requests, разговарял с клиенти по телефона, чател с колеги онлайн, отговарял на десетки мейли, а в кухнята обсъждал дребните елементи на живота си и фирмената култура.

И в такава динамична среда, в млад и мотивиран екип, в continuous learning and technical training opportunities, преминали около 3 години от живота на Влади.

А по някое време, започнал да си задава въпросите дали върши правилните за себе си неща, какво се случва с личната му увереност и кога точно е преминал от режим на инициатива към ре-активност в работата…

Замислил се колко му е дотегнала рутината, в която е заседнал…

И в този момент аз имах удоволствието да се срещна и работя с Влади като негов коуч  – част от програмата ми за обучение и развитие на таланти в компанията.

Първоначалната заявка към мен бе семпла – „повишаване нивото на лична увереност” и още в хода на първата сесия стана ясно, че това не е истинската цел.

Сухо уточнение – има няколко участници в повечето коучинг ангажименти: коуч, клиент – с когото работя директно, мениджър –пряк ръководител, с когото се съгласуват целите на клиента, и HR.

И понякога в началото има известно недоверие – какво се случва с информацията от разговорите, че ако разкриеш нещо , ще стигне и до някой друг,а ти не желаеш…  

В коучинг споразумението има клауза за конфиденциалност…

– Звучи хубаво, но как мога да бъда сигурен? –попита ме той.
– Аз съм задължен  от моя Етичен кодекс да ти осигуря най-високо ниво на поверителност. Може и да не ми повярваш, защото ти първа среща с коуч. За мен обаче е важно правило, което гарантирам с репутацията си –като член на ICF, за мен то е условие да практикувам професията.

Това успокои донякъде Влади…

Решаваща се оказа същността на коучинг

До себе си имаш човек, който действа прозрачно, в твой интерес и те подкрепя, без да те съди. И още в хода на първия ни разговор, Влади ми каза, че иска да промени заявката към търсене на възможности за професионално развитие и ми разкри, че се чувства „яко зациклил” и се нуждае от промяна.

И че също – промяна и в живота като цяло, който работното ни време неусетно оформя с неумолимите си изисквания за важност на клиента, спешност на задачата и „няма кой друг да го направи”… А знаете

Когато твърде много zoom-неш върху работа, губиш от поглед други възможности…

И тъй като животът ни е множество преплетени жизнени сфери, чиято важност понякога забравяме, развитието (или регреса) дори само в една от тях, дава косвени отражения и в другите.

Ние знаем, че има предизвикателство в това да жонглираш между life & career.

To e свързано с перспективата на клиента. Като коуч нямам право да решавам вместо него. Целта ми е да му помогна да си изясни разстоянието между „къде съм сега“ и „къде искам да бъда“.

И ако клиентът е придобил нагласата, че първо ще постигне нещо, а после ще бъде щастлив, аз помагам да осъзнае какво му е донесла тази нагласа. После сменям перспективата. Ако първо си щастлив, какви други възможности се появяват?

Какви постижения стават реални тогава?

И с Влади работихме в двете насоки – work & life коучинг сегмент. Без да говорим изрично за баланс, потърсихме решения, които да внесат паралелно повече смисъл и удовлетворение в ежедневието – на и извън работа.

Твърдо правило за почивки в офиса, час за питие след работа с приятели, установяване на граници с колеги – все дребни действия, чийто ефект до втора сесия вече беше акумулирал чувствителен ефект.

До този момент Влади свързваше възможностите за промяна пред себе си основно с напускане на работа.

Логиката – имаш някакви идеи за развитието си. Най-често те са мъгляви и в периодите, когато буксуваш, се определят от нагласата какво НЕ ИСКАШ да правиш. И когато виждаш твърде много от това около себе си… ами, напускаш!

От тази възможност страдат и компания, и служител.

Два инструмента, използвани в коучинг – „прозорецът” на Декарт и „post-it пейзаж” – помогнаха на Влади да стигне до важна промяна в мисленето.

Че личното му развитие може да бъде осъществено чрез целите на компанията.

Което би могло да подскаже на организациите още един начин да задържат хората си – чрез програми на вътрешен коучинг за развитие.

Размишлявайки върху своите силни страни, Влади видя кариерна възможност за себе си –предстояща нова позиция.

Появи се и малко страх – да излезеш от комфортната си зона, оглавявайки голям и разнороден екип. Появи се предизвикателство да се довериш на себе си – на своя досегашен опит и знания.

 Ето как се случи с Влади.

„Post-it пейзажът” е готин инструмент – позволява на клиента да потърси и скрити силни страни, които се превръщат в източник на лична смелост или възможност за развитие. Така се случи и при Влади. Съмненията изчезнаха напълно при работа в прозореца…

Какво няма да се случи, ако не сграбчиш тази възможност?

– Ще трябва да напусна. Да се откажа от три години инвестиции тук.
– Няма да получа възможност да надградя уменията си.
– Няма да се чувствам добре… Познавам се – ще се връщам постоянно да мисля какво би било, ако…
– Дори и да отида на ново място, ще остана в ре-активна роля, която не харесвам, защото ще започна от нулата…

Какво ще се случи, ако използваш тази възможност?

– Ще продължа развитието си без рязка промяна
– Ще остана в култура, която вече познавам и харесвам
– Ще използвам знанията си
– Ще имам нови предизвикателства – няма да я има досадата от рутината
– Ще работя един етаж нагоре – буквално! – през смях ми казва Влади.

14.02 е ден с няколко празника.

Към тях Влади добави още един, личен – той спечели новата позиция, за която кандидатства. Въпреки че работата ни приключи в края на януари, той ми се обади да сподели радостта си.

Така историята, която започнах донякъде като приказка, намери своя Happy end. Благодарен съм му, че разреши да я разкажа и на Вас, макар и с променено име.

„Роска, през годините съм виждал хора, които просто си тръгват, а после на новото място отново стигат до същото разочарование и скука. Понякога е нужно да се довериш единствено на себе си за следващата голяма крачка. Има колебания и притеснения, но коучинг ми помогна да не забравям кой съм и че мога да се справя. Благодаря!“

Благодаря ти и аз!

И защото всяка приказка завършва с поука, ето какво бих искал аз да си вземете от тази тук:

– Нормално е понякога да се чувстваме заседнали – колкото заради възможностите, които виждаме, толкова и заради тези, които не виждаме;

– Когато нещо не харесваме, първата реакция е да избягаме. Това е лесно и можеш да направиш винаги. Ако обаче останем и се огледаме, се появяват вълнуващите нови възможности;

– И когато се довериш на себе си и получиш правилната подкрепа, чудесни неща могат да се случат с живота ти.

Като професионален коуч, аз помагам на организациите да растат чрез израстване на хората в тях. Бих могъл да подкрепя и твоето развитие.

Разкажи ми повече за предизвикателствата пред теб в кариерата си на 0878921000 или на rosen@rosenrashkov.com и с радост бих те подкрепил да направиш своята следваща стъпка.