Каква е истината за тъмната половина на успеха при някои мениджъри?

Изследване от началото на тази година показва, че 44% от анкетираните биха напуснали работа заради лош мениджмънт.

Много са причините един шеф да бъде определен като „лош“ – токсични поведения като присвояване на успеха, отхвърлянето на чужди идеи, липса на умения за комуникация.

Един фактор се откроява сред всички останали – агресивното поведение.

В организациите агресията работи

Това е причината тя да съществува като тема и днес – след десетки години развитие на позитивни теории за лидерството. В някои компании, агресията е втъкана в културата на организацията и част от фолклора са лидери, които са преминали граници, за да придвижат своите екипи напред към целите.

Агресивните мениджъри не губят лесно кураж, упорити и са мотивирани да постигнат целите си – или такова е общото мислене.

Те пренебрегват установени правила на междуличностните отношения, изграждайки култура, в която целта оправдава средствата. И в много случаи хората отговарят на агресивните мениджъри с резултати.

Процесът е грозен, резултатът е славен и компанията го възнаграждава с бонуси и повишения.

Има два типа агресивни мениджъри

Честно казано, не вярвам агресията като мениджърски подход да изчезне скоро. И е добре да имаме малко повече яснота за нея. Защото в темата няма само бяло и черно, а и много сиво пространство, когато стане дума за агресивни мениджъри.

Още през 1961-ва година, Арнълд Бас открива чрез поведенчески експерименти, че има два много различни типа агресия.

Първият е „враждебната„, движена от гняв или неудовлетвореност и мотивирана от наградата, че някой е наранен или наказан; втората е „инструментална”, която не е мотивирана от желание да нараниш, а от решимостта да се постигне полезна цел.

Какви са разликите?

Враждебните агресивни мениджъри

Когато срещнете такъв, бягайте далеч от него!

Ключовата дума тук е „Его“ и целта е… „Аз съм повече от теб„. Продиктувани от изгарящата нужда да си винаги прав и пръв, фокус на агресивните поведения са победите в дребни и ненужни ситуации.

Например – пасивно-агресивни оценки, които включват и твоята личност („Ти си зле!“), поставянето на етикети и деструктивни забележки („Облечен си като английската кралица!“), неизслушване и заглушаване на идеите – чрез крясъци или заплахи. Самите заплахи – също, като начин да докажеш, че си прав.

Агресивни мениджъри с цел

Когато мислите за тази категория, мислете за… Стив Джобс.

Ролеви модел за цяло едно поколение, освен брилянтен креативен ум, той е и често описван като злодей от хората, работили с него. Няколко такива примери са включени в автобиографията му.

За разлика от враждебните, мениджърите с цел виждат агресията като инструмент за постигане на екипна или организационна цел.

Агресия, специфична за задачите, не нарушава грубо етиката на отношенията и не цели да причини лична вреда. И някои психолози дори я определят като гранична форма на асертивност. С много сива зона.

Такова би било решението да се работи до завършване на задачата, независимо, че работният ден е отдавна приключил или поставянето на условие за изплащане на вече заработен бонус, за да бъде постигната и друга цел.

Още за „инструменталната“ агресия

Изследване от 1986-та на психолозите Бредемайер и Шийлдс дава интересни прозрения за мисленето на хора, определяни като агресивни – те приемат спорта (и бизнеса) като игра със собствени правила, различни от моралните норми на всекидневния живот.

Те оперират в „ситуационни рамки“, в които е нужен друг тип „мислене за играта“.

А то им „позволява“ поведение, различно от приложимото във външния свят. Те наричат този феномен „морал на рамката“.

Каква е логиката?

Мисленето на мениджърите е в различни граници, в която извършването на това, което се смята за морално, не винаги е правилният ход. И те преценяват по различен начин собственото си поведение, дори ако външният свят не го прави

Какво означава всичко това за служителите на мениджъра?

Когато се сблъскате с мениджър, който определяте като агресивен, помислете за причините и целта на агресията.

При мениджър, който гони големи цели, инструменталната агресия би довела до възможности за развитие и върхови постижения. Неприемането и би могло да доведе до прегаряне заради несвойственото темпо.

Вие?

Старайте се да сложите правилни граници около своите ценности – независимо с кой от двата типа агресия се сблъсквате. Така се пазите от стреса и намалявате негативното влияние. И отваряте възможности за други подходи в работата.

И не контраатакувайте!

Опитите да стигнете победа чрез „груба сила“ в налагането на Его в офиса обикновено завършват зле не само за директните участници, а и заразяват целия екип.

p.s. Темата за агресивните мениджъри е част от тренинг програмата „Ефективност за мениджъри“ – в която работим за изграждане на здравословни нагласи и поведения в ръководителите.